Какво да очакваме от пазара на труда през 2016 г.?
Работодателите споделят намерения за значителни нови назначения
Сравнение по региони
През третото тримесечие на 2016 г. се очаква числеността на персонала да нарасне във всички пет региона. Най-силен пазар на труда се предвижда в Русе, където нетната прогноза за заетостта е +14%. В Пловдив се очертава стабилен ръст на броя заети лица - +11%, а софийските работодатели отчитат предпазлив оптимизъм с прогноза от +10%. Скромен ръст на заетостта се предвижда във Варна и Бургас, където прогнозите са съответно +7% и +6%.
Спрямо предходното тримесечие работодателите във Варна отчитат спад с 5 процентни пункта, а в София — с 4 процентни пункта. Същевременно в Бургас се отчитат относително стабилни планове за назначения, а в Пловдив и Русе промяна не се очертава.
В сравнение с третото тримесечие на 2015 г. изгледите за наемане на работа се подобряват в три региона, като начело са Русе и Варна със съответно 3 и 2 процентни пункта. Работодателите в Пловдив отчитат спад с 4 процентни пункта, а прогнозата за София е по-слаба с 3 процентни пункта.
Сравнение по сектори
Очаква се числеността на персонала да нарасне във всички 10 икономически отрасли през третото тримесечие на 2016 г. Работодателите предвиждат най-силен пазар на труда в производството и в сектор „Транспорт, складове и комуникации“, като нетните прогнози за заетостта и в двете сфери са значителни - +14%. Благоприятен климат се очертава и в сектора на финансите, застраховането, недвижимите имоти и бизнес услугите, както и в търговията на едро и дребно с нетни прогнози за заетостта от +11%. Прогнозата в строителството е +10%, а увеличения в числеността на заетите лица с по 7% се прогнозират в секторите „Електричество, газ и вода“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“. Най-слаби изгледи за наемане на персонал отчитат работодателите в сектора на земеделието, горското стопанство, лова и риболова, където прогнозата е +2%.
„Производителят Теси инвестира 15 милиона лева в отварянето на нов завод. Инвестицията ще послужи за удвояване на производството, след като е приключена. Теси е една от компаниите в България, която изнася голяма част от производството си в чужбина, а новият завод отваря 80 нови работни места,” коментира Надя Василева.
Спрямо предходното тримесечие работодателите в 7 от 10-те икономически отрасли отчитат по-слаби прогнози за нови назначения. В строителството, производството и публичния и социален сектор те спадат с по 7 процентни пункта, а в сектора „Електричество, газ и вода“ — с 6 процентни пункта. Плановете за наемане обаче се подобряват в два бранша, като най-съществени са в секторите на земеделието, горското стопанство, лова и риболова — с 4 процентни пункта.
В сравнение със същия период на миналата година в 6 от 10-те отрасли се отчитат по-слаби прогнози. Най-съществено влошаване споделят работодателите в сектора „Минно дело“ — с 10 процентни пункта. Прогнозата за сектора на финансите, застраховането, недвижимите имоти и бизнес услугите е с 6 процентни пункта по-слаба, а работодателите в производството отчитат спад с 4 процентни пункта. Междувременно изгледите за нови назначения се подобряват в 4 сектора, включително в „Електричество, газ и вода“ и търговията на едро и дребно — със съответно 8 и 4 процентни пункта.
Сравнения по размер на предприятията
Във всички четири категории предприятия се очаква увеличение в числеността на персонала през следващите три месеца. Най-силен пазар на труда очакват големите работодатели. Те отчитат внушителна нетна прогноза за заетостта от +21%. Известни увеличения в числеността на персонала прогнозират работодателите от средните и малки предприятия, където прогнозите са съответно +8% и +7%, а при микропредприятията стойността е +6%.
В сравнение с предходното тримесечие изгледите за назначения в средните по размер предприятия бележат значителен спад с 10 процентни пункта. Работодателите от малките фирми отчитат свиване с 4 процентни пункта, а големите работодатели — с 2 процентни пункта, докато микропредприятията отчитат относително стабилни намерения за наемане на персонал.
Участващите в проучването работодатели са разделени според размера на предприятието си в следните четири категории: микропредприятията имат по-малко от 10 служители, малките предприятия — от 10 до 49 служители, средно големите — от 50 до 249 служители, а големите — 250 или повече служители.