Ефектът „Букър“ в българската литература
Пробивите в чужбина са успех изцяло на издателите и авторите
Снимка: Unsplash
~ 7 мин.
Мая Цанева 2023 г. донесе на българските читатели, писатели и издателски бизнес много добри новини. Първият български „Букър“ - на Георги Господинов за „Времеубежище“, се превърна в национален триумф и покрай него се разчу повече и за пробива на Йоанна Елми и Силвия Атипова, които подписаха договори с международни литературни агенции.
Наскоро българската илюстраторка Аля Маркова попадна в краткия списък на международните награди Gourmand World Cookbook Awards с „Готварска книга за големи деца“ на издателство „Лист“.
Насред поздравленията за тях Националният Фонд "Култура" (НФК) оряза бюджета за превод на българска литература. Това противоречи на пазарната логика зад успешното изстрелване в световна орбита на родните автори. Както пише в репортаж на DW, по програма „Преводи“ на НФК „максималното финансиране за проект (на превод) е 20 хил. лева, което при груби сметки означава, че ще бъдат финансирани до 5 превода през 2023 г.“. По програмата могат да кандидатстват само страни-членки на ЕС, което изключва Великобритания – дом на някои от големите литературни агенции. Това означава, че както при други български международни успехи тази година, каквото добро предстои, ще е на 100% в частните ръце, талант на авторите, преводачите и издателствата.
И макар увеличението на издадените нови книги в България, по данни на НСИ за 2022 г. да е около 1%, а на тиражите – 9%, очакванията са ефектът „Букър“ върху продажбите на книги у нас и преводите им да засегне не само произведенията на Георги Господинов. Но затова е нужна и пазарна подкрепа. Това прави въпроса как да превърнем добрите литературни поличби в добри новини напред във времето още по-актуален.
Йоанна Елми и Силвия Атипова, които вече имат договори с големи литературни агенции, дават част от отговорите.
Йоанна Елми:
Няма маркетинг, който да направи слабата книга силна
Литературният агент е нужен, защото познава картата на издателския бизнес и е съюзник на автора
Йоанна Елми е писателка и журналистка. Пише публицистика, критика и есеистика за независимата медия „Тоест”, списание „ВИЖ”, „Дойче Веле” и други. Първият ѝ роман „Направени от вина” е носител на наградата „Южна пролет” за дебют и e номиниран за отличията „Портал Култура”, „Перото”, „Хеликон” и „Елиас Канети”. Предстои да излезе на английски, немски, норвежки, нидерландски, португалски и др. Живее между България и САЩ. Тя подписа договор с агенция RCW, позиционирана в Лондон, която представлява нобеловите лауреати Казуо Ишигуро и Олга Токарчук – Снимка Яна Лозева
Г-жо Елми, как направихте пробива си на литературния пазар? Как стигнахте до подписването с литературната агенция RCW?
Настоящата ми агентка ме е забелязала известно време преди аз да забележа нея, по други канали са минали и препоръки от хора, на които съм благодарна. След това откъсите от романа и изобщо авторът с постиженията му, позицията му и т.н. преминават през цедка на четци в съответната държава, отделно всяко чуждестранно издателство има доверени лица, с които говори. И все пак, отказите винаги са повече от ентусиазма, изисква се нюх и смелост, за да се занимаваш с преводна литература и литература изобщо. Тук гарантираните неща са малко несигурни инвестиции, така да го кажем. Та, всичко това играе роля при финалното решение на агент. Но най-важното е агент и автор да имат еднакво виждане за книгата, да споделят ценности.
Защо е важен литературният агент за един писател?
Литературният агент е важен, защото познава картата на издателския бизнес и защото е съюзник на автора в намирането на най-подходящия дом за книгата му. Това невинаги означава най-голямото издателство или най-големия хонорар и тук литературата се отличава от икономиката, има и други фактори.
Бизнес или професия е да си писател в България и на български език? Какъв е пазарът, към който се стремите?
Бизнес е да си издател, което поставя писателите в особена позиция (и затова е хубаво да има агенти). В България е по-скоро кауза или потребност, в зависимост от това с какви амбиции човек влиза в писането – защото не може иначе, за да е известен, за да каже нещо на хората и т.н. Формулите за успех също не са свойствени за литературата – макар че има немалко работилници, семинари и т.н., които се опитват да вкарат креативното в калъп и да го поставят на конвейер, продавайки гаранции за успех. И това също е бизнес.
Не знам дали литературата вирее в пазари, това е работа на икономиката. Литературата се стреми към хора. В този смисъл се надявам на чувствителни читатели, които умеят да свързват отделните елементи от света и да създават от тях цялостни картини.
Не полагам стратегически усилия за маркетинг и продажба. За дистрибуцията в България отговаря издателят ми „Жанет 45“. Продажбата не ми е самоцел – изпращала съм книгата на хора, които са ми писали, че искат да четат, но не могат да си го позволят. Дарявала съм и дарявам на библиотеки, читалища. Няма маркетинг, който да направи слабата литература силна или да насили читателя да обича книга, в която не открива нищо за себе си.
Имате ли възможност да сте само и единствено професионален писател?
