Има как: Демографията трябва да стане национален приоритет

Крайно време е България да има един национален приоритет, около който да се обединим, и да си поставим амбициозна цел, което ще рефлектира и върху всички други сектори. Демографията спокойно може да бъде това, коментира новият министър на икономиката и индустрията Богдан Богданов по време на второто издание на националната конференция „Демографията няма цена“, на която се обсъжда и се търси решение на негативната демографска тенденция в България. Събитието се организира за втора поредна година от ДНК (Движение за национална кауза), Economic.bg и платформата Bulgaria Wants You.

Това е една мисия и е важно какво съобщение ще изпратим на инвеститорите“, коментира от сцената министърът.

Бизнес, власт и експерти се обединиха около нуждата да бъде взет набор от мерки за разрешаване на демографската криза в България – от стимули за повишаване на раждаемостта до кариерни форуми, на които младите българи да намерят по-добра реализация.

За министър Богданов „няма по-добро място“, на което да си отглежда децата. И въпреки това за българите, които не са на същото мнение или поне не са толкова сигурни, колкото него, трябва да има „ясна визия къде да отидем и в какво да инвестираме“.

Министърът, който доскоро бе директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), посочи, че сред основните проблеми на инвеститорите е намирането на подходящи кадри. Според него това обаче може да се промени, ако има пряка ангажираност на всяка институция, всички те започнат да работят в синхрон и страната се позиционира като такава, в която хора от трети страни да могат да се развиват спокойно.

Имаме огромен потенциал за ръст на икономиката. Но ако не решим проблема с демографията, влизаме в сериозен застой“, предупреди министърът.

За бившия социален министър Деница Сачева приоритетът е същият. За постигането му обаче са нужни между 5 и 7 години, в които да бъдат полагани целенасочени усилия за промяна на всички негативни тенденции. Тя обърна специално внимание на младите българи, които нито учат, нито работят и които ако влязат на пазара на труда, могат реално да бъдат кадрите, които бизнесът търси.

През 2050 г. моят син ще бъде на 35 години и не ми е безразлично в какви условия ще живее“, коментира депутатът от ГЕРБ.

Тя допълни мисълта на министър Богданов и посочи, че за привличане на кадри от трети страни е важно да се научим да признаваме различните им религии и разбирания.

Бившият министър предлага връщане на старата схема „60/40“, но не с препратка към COVID, с което стана популярна, а за поемане на 60% от осигурителния доход за 6 месеца за младите кадри, които тепърва влизат на пазара на труда. По нейни изчисления това би струвало 400 млн. лв. за 60 хиляди младежи на година.

Сред нейните предложения са и преференциални кредити за завръщащите се от чужбина българи, както и за по-силна връзка с българските деца в чужбина, които посещават българските неделни училища.

По нейни думи в момента те се посещават средно от около 30 хиляди деца.

Върху привличането на хора от чужбина акцентира и председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той и председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова вкараха сред задължителните цели на България влизането в еврозоната и Шенген, което по техни прогнози ще върне много хора от чужбина.

Когато повече човешки ресурси, с който да се произведе по-висок БВП има, ще има и повече пари за демографски мерки“, посочи Велев.

Той коментира и темата с раждаемостта, като подчерта, че по-дългото майчинство – нещо, срещу което бизнесът негодува – няма да доведе до ръст на раждаемостта. Според него стабилността на доходите е това, което дава спокойствие на семействата да имат повече деца.

Депутатът от „Има такъв народ“ и доктор по образование, Андрей Чорбанов, бе категоричен, че за справяне с демографската криза най-нужното нещо е ръст на раждаемостта и разказа, че все повече семейства имат репродуктивни проблеми в България. Той посочи, че това са около 200 хиляди семейства в България

Проблем е, ако не намерим начин за външен прираст и привличане на хора от цял свят“, коментира Чорбанов.

