Marvel Studios и пълната промяна на киното
Във втората половина от своето 30-годишно съществуване компанията успя да намери печелившата формула
Какво представляват Космосът и Вселената и докъде се простират – учените по цял свят продължават да търсят отговор на тези въпроси. По свой начин това прави и Marvel Studios, станало едно от най-популярните в света на киното със своите суперпродукции, които включват поредица от филми, сериали, късометражни ленти и комикси.
Историите, съществуващи в един общ свят, превръщат поредицата в най-голямата споделена вселена, станала възможна чрез филмите от „Киновселената на Марвел“.
Началото
Американската филмова и телевизионна компания Marvel Studios започва своето съществуване през декември 1993 г. като „Марвел Филмс“ и под това име е до 1996 г. Нейни основатели са Ави Арад и Той Биз. През 2009 г. студиото става дъщерна компания на Walt Disney Studios чрез сделка за 4 млрд. долара. След 2008 г. Marvel Studios пуска 30-ина филма от „Киновселената на Марвел“ и няколко тв сериала. „Ами ако...?“ е първият анимационен сериал на студиото. Всеки епизод е с различни герои от филмите в алтернативни сценарии, като събитията са разказвани от Уату, Наблюдателя, принадлежащ към раса извънземни, които следят случващото се в мултивселената.
Новатори
На езика на числата кинематографичната вселена на Marvel може да бъде описана така: Близо 30 млрд. долара приходи от 30 филма. Това би могло да се превърне в стремеж за всяко филмово студио след шеметния успех на Marvel. Но екипът от талантливи „супергерои“ не просто печели пари, а има стремеж да открива нови територии и да променя киното по неподражаем начин.
Преди Marvel Studios да добие своята днешна сила и мощ, те са доволни просто да получат авторско право за някой от героите си - като Хълк или Спайдър-Мен, който се появява в комиксите още през 1962 г. Преди „Железният човек“ правата за един филм или група герои нямат нищо общо с дългосрочните бъдещи приходи. Да владее изцяло правата – това за Marvel означава да не дели печалбите с други праводържатели.
Скок
В първите години студиото прави посредствени детски филми. Но нещата се променят и професионалистите от Marvel започват да търсят наистина оригиналния материал. Предишната практика в киното е, че ако един филм стане успешен, може да последва продължение. Marvel обаче допринасят за налагането на нов формат при разказването на истории. Те създават кинематографична вселена, в която се развива действието на всичките им филми, и я показват от различни перспективи със самостоятелни филми. Изведнъж и други започват да искат парче от този пай - Universal създават своята Dark Universe като правят рестарт на най-доброто, което са създали; DC Comics опитват с DC Universe; дори режисьорът Ридли Скот иска лично да се убеди как работи този модел с филма "Прометей", замислен като предистория на поредицата "Пришълецът". Същата тенденция се наблюдава и в телевизията с някои сериали.
Добрата идея
Създаването на кинематографична вселена се оказва печеливша идея за Marvel Cinematic Universe (MCU), тъй като те изпипват всичко до съвършенство и стават перфектният пример. Продуцентите на Marvel показват умение за педантично планиране за следващите няколко години, което е новаторство, трудно за подражание. Има множество самостоятелни филми в каталога на MCU. Те разказват за отделни герои и за техните лични истории, но в същото време водят към едно грандиозно „филмово събитие“, което обединява вселената и е епично – например „Отмъстителите“. Тази стратегия превръща продълженията на „Отмъстителите“ в най-дългоочакваните „събития“ в новата история на киното. Такъв успех никой не би могъл да предвиди, но в този случай просто е факт. Когато зрителите се замислят за супергерои, ще се сетят за Батман, Супермен или Спайдър-Мен, утвърдени в жанра. До тях успяват да се наредят и герои като Железния човек, Хълк, Капитан Америка, Тор или Доктор Стрейндж. Големият им успех се дължи на перфектния кастинг и на точното място на всеки един от тях в историята.
Изненадите продължават
В детските филми често основният сюжет е фокусиран върху борбата между доброто и злото. В този контекст идеята, че комиксови блокбъстъри (филми с огромна популярност) ще засягат реални социални проблеми като расизма и сексизма, преди време би изглеждала доста странно. Но изразните средства се развиват и „Черната пантера“ става кинематографичен образец, който демонстрира ефектите от расизма, „Спайдър-Мен: Завръщане у дома“ показва как бедността може да подтикне хората към крайни действия, а „Войната на героите" пресъздава ужаса на саморазправата.