Не. Професионалните писатели са малко – в България, в света, във времето. Дори не съм много сигурна какво означава професионален писател. През 2022 г. в Обединеното кралство авторите са изкарвали средно £7 000. За същата година сумата, която един човек трябва да получи, за да покрие някакъв базов, но наистина оскъден живот, възлиза на £25 500. За България ми е неудобно дори да вадя числа, нещата са много по-страшни. Повечето пишещи хора правят и други неща, но има и изключения. Все пак е хубаво хората на културата да не живеят бедно по принуда.
Има ли определен имидж на авторите от България, или Централна и Източна Европа, с който се срещате?
Надявам се, че си отива желанието източноевропейският автор да се вкарва в калъп, да става пореден етикет на лавицата в книжарницата, да се очаква да пише по определен начин за комунизма, за мизерията, за живота тук, или да екзотицира България с остаряващ език, самодиви, нестинарки и т.н. Надявам се моят глас да надскача тези неща, да обединява частите в цяло, макар и никой да няма имунитет срещу клишета.
Къде намира читатели преводната българска литература? Ако Георги Господинов поставя летвата, то как се равнявате Вие и колегите Ви?
Българска литература се превежда и издава навън от години. Веднага се сещам за Наталия Делева, Аксиния Михайлова, Деян Енев, Алек Попов... Да не говорим за прекрасните ни преводачи, които се борят за пробивите на българската литература. А и е хубаво да отбележим, че българската литература е била част от международната литература преди 1944 г., т.е. по-скоро се завръщаме към естествено състояние. Иначе преводната българска литература намира читатели там, където и другата литература – при хората, които искат да разберат себе си и света през емпатия, през историята, през личното. Не мога да се равнявам на Георги Господинов, дори понякога се чувствам малка в сянката, която един – клише, но истина – гениален автор хвърля над съвременниците си. Но мисля, че гласът на всеки от нас има смисъл, въпросът е да сме верни на това къде и как.
Няколко съвета към българските автори, които търсят пазар в чужбина?
Да бъдем честни към себе си, към листа и читателя. Да четем (поне) десет пъти повече литература, отколкото искаме да напишем. Да търсим своята общност от литературни хора, които да са ни утеха и подкрепа. А ако имаме късмет, се ражда и литература.
Силвия Атипова:
Винаги съм искала добри агент и издателство
Държавата все още не осъзнава жизненоважната си роля за съществуването на българската литуратура навън
Силвия Атипова е двуезичен писател и журналист, пише на английски език жанрова литература и издава под псевдонима Sylvia Ashby. Публикувала е статии и разкази в „Дневник“, „Капитал“, „Гранта“ – България и др. Живяла е в София и Лондон, а в момента в Льовен, Белгия. Атипова подписа договор с базираната във Великобритания агенция Darley Anderson, която представлява автори на фантастика, трилъри, мистерии, криминална литература, ужаси, фентъзи, чиклит, детски книги. Сред тях са Лий Чайлд, Тана Френч, Б. А. Парис, Джон Конъли – Снимка Невена Рикова
Г-жо Атипова, как започнахте да пишете книги?
Винаги съм искала да пиша, но баща ми настояваше, че от писане няма как да се изхранвам. Затова най-напред се научих да правя дрехи, после учих графичен дизайн и в продължение на 10 г. имах собствен бизнес. Едва на 35 г. се осмелих да посегна към писането отново и оттогава не съм спирала.
Как направихте пробива си на литературния пазар? Как стигнахте до подписването с литературната агенция Darley Anderson?
Литературата е както всяко друго занимание – колкото повече време, внимание и старание инвестираш, толкова по-добри ще са резултатите. През годините участвах във всички писателски обучения, в който финансите и времето ми позволяваха. Подаръците ми за празниците винаги са ваучери за книги или за писателски курсове.
През 2018 г. завърших многомесечен курс на Curtis Brown Creative по писане на роман, воден от писателката Сузана Дън. През 2019 г. участвах в десетмесечна менторска програма на писателя на криминални романи Уилям Шоу. А през 2023 г. завърших двугодишна магистърска програма по творческо писане в университета Хъл, Великобритания.
Докато учех, осъзнах, че ме привлича да пиша жанрова литература, психологически трилъри. Знаех, че искам да имам добър литературен агент и издателство, които да ми помогнат да стигна до възможно най-много читатели. Отне ми десетилетие да напиша книга, с която да привлека вниманието на агент, с когото искам да работя, за да осъществя този план.
Можем ли да говорим за съвременен български пробив в международните среди? Къде преводната българска литература намира читатели?
Преводната литература има нужда от много помощ, за да е видима на световната сцена. Българската държава все още не осъзнава жизненоважната роля, която играе в начина, по който литературата съществува навън. Вероятно държавата не вижда „смисъл“ от инвестиция в култура, но без нея няма национална индентичност. Връзката между двете е пряка и лесно проследима.
Няколко съвета към българските автори, които търсят пазар в чужбина?
Не се притеснявайте какви теми са ви интересни. Не мислете дали един текст има готова аудитория или не. Вашата работа е само да разкажете историята искрено, дълбоко, сурово, грабващо, така че всеки да иска да я прочете. Такива текстове, обаче рядко се раждат без много мислене и работа над всяка дума. И, разбира се, четете, четете, четете. Добрият писател е преди всичко превъзходен читател.