Бившият икономически зам.-министър Николай Василев изрази притеснение, че обществото не успява да осигури условия и резултати за възпроизвеждане на нацията.

Има голяма опасност да няма кой да празнува 14 века България – колко човека ще бъдем тогава? Според мен малко“, изтъкна Василев.

Той подчерта, че демографската политика трябва да бъде приоритет номер 1 на властта, но за момента това даже не присъства в реториката на фигурите в нея. Той апелира за минимум четири пъти увеличение на детските надбавки.

Стимулите за раждаемост са инвестиция“, посочи Василев.

Българите виждат бъдеще в България

В подкрепа на острата нужда от мерки за справяне с демографската криза идва и национално представителното социологическо изследване, изготвено от агенция за пазарни проучвания JTN по поръчка на ДНК.

Изводите, които могат да се направят от него са, че масово българите виждат бъдеще в България, но имат малко очаквания за подкрепа от държавата. Абсолютно наясно са какво очакват от работодателите си и знаят, че надали ще работят по специалността си, защото близо 60% от професиите, които ще са активни след години, все още не са изобретени.

Българите масово не разчитат на държавата при загуба на трудоспособност или пенсия, не считат, че образованието гарантира намиране на добра работа в България и не се чувстват лично отговорни за подобряване качеството на живот в България.

Едва около една трета пък смятат, че гласът им може да промени нещо в посоката на България, както и че България се развива в правилната посока.

Младите българи също така смятат за достатъчен размер на заплатата за започване на работа около 1844 лв., а за желан размер на възнаграждението в близката година – 4157 лв. Жените обаче посочват средно със 17% по-ниски суми от мъжете.

Основните фактори за комфорт на младите българи са адекватното заплащане, приятната работна среда, добрият баланс, гъвкавото работно време и допълнителното материално стимулиране.

Отличията за бизнеса

Бизнесът по традиция е по-предприемчив от държавата и отделни компании вече предлагат специални бонуси на своите служители в опит да подобрят демографската ситуация. Такава компания, например, е Kaufland България, която дава бонуси при родено или осиновено дете. За тази своя инициатива веригата бе удостоена с награда за социално отговорен работодател. 

„Асарел медет“ вече 20 години развиват своята стажантска кампания и работата си с общината в Панагюрище. Металургичната компания бе отличена за инвестициите си в регион. Награда получи и "Аурубис" за българска чуждестранна инвестиция.

Община Стара Загора получи награда за регионална демографска политика, а Бургас – отличие в сферата на българското образование.

За популяризиран на Бранд България награда бе връчена на носителя на престижната награда „Букър“ Георги Господинов.

Бранд България

Втората част от националната дискусия премина под апела обществото да забрави клишето „харесвам си родината, но мразя държавата“, тъй като с него обиждаме себе си.

Проблемът е как да разказваме за страната ни на самите себе си, така че да си се харесваме“, разказа директорът на БТА Кирил Вълчев.

Той коментира, че рядко попада на място, на което толкова неуважително да говорят хората за себе си и държавата си, колкото в България.

Имаме достъп до образование, свободни сме, живеем в демокрация, мир. Ние сме такава мечта за българите в Украйна – нещо, което обаче не забелязваме“.

Медиите все пак не могат да бъдат само проводници на черни или позитивни новини, тъй като на практика четвъртата власт е проводник на усилията нещата да се случват по-добре, смята Антон Хекимян от bTV. На същото мнение е и телевизионерът с дълъг опит в Nova Николай Дойнов, според който е важно

да бръкнем там, където е проблемът“.

Основен проблем за българите в чужбина и новините от България, до които те достигат, е достоверността.

Един от големите проблеми е прекалено многото на пазара фейк провайдъри на новини, които имат голяма аудитория чрез социалните мрежи. Българинът в Америка не знае дали тази платформа е реална или фейк, затова един от големите проблеми е това, че имаме доста медии, които са фейк с нереални собственици и адреси“.