Нововъведенията и умението постоянно да изненадват зрителите допринасят червеният килим на успеха да продължава да се разстила пред Marvel. Те съумяват да приучат аудиторията да чака с нетърпение финалните надписи, защото точно там се открехва врата към това, което предстои, има изненади, шеги и закачки. Гениален трик, който изостря апетита на зрителя и го кара да иска още. Дори и да е имало сцени сред финалните надписи във филмите преди това, те не са били запазена марка на нечий франчайз.
Още и още
Широтата на съдържанието се разпростира от телевизионни сериали и специални предавания с международна аудитория, която следи внимателно какво ново ще ѝ се предложи. В Холивуд винаги е имало продължения, но MCU е мрежа от взаимосвързани сюжети: новите герои се представят или в свои собствени филми, или като странични участници в други, след което се сблъскват в кулминационните филми за Отмъстителите. През 1970-те години „Челюсти“ и „Междузвездни войни“ дадоха на Холивуд успешен модел за печелене на пари чрез отлично рекламиран летен блокбъстър. MCU доразвива формулата, така че всеки филм да поражда друг. Този модел се определя като „пътна карта за продукт, който никога не свършва“.
Зрителите се променят
Преди двадесет години кой би допуснал, че една изпитваща затруднения компания за комикси ще превърне група второстепенни супергерои във филмови икони и ще погълне цялата филмова индустрия. Marvel вкара Холивуд в нова ера на франчайз, в която интелектуалната собственост, а не звездната сила или режисьорската визия определя това, което се прави, като студиата се борят да създадат свои собствени измислени вселени. Промяната настъпва в опасен момент за киноизкуството. След пандемията зрителите започнаха да гледат още по-малко филми в кината, тъй като по-скоро техният дом стана тяхното „кино“. Marvel успява да поддържа усещането за „повишено забавление“, което подтиква хората да отидат на кино, за да изживеят внушителната атракция на техните филми. Някои наблюдатели дори казват, че успехът на Marvel е изсмукал въздуха от забавленията с по-скромни измерения.
Задушаващата хватка
Marvel хвърля сянка върху всеки друг жанр. Хора от света на киното определят като порочен подхода на марката „за всекиго по нещо“. Има и наистина крайни мнения, че пътят, по който Marvel тласка киното, е гибелен. Твърде много актьорски таланти е засмукан в квантовото царство на MCU. В системата, управлявана от нарастващия брой IP адреси, филмовите звезди вече не привличат зрители в кината по начина, по който са го правили преди. Marvel поглъща сценаристи, режисьори, художници по специалните ефекти и хора от почти всички други професии в Холивуд. През 2019 г. Мартин Скорсезе обявява, че филмите на Marvel не са кино, с което феновете на комиксите не се съгласяват. Миналата година Куентин Тарантино се оплаква от „задушаващата хватка“ на Marvel. Хората, участващи в проектите на студиото, говорят за „игра в пясъчника“, което е друг начин да се каже, че марката определя какво и как ще пее всеки в общия хор.
Как работи машината
Малко информация от „кухнята“: Филмите се снимат по целия свят, но се монтират в Бърбанк. Творческият екип на всяка продукция се среща по няколко пъти седмично с висшия мениджмънт на Marvel – доскоро група, известна като Триото, състояща се от Кевин Фийдж, Луис Д'Еспозито и Виктория Алонсо, която през март обаче се раздели с компанията. Създателите на филми получават бележки и от Парламента – група от висши творчески ръководители, които са разпределени за отделните проекти. Това може да изглежда като проява на корпоративен деспотизъм, но сътрудниците на Marvel уверяват, че не е точно така. И ако все още се питаме какво е Marvel, то един от отговорите може да е, че е добре смазана машина за производство на филми, която продължава да владее сърцата и умовете на хората.
Факти
- След като през 2008 г. филмът на Marvel „Железният човек“ печели повече от 500 млн. долара, Walt Disney придобива студиото за 4 млрд. долара.
- Когато Marvel започва стремително да се катери по стълбата на големия успех, студиото е подложено на огромен натиск. „Всички чакат да направим грешка. Но в края на краищата ние наистина се опитваме да правим филми, които самите ние бихме искали да гледаме“, признава сценаристът Кристофър Йост.
- Като цяло филмите на Marvel са донесли над 29 млрд. долара, което прави този франчайз най-успешният в историята на развлекателната индустрия. Към ноември 2023 г. студиото може да се похвали с 33 филма. Най-новите са „Пазители на галактиката: Част 3“ и „Марвелите“.