Фалитът на КТБ е оздравителен

За казуса "Корпоративна търговска банка" - предпоставки, развитие и последици, economic.bg разговаря с Калоян Стайков, икономист в Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Г-н Стайков, Какви са изводите от петъчното парламентарно заседание, посветено на Корпоративна търговска банка?

Не бе приета спорната трета точка от предложението за решение, която бе доста непремерена. Отхвърли се идеята за спасяване на банката по начина, предложен от тримата инвеститори, а именно първо да се отпишат част от задълженията на кредитора, с изключение на гарантираните вложители, а след това държавата да осигури половината от необходимия капитал. Така нареченият “bail-in” е като цяло с доста спорни ефекти. Ако банката бъде оставена да фалира в сегашната ситуация, то може да третираме случая като изолиран до самата кредитна институция, защото този модел на управление фигурира само в нея. Това беше едно добро развитие на ситуацията, въпреки че реално избегнахме проблем, който самите депутати създадоха. Липсваше насоченост на дебатите към конкретна тема, а по-скоро се разменяха обвинения между различните парламентарни сили и такива към БНБ, което е изключително непродуктивно.            

На какво се дължи сериозната разликата между провизираните кредити към средата на годината и препоръките за това от доклада на трите одиторски компании?

Разликата идва от това, че КТБ не е провизирала рисковите си експозиции съгласно нормативната уредба. Първото, което установиха одиторите бе, че за кредити на стойност 3,5 млрд. лв. няма необходимите документи, за да се направи оценка. След това се премина към разглеждане на досиетата случай по случай и се оказа, че за много от кредитите няма вписани обезценки, няма ясен бизнес план. Повечето от тях не са за финансиране на бизнес начинание, а са за инвестиции. С други думи, отпуска се кредит на дадена компания, която след това купува дялове или отдава дълг на трето лице и се надява, че приходите от това ще бъдат достатъчни за изплащане на заема. От доклада на БНБ стана ясно, че значителна част от тези кредити са отпуснати практически за погасяване на стари задължения към банката, което формално позволява отчитане на много високо ниво обслужвани заеми. По същата схема КТБ е увеличавала капитала си през периода 2011-2014 г. Оказва се, че за голяма част от кредитите няма правен инструмент в стандартните търговски практики, чрез който да бъдат върнати, освен ако не започнат други процедури от държавните институции. След като няма как да бъде погасено, едно задължение се начислява като обезценка по международните финансови стандарти.

Имало ли е как тази политика да остане незабелязана за одитора на банката?

БНБ констатира, че надзорната проверка, направена през 2013 г. не показва някакви нередности при съответните документи, докато при завършилия наскоро одит се установява липса на документи в голяма част от прегледаните досиета. Тоест, в периода между двете, тези документи са изчезнали, поне с такова впечатление оставам от този доклад. Нищо не пречи на съответния одитор да са представени неверни или фалшиви документи, или да са представени и в последствие изчезнали.

Има ли опасност облигационери и акционери в банката да търсят компенсация от институциите или от одиторите на банката?

Според мен от БНБ и финансовото министерство не би трябвало да се търси отговорност, защото те не са правили нищо нередно, а са следвали законовата уредба. Този, който е заблудил и вложителите, и акционерите, и кредиторите реално е управлението на КТБ. Банката сама е поискала поставянето си под специален надзор и след това централната банка следва изцяло законовата рамка - назначава квестори и прави преглед на състоянието на банката, за да вземе решение. Ако някой не е предвидил процедурата, инвестирайки в банковия сектор, то отговорността си е изцяло негова.

Доколко самата процедура по специален надзор не обрича банката на влошаване на кредитния портфейл и ликвидация?

Специалният надзор може да се разглежда като вид защита от кредитори, по време на която да се направи оценка дали банката да се оздрави или не. Докато трае тази оценка, независимо дали е един или шест месеца, тя не може да фалира, защото всички изходящи операции са прекратени. Идеята е да не се стига до паническа ситуация, в която тегленето на депозити от една банка да поражда страх във вложителите в цялата система. Ако капиталовата „дупка“ не беше над 4 млрд. лв., а примерно 500 млн., то тогава, ако се абстрахираме от лошата репутация на банката и тоталната липса на доверие в нея, можеше да се търси вариант, при който тя да не фалира. При такъв капиталов недостиг и установени нарушения, обаче, това няма как да се случи. Специалният надзор отне толкова време основно, защото липсваха документи и трите одиторски фирми не можеха да дадат категорична оценка за кредити с балансова стойност от 3,5 млрд. лв.  

