Животът е божи дар
Книжният пазар е добър барометър за покупателната способност на хората и мисля, че в последните 10 години те имаха някакво относително икономическо спокойствие
Писателката Ивинела Самуилова:
Ивинела Самуилова с млада читателка
Снимка: Личен архив
~ 4 мин.
Яна Колева Ивинела Самуилова е сред най-популярните съвременни български писатели. Автор е на книгите „Животът може да е чудо“, „Ако животът не е чудо“, „Жената, която търсеше любовта“, „Къде отиваш, пътнико?“, „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“, както и на сборниците „Гатанки от небето“ и „Пътеписи за душата на България“. Носител е на редица отличия и сред тях са две от националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява“, призът „Носител на всенародната любов“, „Моята любима книга“ и голямото признание „Любима книга на България“. Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в Севлиево. Завършила е езикова гимназия и има магистърска степен по богословие. Освен като писател, през последните години се доказа и като преводач от испански и английски език.
Ивинела, през лятото повечето хора си почиват, а вие създавате най-новата си книга, която ще се покаже на бял свят тази есен. Кое е за вас най-доброто време за създаване?
Предпочитам да пиша, когато не съм изкушена да прекарвам повечето си време навън. Но съм готова да откликна по всяко време, щом получа „призовка“.
Кога давате име на книгата? Как избирате името?
Различно. Понякога идеята за книга идва със заглавието, друг път заглавието излиза на по-късен етап.
Имате ли си писателски тайнства, табута, поверия? Кое от самия творчески процес може да бъде споделено – най-характерното за вас?
Трудно ми е да обясня творческия процес, при мен той е свързан с пълна концентрация на духа и ума, с голяма дисциплина и упование в Бог.
Първата ви книга е „Животът може да е чудо“. Може, но от чудото ни делят три букви, кои са те?
Веднага ми идва на ума едно популярно трибуквие. Човек се сеща за чудото, когато положението стане Кeep Уourself Рositive.
Имате магистърска степен по Богословие, каква роля изигра това обучение?
Богословското си образование смятам за божие благословение, понеже заради него се случи най-важната среща в живота ми - тази с Христос. Богословието формира мирогледа ми, помогна ми да подредя вътрешния си свят, даде коректив и правилната – вертикална - посока на мисленето ми.
Книгите ви вече са над 10, две са в съавторство. Как у Ивинела Самуилова се събуди писателката? Как се отвори този апетит за писане? Апетит ли е точната дума?
Апетитът е за красивото, за божественото. Писането е израз на призванието ми като богослов. Всъщност всички мои книги са богословски.
Вашите произведения запълват у читателите някаква празнота, нужда от знания и мъдрост, от преживявания, или…
Може би връщат нормалната гледна точка към живота като чудесно събитие, като божи дар. Интуитивно или от личен опит, но човек е наясно, че ако остане задълго тъжен, ще стане и лош. Някъде дълбоко в себе си читателите ми разпознават истинността на посланието, че Бог би ни простил всичко, освен липсата на радост. Тъгата и унинието са признак за богооставеност, радостта – обратното. Ако я има, значи Бог е тъдява, а присъствието Му дава вдъхновение за пълнокръвен живот, за съпричастност, за истинско добротворчество.
Каква е алхимичната формула на писателката Ивинела Самуилова, с която стига до сърцата на читателите?
Както съм казвала и друг път: Без Бог съм нищо.
За да намери отговорите на живота, човек трябва първо да си задава въпроси. Кои са най-важните въпроси, с които да си възвърнем усетливостта за битието?
Каквито и въпроси да си задава човек, ако няма верния коректив, с който да сверява отговорите си, все ще се обърка. Усетливостта за битието се завръща с възстановяване на усетливостта за неговия Творец.
Българският пазар е малък, но „спасение дебне отвсякъде“. Възможно ли е да живеете само от писателския си труд?
Засега е възможно.
Чрез книгите, продажбите, срещите с читателите каква икономическа картина на българската действителност се разкри пред вас в продължение на 10 години?
Книжният пазар е добър барометър за покупателната способност на хората и мисля, че те имаха някакво относително икономическо спокойствие.
Има ли обществена кривица, която с писането и четенето може да се изправи?
А какво е обществена правица? И за какво общество става въпрос? Глобалисткото или нацията? Какъв е идеалът, който е изкривен? Както в изкуството, като стигнат до задънена улица, творците се завръщат към античните образци, за коректив, така и по отношение на словесността има периоди, когато е изключително важно да се върнем към автентичните дефиниции на основните понятия, преди да изправяме каквото и да било. Настоящият момент е такъв.
Хората, които държат юздите на държавното управление в страната се сменят често, но какво ви се иска да им кажете с гласа на някой от вашите герои?
Пак същото, каквото преди седем години: „Дядо Йордан мачка шапката в ръцете си - явно продължава да негодува вътрешно. След малко негодуванието му се излива в пиперлива псувня...”. На стр. 51 от „Бабо, разкажи ми спомен“ с дядо Йордан се възмущаваме, че управниците са превърнали свещената ни земя в „шибана държава“, както се изразява той.
Един житейски урок, който да си съхраним от това интервю?
Човек не бива да се взема много на сериозно.
Една кратка гатанка от небето специално за нашите читатели…
Нека по-добре помним, че Отговорът на всички небесни гатанки е един и същ...
И накрая – Къде отиваш, Ивинела?
Както казваше психологът Алексей, прототип на главния герой в „Животът може да е чудо“: „Нямам план, но го следвам и работи”. Придържам се към тази форма на „негрижене“ (православният термин) и се уповавам на моя Пастир.
