G-точката на Европа: 700-годишният град, магнит за чуждестранни работници

Когато братът на Рикардо Шмиц му гостува във Вилнюс, Литва, двамата излизат на среднощна зимна разходка – нещо, което по думите му никога не биха направили у дома в Бразилия. „В нито един момент не се почувствах стресиран или притеснен. За мен това е безценно“, разказва бразилецът пред CNBC.

Шмиц идва във Вилнюс за първи път през 2018 г. като студент на обмен в рамките на програма за обучение в чужбина. По-късно успява да си намери работа на пълен работен ден и през 2020 г. се връща в страната, за да поеме позициите на старши консултант за Deloitte и преподавател по финансово и данъчно право в литовския университет Mykolas Romeris.

Когато се върнах тук, имах онова спокойно усещане, че съм си у дома“, казва той. „Планът за обозримото бъдеще е да остана.“

Търсят се квалифицирани работници

Шмиц е един от многото чужденци, живеещи в Литва, чийто брой е нараснал от около 145 000 през 2022 г. до над 200 000 през 2023 г., според местните медии.

Кампанията „Вилнюс – G-точката на Европа“ привлече вниманието в международен план и влезе в световните заглавия през 2018 г. В добавка на това правителството финансира различни организации – като Work in Lithuania и Invest Lithuania – които имат за цел да привлекат квалифицирани чуждестранни работници и инвестиции в страната.

И неслучайно, с население от едва 2.8 милиона души Литва изпитва недостиг на местни таланти, които да захранват разрастващите се технологични и финансови индустрии в страната.

Младите професионалисти като Шмиц са привлечени от тези възможности за кариера. В проучване, проведено сред 1300 чуждестранни студенти, които в момента учат във Вилнюс, 42% от тях заявяват, че се виждат да останат да живеят във Вилнюс след завършването си.

Започнах като стажант, след това се преместих на позиция консултант, а сега съм на висша позиция“, споделя Шмиц. „Тъй като тук пазарът е малък, имаш повече възможности и това ти помага да се развиваш.“

Държавата подпомага процеса. Времето за обработка на визите например е намаляло от осем месеца на само един, а дори има надбавка за пристигане в размер на 3 444 евро, която се отпуска на чужденци, работещи в професии, от които страната се нуждае. По данни на Work in Lithuania са отпуснати около 400 такива надбавки.

Здравословен начин на живот

В Литва има 15 официални празника годишно – с което се нарежда на второ място в ЕС по този критерий. Само 1% от служителите работят „много дълго“, което е доста под средното ниво от 10%, според индекса за по-добър живот на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

ОИСР също така класира страната на 11-то място по баланс между професионалния и личния живот – преди Швейцария и Унгария. Хората оценяват това като истинско предимство.

Моята компания тук наистина насърчава хората да ползват целия си отпуск. Това е много различно от културата на работа в Индонезия, откъдето съм“, отбелязва Миша Йохана от Джакарта.

Подобно на Шмиц, тя е дошла във Вилнюс, за да учи. Избира мястото по лични причини – за да бъде с литовското си гадже, с което се е запознала в Бали.

Индонезийците са склонни да се отнасят по-спокойно към работата от литовците, добави Йохана. Но в Индонезия според нея шефовете по-рядко одобряват отпуските, което означава, че работниците са склонни да си измислят причини, обикновено свързани със семейството, за да скрият отпуските си.

„Тук не ми се налага да правя това“, казва Йохана, която работи нощем от апартамента си във Вилнюс като мениджър в платформата за маркетингови данни Whatagraph. Така дните ѝ остават свободни за страничната ѝ актьорска работа. Йохана се е снимала в реклами на Burger King, на приложението за доставки Just Eat, а наскоро и в кампания на Work In Lithuania.

„Въздухът тук е изключително добър. В Джакарта не можеш да дишаш, когато излезеш навън“, казва Йохана. „Вилнюс също така е много подходящ за ходене пеша, а това е друго нещо, което не мога да правя в моята страна, защото пътищата там не са пригодени за пешеходци.“

Лаура Гуарино мести във Вилнюс от Италия през 2021 г., също чрез програма за обучение в чужбина. Тя казва, че е щастлива да се сбогува с трафика и тълпите в Неапол, заменяйки ги с 10-минутно пътуване до офиса си.

„Просто се влюбих в града“, каза Гуарино, която работи като мениджър бизнес развитие за Teltonika Telematics. „Неапол е толкова претъпкан, навсякъде има само сгради и толкова много трафик – това е много досадно“, каза тя.

Вилнюс има толкова добро настроение и е толкова спокоен, че просто не искам да си тръгвам“, каза тя. „Харесва ми също да плувам в езерата и да ходя на разходки в провинцията.“

Плюсове и минуси

Гуарино, Шмиц и Йохана смятат, че е било лесно да се впишат сред местните жители, тъй като повечето владеят английски език. Въпреки това всеки от тях споделя, че е посещавал курсове за изучаване на литовски език.

От културна гледна точка им се е наложило да се приспособят към по-сдържан начин на изразяване, който е в противоречие с откритите и силно емоционални особености на индонезийската, бразилската и италианската култура.

Вилнюс обаче вече не е онзи евтин град, който някога е бил. Гуарино и Йохана казват, че разходите за наем, сметки и хранителни продукти не са по-ниски, отколкото у дома.

Тримата чуждестранни работници се приспособяват и към дългата, сурова литовска зима. Йохана е възприела местната традиция „ekete“ – сауна, последвана от потапяне в ледено езеро, което тя описва като „преживяване извън тялото“. Междувременно Шмиц се занимава със зимен спорт – кърлинг, като се състезава на националния шампионат на Литва.

Гуарино има своите механизми за справяне със зимата, която, както признава, може да бъде трудна. „Просто трябва да си вземам витамин D и да се уверя, че ще пътувам обратно до Неапол за Коледа, и ще бъда добре“, казва тя.