Добре дошли в Музея на магията

Истинска магия е в cмoлянcĸoтo ceлo Moмчилoвци да бъде открит Музей на магията. Цяло чудо е именно там да се събере най-голямата в Европа колекция от реквизити на нашите най-добри илюзионисти, работили през миналия век и досега - Мистър Сенко, Факира Мити, Орфи, Астор, Харди, Лепас и много други.

Магическо е под един покрив да организираш такава богата сбирка от незабравими фокуси, костюми, плакати, архиви на повелителите на голямата илюзия. Зад тази магия наяве стои един сръчен фокусник и мечтател – актьорът Ненчо Илчев.

 Снимка Красимир Свраков

И ето неговия разказ:

„В рода ми нямаше никой, който да се занимава с фокуси, майка ми и баща ми бяха зъботехници, но те подкрепяха

моята страст

към илюзионното изкуство и театъра. Водиха ме на представления, през 1986 г. ме заведоха в София да се срещна с Мистер Сенко, след като му написах писмо и той ми отговори. Искрата се запали от първия афиш, който си откраднах от вратата на читалището и го съхраних. Всичко голямо тръгва от малкото, както ме увери и Мистер Сенко. Моят учител Лепас ми подари две гипсови маски, с които е правил фокуса със свалянето на главата, те също са в музея. Не съм и мислил, че всичко ще се разрасне толкова. Започнах с колекционерска страст да събирам, но колекцията нарастваше, все повече неща намирах и все повече неща ми даваха. Всичко, което изкарвах, го влагах в това. Ходех по тавани,

откупувах реквизити

- едни ми ги подаряваха, а за други давах много пари. И повече нямаше къде да съхранявам всичко това – напълних един склад в НДК, друг във Военния театър, закарах една част в Момчиловци. Желанието ми бе да има памет за това голямо изкуство. После започнаха перипетиите, макар да не исках нищо за себе си, а само колекцията да бъде показана. Кметицата на Момчиловци Сийка Суркова предостави тези помещения в cтapoтo ĸилийнo yчилищe. Отделих цялото лято на 2023-та, за да подредя експозицията, но мястото стигна само за половината.

Господ ми изпрати тази Стефка Манджукова, тя стана уредник на музея, разказва със страст и любов, дори по-хубаво от мен. Тя намери своето място, затова имаме най-точния човек, който да се грижи за колекцията. Още докато подреждахме,

заприиждаха хора

от цяла България. Този прилив продължава и през зимните месеци. Това пък ме пали да доразвия проекта в по-голямата сграда, която е дадена за тази цел. Желанието ни е това да се превърне в най-големия интерактивен музей на илюзионни атрибути, за което обаче са нужни средства. Виртуални разходки и други интересни неща, достъпни чрез съвременните технологични възможности, ще разпалват въображението.

Имаме голяма и силна школа в илюзионното и в цирковото изкуство. С „Леглото на смъртта“ Орфи печели второ място на голямата надпревара в Лозана през 1982 г., което е първата за България награда за илюзионен номер на световен фестивал. После Астор печели златен „Оскар“ и остава единственият европеец с такова отличие за магическо изкуство. В Музея е бобината, изработена за Мистер Сенко през 1935 г. от Никола Тесла и донесена лично от него в София. По-голяма от тази колекция в света е единствено частната сбирка на Дейвид Копърфийлд, но тя не е обществено достъпна. (В срещата си с него Ненчо Илчев отказва да му продаде най-скъпия реквизит в българския музей, изработен с бобината на Никола Тесла.) Събирал съм тези експонати още докато част от илюзионистите бяха живи, други съм придобил от техните роднини, повечето от които също си отидоха от този свят. Ако не бях събрал тези ценни атрибути и реквизити, те щяха да останат по тавани и мазета и да бъдат изхвърлени. С тях нашите илюзионисти са обикаляли страната и света,

печелили са награди

радвали са се на любовта на публиката. Това трябва да е видимо и достъпно, за да има памет колко са били добри в световен мащаб.

Магичното изкуство се развива и днес, но то изгубва своя чар, лишено от възможността да отидеш на спектакъл и да се потопиш в атмосферата на представлението. Щастлив съм, че съм влюбен от дете в това тайнство. Мечтал съм го и на моите 50 години, когато човек си прави равносметка, си мисля, че Господ ми е дал с пълни шепи. Щастлив съм, че това, в което съм вложил енергия и средства, вижда бял свят и хората му се радват. Направих музея в моето родно местенце, където се запали тази моя страст, откъдето откраднах първия плакат, откъдето съм писал писмото до Мистер Сенко. И след пътя, който съм изминал, като върна тази колекция на мястото, откъдето съм тръгнал, ми се ще да помогна за развитието на региона чрез тази атракция. Имах предложения от София и от други градове в страната, но логиката повелява да е в Момчиловци“.

Уредник на музея е Стефка Манджукова. Тя е завършила специалност Тамбура в Музикалното училище в Широка Лъка. Но след като се омъжва, прекратява музикалната си кариера и се насочва към работа в търговията и в производството. Това предложение, което тя получава от Ненчо Илчев, да държи ключа за музея и да показва цялото това богатство, за нея е като поредната му магия. Стефка Манджукова с вълнение разказва за всичко, вдъхновена е например от срещата в музея със Стефка Сенко, снахата на Мистер Сенко, която много е допринесла за колекцията:

„Когато бил малък, Ненчо гледал Мистер Сенко по телевизията и решил да му напише

писмо

с което го кани в Момчиловци на гости. За учудване на всички след 10-ина дни се получава отговор от големия илюзионист. 13-годишният Ненчо бил толкова развълнуван, че цяла седмица не посмял да го отвори. Не след дълго в един от вестниците родителите му прочитат, че Мистер Сенко по случай своя юбилей посреща гости в дома си в София. Тръгват със семейната кола към столицата, но патрул не ги пуска да влязат в града заради конгрес на БКП. Ненчо успява да измоли позволение да ги допуснат в столицата. В незабравимата среща Мистер Сенко му показва доста фокуси, единият от които е с кърпичка, която изчезва и се появява. Това става с допълнителен „палец“ върху пръста. Ненчо си тръгва доволен, но и малко тъжен, че няма откъде да се сдобие с такъв атрибут. Но тъй като родителите му са зъботехници, успяват да изработят за него първите палци от пластмаса за протези.

Мистер Сенко е бил много находчив. Решава да въведе нещо ново в репертоара си и замисля

илюзията с „Електрическия стол“

Разбира, че Никола Тесла прави разработки в областта на електричеството и променливия ток. Намира човек, който лично се познава с него и така му възлага да направи специална бобина. Мистер Сенко сяда на електрическия стол и с една метална пръчка докосва бобината, а в другата ръка държи свещ или лампа. Електрическата дъга, която минава през тялото му, пали специалната свещ или пък лампата светва“…

Как Ненчо Илчев се сдобива с първия си плакат при гостуването на Орфи в Момчиловци, как съпругата и асистентка на Орфи Люба буквално на косъм се разминава със смъртта, докато репетират номера „Разминаване със смъртта“ в техния апартамент в София, защо Мистер Сенко се нарича Мистер, какво е съхранено от реквизита на първия учител на Ненчо по илюзионно изкуство, как се ражда идеята му още преди години да започне да събира такава колекция – за всичко това, както и много други истории ще ви разкаже Стефка Манджукова, прекрачите ли прага на Музея на магията.

Текстът е част от бр. 118 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.