Как Катар превръща парите си във външнополитическа сила

Катар е във фокуса на вниманието заради Световното първенство по футбол, което се провежда там тази година. Преди него обаче малката държава от Персийския залив е била домакин и на други бляскави събития, които добре използва в своя ползва, пише в свой специален анализ DW.

Едно такова събитие, проведено преди началото на Световното, бе отразено от всички най-добри списания. В него участваше италианската марка Valentino, а и бе открито от бившия супермодел Наоми Кембъл. Но не само хубавото време в Катар привлече известни модни имена в малката държава от Персийския залив.

Катарски инвестиционен фонд – Mayhoola - всъщност притежава Valentino, след като купи италианска луксозна марка през 2012 г. И Кембъл беше там, за да стартира Emerge - нова модна благотворителна организация за насърчаване на млади дизайнери от нововъзникващи икономики, в партньорство с катарска художествена инициатива, наречена „Катар създава“.

Първоначално се съобщаваше, че Emerge е разклонение на базираната в Обединеното кралство благотворителна организация на Кембъл Fashion For Relief. Но в момента е разследвана от Британската комисия за благотворителност за потенциално лошо управление и неправомерно поведение. Един от предполагаемите проблеми е, че Fashion For Relief е похарчила голяма част от парите, които е събрала, около 1.6 милиона паунда за бляскави събития през 2019 г., но е дарила само около 205 000 паунда от тях за добри каузи.

Комисията по благотворителност каза пред DW, че е назначила временни мениджъри във Fashion For Relief и тези мениджъри, базирани в Обединеното кралство адвокати, казаха, че новата благотворителна организация на Кембъл няма нищо общо с финансите на Fashion For Relief.

Нямам представа откъде вземат парите за Emerge“, каза един от временните мениджъри пред DW. Изглежда вероятно катарските партньори на Кембъл са участвали финансово. Бяха продадени и билети за събитията на Emerge в Доха, като местата струваха хиляди.

Не е незаконно да си партнирате

За разлика от неотдавнашните твърдения за подкупи, плащани на европейски парламентаристи, връзки като тази, между Катар и знаменитости като Кембъл, са очевидно законни. Но те предоставят още един пример за това как Катар използва огромните си финансови ресурси, за да подобри международния си имидж, с това, което е описано като „културна дипломация“.

Други илюстрации на видовете влиятелни, подобряващи репутацията инвестиции, които Катар е направил чрез различни свързани с държавата инвестиционни фондове, включват закупуването на френския футболен клуб Пари Сен Жермен.

Катар също притежава британски луксозен универсален магазин Harrods, френската верига универсални магазини Printemps, редица луксозни хотели в Лондон, включително Ritz и Claridge's, както и марките за луксозни дрехи Balmain, базирани във Франция, и Pal Zileri, първоначално от Италия.

Докладите показват, че катарското кралско семейство също харчи около 1 милиард долара за изкуство годишно.

Сред по-малко бляскавите инвестиции са акциите на Катар в Siemens, Volkswagen, Porsche и Deutsche Bank в Германия, заедно с дялове в летище Heathrow, Barclay's Bank и супермаркет Sainsbury's във Великобритания.

Защо Катар прави това?

През 70-те години на миналия век, след откриването на природния газ, малката държава от Персийския залив се превърна от една от най-бедните страни в света в една от най-богатите. Сега страната е дом на почти 3 милиона души, от които само между 10% и 15% са местни катарци. Останалите са чужденци, работещи в Катар, които нямат същите права като местните.

Катар има едни от най-високите доходи на глава от населението в света. През 2021 г. Световната банка го определи на почти 61 300 долара на катарец. Това е сума, по-висока от много европейски нации, включително Германия и Франция.

Катар също е монархия, управлявана от династията Ал Тани, която има около 2000 членове. Това включва настоящия държавен глава Тамим бин Хамад Ал Тани.

