Двата нови ПАВЕЦ-а в България: какви са плановете и сроковете (схема)

България има богат опит в експлоатацията на помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ), въпреки противоречията с „Чаира“ през последните години. В страната ни има дадености и предпоставки за изграждане на нови такива мощности, а един ПАВЕЦ е заложен и в новата енергийна стратегия.

Изпълнителният директор на Национална електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев определи технологията като една от най-зрелите, в която има най-голям опит и знания, а ролята ѝ на инструмент за съхранение на енергия е най-широкоразпространена в световен мащаб и бележи ръст в последните години. Нашият регион пък има по-висок потенциал за развитие на такива проекти спрямо общия в света.

Важна роля

Хидроенергетиката и производството на електроенергия от ВЕЦ и ролята ѝ на инструмент за съхранение на енергия е най-широкоразпространена в световен мащаб и бележи сериозен ръст през последните години, обясни изпълнителният директор на Национална електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев.

Едно от специфичните предимства на помпено-акумулиращите централи са дългосрочното съхранение на енергия (сезонно, многогодишно), което зависи от двата изравнителя, които се използват.

Други предимства, които изтъкна той, са високата маневреност за целите на енергийното регулиране, високата ефективност – от 70 до 87%, както и дълъг полезен живот – над 60 години. Важно за ПАВЕЦ-ите е, че подпомагат интеграцията на нови възобновяеми енергийни източници, съответно и декарбонизацията.

Като полза, на която по-рядко се обръща внимание, е и подобряването на управлението на водните ресурси, които през последните години, с изменението на климата, са все по-спорадични и непрогнозируеми и са все по-опасни и трудни за управление.

Главната роля на водните централи, за да се осигури балансираното управление на електроенергийната система в условията на растящ дял на инсталираните ВЕИ мощности, бе изтъкната и от изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Според него за нуждите на системата през следващите години трябва да влязат в експлоатация над 2000 MW нови ПАВЕЦ-и.

Плановете

В ускореното развитие и оползотворяване на възобновяемите енергийни източници у нас се предвижда използването на хидропотенциала ни. Изграждането на два нови ПАВЕЦ-а е заложено в енергийната стратегия до 2050 г., а от НЕК представиха малко по-детайлен план как ще се развият те в годините.

Те ще използват съществуващи водноелектрически каскадни – язовири и резервоари. Подходът максимизира използването на настоящите ресурси, като намалява нуждата от нова хидротехническа инфраструктура, понижава капиталовите разходи и минимизира въздействието върху околната среда.

Проектите ПАВЕЦ „Батак“ и ПАВЕЦ „Доспат“ са доста сходни – и при двата горният изравнител е язовир – „Голям Беглик“, „Широка поляна“, както и няколко по-малки водоема, които са свързани с тях. Долните изравнители са съответно „Батак“ и „Доспат“.

Разглеждаме инсталирани мощности между 800 – 1000 MW за всеки от тях“, каза още Георгиев.

Проектът за ПАВЕЦ „Батак“ вече се проучва, като се предвижда той да бъде с четири турбини тип „Френсис“ (водна турбина под налягане). Той ще бъде с инсталирана мощност в генераторен режим 800 MW, а в помпен – 700 MW. Така проектът ще разполага с 30 (консервативен сценарий) до 50 GWh възможност за съхранение на енергия.

По план в периода до 2025 г. трябва да има готов работен проект за него и да са получени всички разрешителни, след което до 2027 г. да се даде старт на строителството, а планираното въвеждане в експлоатация е 2030 г.

И двете централи са с експлоатационен период от 60 години.

По-старите ПАВЕЦ са ориентирани към балансиране на консумацията, докато нуждата от новите ПАВЕЦ е по-скоро ориентирана към променливото производството, което налага нужда от повече цикли, по-динамична работа и по-висока амортизация на съоръженията“, обясни още Георгиев.

Предизвикателствата пред изграждането на такива големи проекти са високите капиталови разходи, дългият период на строителство, ограничените източници на финансиране, както и регулаторните пречки – разрешителните за тях са повече и по-сложни в сравнение с другите ВЕИ технологии.