Ако погледнем от инвеститорска гледна точка, има ли всъщност бизнес логика държавата да вложи над 2 млрд. лв. план за преструктуриране?

Няма никаква логика, независимо държавна или пазарна, която може да се използва за спасяване на тази банка. Първо, от публикувания тази седмица доклад на БНБ видяхме, че банката е управлявана меко казано изключително непрофесионално. Оставяме настрана добрите банкови практики, тя е работела в разрез, както с българското, така и с европейското законодателство. Това е ставало „в присъствието“ на акционерите и те би трябвало да са знаели какво се случва, а ако не знаят, то следва, че мениджмънтът или ги е заблуждавал, или те не са упражнявали достатъчен контрол. Банката е с много лоша репутация, свързана със съмнителни сделки, търговия на власт и държавни протекции.  Говорим не само за последните месеци, а за години назад. Дори да приемем, че някой осигури средства, в момента, когато тази банка бъде отворена, трябва да се работи по хипотезата, че всички депозити ще бъдат изтеглени, тъй като липсва доверие в нея. При това положение инвеститорите се връщат в изходната ситуация.

Къде всъщност е уловката в проекта „Пеевски-Цонев“?

Няма уловка, този закон реално няма да постигне нищо. Според него, единствено лицата, които така или иначе са задължени да обявяват имуществото си, трябва да направят това специално за дадена банка, когато тя фалира или бъде преструктурирана. В момента също би трябвало да е ясно тези хора какви депозити и кредити имат. Това е прах в очите. Когато имаме някакъв проблем, всеки очаква лесно решение и обикновено това лесно решение е закон. Специално в случая с КТБ има кухи фирми, до които одиторските компании изпращат писма за информация и те не отговарят. Как да очакваме, че подобни фирми ще бъдат издирени и ще декларират кои са реалните им собственици? Има огромна разлика между това какво е „на хартия“ и каква е практиката и мисля, че тези изменения се разминават до голяма степен с нев. В допълнение на това, от изявления на парламентарни лидери остава впечатлението, че проектът се предлага, само за да се види, че членове на ДПС нямат участие в КТБ, което е абсурдно. Законите не са нещо, с което някой се оневинява или обвинява. Тяхната цел е да уредят икономическите и социалните взаимоотношения.

До каква степен споменаваните напоследък компании за проследяване на парични потоци могат да са полезни?

Те разбира се могат да свършат някаква част от работата. След като се пристъпи към осребряване на активите за попълване на масата на несъстоятелност, ще се изискват съответните кредити и някой трябва да ги събере. Това е единият начин. Другият е да се провери какво може да бъде направено по съдебен ред и с участието на прокуратурата. Тук опираме отново до въпроса, ако някой не изпраща дори информативни документи, защо предполагаме, че ще си върне доброволно кредита.

Отъждествените от БНБ като далеч от добрите банкови практики, специални структури с инвестиционна цел (special purpose vehicle) са познати в банковата практика по света. Каква е разликата в случая с КТБ?

Разликата е в обема. Тези практики по принцип не са забранени, но просто провизиите при тях са високи. Ако някоя банка иска да отпусне кредит по този начин, то тя може да го направи, но пристъпвайки и към съответните обезценки. Банките, които ги прилагат го правят по такъв начин и в такива обеми, които да не засягат основната им дейност. В случая с КТБ от разгледани над 3 млрд. кредити, около 77% са именно отпускани за инвестиции, което е абсурдно голям дял.

Често се прави паралел с проблемни банки в Европа и САЩ, къде свършват приликите и започват разликите всъщност?