Страната често се описва като „държава на рентиер“, където държавата носи приходи или „рента“ и след това ги разпределя между гражданите. Почти всеки в Катар има гарантирана работа, а гражданите на Катар получават безплатно ток, вода и образование.

Отвъд това, парите и властта обикновено се разпределят от кралското семейство, обикновено по линия на отдавна установена система от наследствени и племенни връзки.

„Просветен деспотизъм“

Експерти твърдят, че няма реално разделение между държавните и интересите на управляващото семейство. Въпреки че Катар може да има някои от атрибутите на демокрацията, няма истинска опозиция, няма гражданско общество, няма истински избори, а ограничена свобода на изразяване, особено когато става дума за критики към катарското ръководство.

Прогнозата за корупционен риск, разработена от няколко академични организации, включително Европейския изследователски център за борба с корупцията към базирания в Берлин частен университет, Hertie School, описва Катар с „модел на добро управление, базиран на просветен деспотизъм“.

От около 2009 г. лидерите на Катар консолидират меката сила на страната във външната политика, представяйки внимателно контролиран образ на страната като модерен, неутрален съюзник. Заедно с прякото лобиране, това включва многобройните, сложни слоеве от инвестиции, влияние и комуникационни кампании.

Катар е много добър пример за продължително чуждестранно лобиране и преплитащи се кампании за влияние. Тези инструменти се цитират от анализаторите като учебникарски примери за това как да се инвестират пари в мека сила“, твърди по-рано тази седмица Джейми Детмър, редактор в Politico.

Влиянието е равно на застраховка

Катар има основателни причини да прави всичко това. Повечето експерти са съгласни, че Катар – малка, богата на ресурси страна, разположена между големи, от време на време заплашителни и винаги конкурентни съседи като Саудитска Арабия и Иран, но лишена от собствена „твърда сила“ или армия – трябваше да подобри своето положение и връзките на световна сцена. По този начин има застраховка, ако бъде атакувана.

Има и други мотиви за меката сила на Катар. Единият е просто, че има добър бизнес замисъл. Страните от Персийския залив, едни от най-големите доставчици на петрол и газ в света, знаят, че клиентите им се насочват към по-екологични енергии. За да оцелеят в бъдеще, те трябва да се диверсифицират и тук идват инвестициите в туризма, спорта и други сектори.

Друга причина е вътрешната политика. Анализаторите също твърдят, че с развитието на страната вече не е достатъчно управляващите кралски особи да „купуват“ лоялността на местните катарци с доходи от петрол и газ. Ето защо високопоставените, финансирани от държавата символи, насърчаващи единството и катарското наследство, са толкова важни. Това включва Националния музей на Катар, Музея на ислямското изкуство и дори Световното първенство по футбол този месец.

Насърчаване на ценности, но само на думи

Разбира се, нищо от това не е незаконно. И всички страни лобират за влияние и се конкурират във външната политика. Критиката в случая на Катар е, че по-голямата част от големите разходи са непрозрачни, тъй като тези, които вземат финансовите решения, не са длъжни на избиратели, акционери или журналисти.

Катар се опита да направи подобрения във възприятията за корупция в страната. Класацията на Transparency International за „възприемани нива на корупция в публичния сектор“ дава на Катар 63 точки (100 се считат за некорумпирани). Това е второто най-добро ниво в Близкия изток след Обединените арабски емирства и по-добро от някои държави в ЕС, включително Испания, Португалия и Унгария.

Съвсем наскоро Световното първенство този месец донесе на страната домакин както добра, така и лоша реклама. Твърденията около последния скандал с Европейския парламент насочиха повече внимание към сложната комбинация от операции за влияние и подобряване на имиджа на Катар. Може ли този засилен натиск да накара страната да се държи по-прозрачно?

Да бъдеш по-прозрачен, без някой да може да направи нещо по въпроса – без да имаш гражданско общество и независими медии – е проблематично“, каза пред DW Кинда Хатар, регионален съветник на Transparency International за Близкия изток. „И като цяло не виждам страните от Персийския залив да се насочват в тази посока“, заключи тя.