Не може само солари: България трябва да гледа и към другите ВЕИ

България трябва да се насочи към развитието на всички видове възобновяема енергия, а не само върху соларите, както е в момента. Това е позицията на участниците в панела за ролята на ВЕИ, част от конференцията „Енергийната сигурност – основа за развитие на европейската индустрия“, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова в Брюксел.

Има и вятър

Възходът на соларната енергия се случва не само в нашата страна, но и в цяла Европа, засенчвайки другите видове зелена енергия.

Няма съмнение, че гражданите и предприятията имат нужда от енергийна сигурност, но тя може да бъде гарантираната и от ВЕИ. Слънце, вятър, съхранението на енергия могат да са източник на основна, базова енергия“, каза Дрийс Ейк, директор по публични политики в SolarPowerEurope.

Причината е, че изграждането на соларни централи към момента е най-лесно, бързо и с най-голяма възвръщаемост.

Това, че няма микс между различните видове зелена енергия обаче създава проблем за операторите на мрежата и електроразпределителните дружества. Това каза председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд България“ АД, собственик на „ЕРМ-Запад“ Асен Христов.

Трябва да има микс между отделните видове енергия. Опасността е да има един тип ВЕИ, които работят само в определен момент, не работят в други моменти и така дори тежат на системата и това създава проблем. Имаме проблем, когато потреблението е ниско“, обясни той.

Според него батериите не са толкова развити и ако правилното се миксират различните ВЕИ, нуждата от батерии ще бъда по-малка. Батериите също замърсяват и не се рециклират толкова лесно.

Това е проблем, който трябва максимално бързо да се постави на картата.“

Според изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев ни трябва и добре балансиран микс от ВЕИ мощности

Не може да разчитаме само на солари и вятър или само на мощности от вода или геотермал“, казва той.

Директорът на ЕСО даде пример с държави като Норвегия, които нямат много възможности, но България не е такава и има добър потенциал за производство на ВЕИ както от слънце, така и от вятър и тези дадености трябва да бъдат използвани.

По думите му обаче трябва да си зададем въпросите: "Произведената от ВЕИ мощности енергия е устойчива ли е? Как можем да я присъединим към съществуващите си енергийни системи? Как ще стигне до потребителите? Каква част от нея ще използват те?"

Тезата, че не трябва да се ползва само един вид ВЕИ технология, а трябва да има хибридни системи подкрепи и председателя на Камарата на енергийния одитори Валентина Узунова.

Батериите също са тук

Индустрията обаче казва, че предприятия, които работят 24 часа в седмицата, трудно могат да бъдат захранвани от ВЕИ и за да се обезпечи постоянната им работа, трябва да има базова енергия.

Базовите мощности в България са достатъчни, но пътят изисква развитие в посока батерии – под всякаква форма", категоричен е  Румен Цонев, главен изпълнителен директор на "Холдинг КЦМ 2000" АД.

Според него проблем е, че ЕС не обръща внимание на възможността за съхраняването на електроенергия чрез използване на оловно-кисели батерии, а се финансират проекти за развитието на батерии, които в основата си нямат никакви метали, които се произвеждат в ЕС. В България, например, се произвеждат олово, цинк и мед, а именно оловото е в основата на оловно-киселите батерии.

Оловно-киселите батерии са най-добри за съхранение, защото почти 100% се поддават на рециклиране", казва Цонев.

Той даде пример с новата ВЕИ програма, която стартира миналата седмица. По думите му в изпълнението ѝ няма да бъде включена нито една оловно-кисела батерия, защото такива са условията – там са заложени изисквания, които дават преднина на литиево-йонните батерии.

Това са изисквания, които обричат развитието на цял отрасъл като краен продукт“.

От тези 430 млн. лв. (финансирането по програмата – бел. ред.) за българската икономика ще отидат само средствата за хората, които ще изградят тези паркове и нищо друго, смята Цонев.

Според Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи към БАН и батериите, и водородът имат своето място, и не трябва да се насочваме към определена технология и да разчитаме тя да свърши своята работа.

Батериите работят до няколко часа, ако искаме повече ВЕИ в сезонен аспект и в мащаб тераватчас, единственото работещо решение е водородът“, смята той.

Ангелин Цачев обясни, че през 2024 г. ще бъдат добавени нови 1000 MW ВЕИ мощности, през 2025 г. още 800 – 1000 MW, но въпросът е ще бъде ли тази енергия потребена от бизнеса или ще дойде като излишък.

Остава ни да търсим къде да съхраняваме енергията, батериите имат потенциал, но не за индустриални количества електроенергия. И тук трябва държавите да направят стъпки и да дадат сигнали за изграждането на такива системи за съхранение на промишлени количества енергия“, каза още Цачев.