Отделянето на добрите активи в една банка и лошите в друга е напълно реален вариант за България. Не говорим дали теоретично е правилно или не, но практически е приложимо. Казусът с КТБ има своите прилики с Banco Espirito Santo, където решението бе именно такова - кредиторите, негарантираните депозити и лошите кредити в едната, а добрите активи и гарантираните депозити в другата. Така кредиторите и депозантите с негарантирани вложения ще реализират доходност в зависимост от осребряването на лошите активи. В добрата банка участват международни инвеститори и държавата.

Алтернативата на този подход бе използвана в Кипър. Там бе приложен “bail-in”, при който се отписват част от задълженията към кредитори, облигационери и негарантирани депозити и след това се намира инвеститор и държавата влиза в банката. В Кипър, обаче, бяха наложени и капиталови контроли, което не е особено добър вариант.

Алтернативни решения има, но те работят в началото на една криза. Ако банката затвори в петък и в понеделник държавата излезе с решение, то може да проработи. Банковите проблеми се разрешават бързо, ако това не може да се случи, вероятността да бъдат решени изобщо спада с всеки изминал ден.

КТБ е затворена четири месеца, капиталовата „дупка“ е над 4,2 млрд. лв., а обезценките са още по-големи, защото се начисляваха няколко пъти. Заедно с това се вижда, че при управлението са използвани незаконни практики. Аз не мога да си представя инвеститор или вложител да има доверие в тази банка, какъвто и подход би се предприел за преструктурирането ѝ.

Какво следва след отнемането на лиценза?

Започва процедура по несъстоятелност, назначават се двама синдици и се пристъпва към опис на активите. Целта на синдиците е да осребрят имуществото, да попълнят масата на несъстоятелност доколкото е възможно и след това да започнат да удовлетворяват кредиторите. Най-големият проблем в процедурата е, че няма установени срокове. Синдиците трябва да намерят баланса между това да продадат активите бързо и на добра цена.

Доближавайки се до този изход, преувеличава ли се с цялостния ефект от фалита върху икономика?

Според мен се преувеличава. Случаят е изолиран, защото тази банка имаше особен бизнес модел, който не се практикува от други банки. От тази гледна точка едва ли може да се очаква разпространение на негативни ефекти, тъй като то обикновено се дължи на сходни бизнес практики и експозиции. При фалит няма да има проблем и за държавния бюджет, защото изплащането на гарантираните депозити става с пари от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който се финансира от банките, а не от държавата. Единственият проблем е, че на Фонда не достигат около 1,6 млрд. лв. за покриване на пълната сума гарантирани депозити. Те могат да бъдат набавени с емисия дълг, гарантирана от държавата. По оценки на ФГВБ, очакваните приходи от осребряване на активите на банката, чиито първи получател е той, са около 1,6 млрд. лв. С други думи тази емисия облигации може изцяло да бъде покрита и държавната гаранция няма да бъде използвана.

Разбира се, загуби ще претърпят граждани и фирми с негарантирани депозити, кредитори и облигационери. Общините ще получат парите си, защото влоговете им са обезпечени с ДЦК. Проблеми може да има за частни, държавни и общински предприятия, но за тях трудно може да се намери логически аргумент за подпомагането им, защото не говорим за непредвидено събитие, а за грешно управление на активи. Не може постоянно да се дават пари и да се спасяват предприятия, които очевидно не знаят как да управляват имуществото си. Всеки фалит е оздравителен и показва слабости, които разумен мениджър няма да повтори. Не трябва да се дават пари за грешни решения. Ако спасим тази банка и тези компании, това означава, че насърчаваме рисково поведение, неправилни стъпки и години наред нарушаване на законови рамки.

БНБ работи за изготвяне на оценка за последствията от евентуален фалит на КТБ, като първоначалните прогнози са за намаляване на икономическия растеж в страната с до 0,5 процентни пункта, което на фона на това, че не се използват публични средства е приемливо. Само за сравнение, при спасяване с публични средства са необходими 4,2 млрд. лв. за капиталовите изисквания и още 2 млрд. лв. за ликвиден буфер, който да покаже на вложителите, че могат спокойно да разчитат на парите си. Това са над 6 млрд. лв. и то без гаранции за успех, защото трябва да се оперира с идеята, че още в първия работен ден може да започне ново масово изтегляне на депозити.