„Новата“ връзка между щатския долар и суровия петрол

С развитието на икономиките връзките между цените на активите също се променят, в повечето случаи бавно и незабележимо, което хваща инвеститорите неподготвени. Това се случи с цените на петрола и долара. Промяната в историческите взаимоотношения все повече се отразява на глобалните икономики и пазари, като поставя вносителите на петрол от нововъзникващите пазари в неблагоприятно положение, пише в свой анализ FT.

„Новата“ връзка между щатския долар и суровия петрол се гради от десетилетия и е резултат от години на проучвания и иновации в американския петролен бранш. Съвременният подход към добива на черно злато, по-специално фракингът и хоризонталните сондажи, помогнаха на американците да се превърнат от нетен вносител в нетен износител на природен газ от 2017-а насам. А от 2019-а те вече са нетен износител и на енергия като цяло. През миналата година пък Съединените щати станаха най-големият световен износител на втечнен природен газ.

Тези постижения в експорта на жизнено важни суровини означават, че американският долар е влязъл в клуба на „суровинните валути”. И сегашната му динамика наподобява пътя на канадския долар, или норвежката крона - растящите цени на черното злато подобряват търговските позиции на страната и предоставят подкрепа на валутата.

Но за разлика от другите членове на въпросния клуб, доминиращата позиция на щатския долар на световните валутни пазари означава, че тази мощ създава големи и в повечето случаи нежелани глобални колебания. По-специално, наблюдаваната в момента връзка между суровия петрол и зелените пари ощетява сериозно вносителите на енергия, най-вече от развиващите се икономики. Те имат по-високи разходи за внос, а силният долар подкопава позиците на валутите им, покачва инфлацията и рисковете за финансовата стабилност.

Последното покачване на цените на суровия петрол, които се повишиха с повече от 20% от края на юни, идва на фона на устойчиво търсене. И, което е по-важно – в условията на ограничено предлагане в обозримо бъдеще. Водещата роля тук е на Саудитска Арабия, удължила срока на доброволните съкращения на добива си до края на годината в опит да подкрепи цените.

Скокът на петрола е съпроводен с поскъпване на долара - доларовият индекс, който следи движението на зелените пари към основните им търговски конкуренти, е повишил пазарната си оценка с над 6% от средата на юли до средата на октомври, показват данни на Bloomberg. Естествено, тази връзка не трябва да се абсолютизира, защото валутите се влияят от редица фактори и търговските тенденции са само един от тях. В доларовия случай последното му поскъпване е резултат и от опасенията, че инфлацията в Съединените щати може да се понижи по-бавно от първоначалните очаквания и да притисне Федералния резерв да задържи високите лихвени проценти за по-дълъг период от време.

Тройният ефект – по-високите цени на енергията, по-високите щатски лихви и по-силният долар – е последното нещо, което мнозинството държави биха искали да им се случи. Това се отнася с особена сила за вносителите от Азия, където растежът вече се сблъсква със сериозни предизвикателства заради забавянето на китайската икономика.

Южна Корея, която е един от най-едрите нетни вносители на суров петрол, е изключително добър казус за изучаване. През септември потребителските цени в страната се повишиха най-ударно за последните пет месеца под влияние основно на котировките на суровините. Южнокорейската централна банка поддържа политика на стабилни лихвени проценти. Те вредят на отслабения производствен сектор, но банковите парични стратези предпочитат да понижат инфлационния натиск.

Усилията им включват и националната валута - централните банкери се намесват редовно, за да предотвратят отслабването на южнокорейския вон и повишението на разходите за внос. Само през септември вонът е загубил около 2% от пазарната си оценка към щатския долар, въпреки че централната банка е похарчила около 4 млрд. щатски долара от рецервите си в негова подкрепа, според данни Bloomberg.

С други думи, инвеститорите трябва да отчитат структурното съотношение петрол-долар, когато определят вложенията си в дадена държава. Но трябва също да вземат предвид, че корелацията между зелените пари и черното злато варира в по-кратки времеви периоди, съобразно факторите, които имат доминиращо влияние върху всеки от двата класа активи. И ако акцентът в сегашната действителност е върху петролните доставки заради войната в Близкия изток, утре фокусът може да се измести към по-слабо потребление в отговор на по-стриктната парична политика, която покачва разходите.

Иронията в случая е, че дори цените на петрола да паднат, това няма да е достатъчно, за да свалят понижат значително щатския долар. Защото, ако глобалните инвеститори предвиждат по-големи рискове от рецесия, те увеличават вложенията си в ликвидни щатски активи каквито са държавните ценни книжа.

Техните покупки по правило подкрепят долара по време на икономически спад. Което означава, че продължаващата слаба функционалност на американската администрация и тревогите от растящия щатски дълг, могат да доведат до друга потенциална промяна на връзките, този път – между икономическите цикли и търсенето на щатски държавни ценни книжа, като зелените пари ще са отражение на резултата.