Първият медицински хеликоптер (почти) отваря нова страница в здравеопазването (снимки)
Властта определи пристигането на първата машина като „празник за българското здравеопазване“, но тя няма да може да спасява в планината
Като празник, но не съвсем. Така премина официалната церемонията, на която бе представен първият медицински хеликоптер за спешна помощ по въздух в България. Представител на компанията производител описа неговите предимства, но в хода на събитието станаха ясни и някои негови недостатъци. Сред тях са, че може да лети само в светлата част на деня и липсва лебедка, което на практика го лишава от способността да извършва планински спасявания.
Премиерът Николай Денков заяви, че усещането е като празник за българското здравеопазване и приобщаването му към европейските стандарти. Той благодари на всички институции, които са участвали в реализацията на проекта за спешна медицинска помощ по въздух, както и на Европейската комисия, тъй като Фондът за регионално развитие съфинансира закупуването на машините.
Денков отново не се въздържа от критики към служебните кабинета, каквито отправи само преди 2 дни, когато стана ясно, че хеликоптерът лети към България. Той благодари специално на министъра на транспорта Георги Гвоздейков, „чиито усилия започнаха по време на кабинета „Петков“, но бяха блокирани от служебните правителства.“
Ако това не бе станало, този хеликоптер щеше да е тук преди повече от половин година“, допълни премиерът.
Припомняме, че служебните кабинета искаха да възложат дейностите на Държавния авиационен оператор (Авиоотряд 28) и да закрият създаденото от кабинета „Петков“ дружество „Хели Мед Сървиз“. То се оглавяваше именно от сегашния транспортен министър Георги Гвоздейков. Служебният транспортен министър Христо Алексиев бе на мнение, че „Хели Мед“ не може да изпълнява дейностите и е било създадено от кабинета „Петков“, „за да може определени хора, близки до тях, да бъдат уредени с позиции“.
Сегашното правителство обаче спря ликвидацията на „Хели Мед“ и отново му възложи дейностите по спешната помощ по въздух.
Какви са недостатъците
И докато церемонията вървеше с поздравления и обещания за отваряне на нова глава в българското здравеопазване и спасяване на човешки животи, журналистическите въпроси видимо подразниха властта, най-вече транспортния министър Гвоздейков.
Запитан защо хеликоптерът не разполага с лебедка, която да дава възможност за качване на борда на пострадали, така че машината да не каца, Гвоздейков отговори, че първата машина е финансирана по ОП „Региони в растеж“ и това е решение на производителя, свързано с технологичния процес. Заяви, че три от останалите хеликоптери ще бъдат оборудвани с лебедки.
Нека от това да не правим сензация. Българските граждани трябва да са спокойни, че следващите три ще бъдат оборудвани с лебедки“, заяви транспортният министър.
Зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов, който бе модератор на събитието, изненадващо заяви, че хеликоптерът има възможност за монтиране на лебедка. По думите му предстои и оборудването на летателната машина с медицински апарати за обдишване, ковьози и други.
Българското оборудване отговаря на световни стандарти“, заяви Гетов.
Въпросната лебедка е от изключително значение при провеждането на мисии в планините, където много често се случват инциденти с туристи. Транспортният министър увери, че хеликоптерите ще могат да се използват за планинско спасяване. Въпреки това Гетов описа ситуация, при която пострадалото лице в планина първо ще се издирва, след това ще се мести до място, на което хеликоптерът може да кацне и едва тогава ще се транспортира до болница.
Последва нов журналистически въпрос защо хеликоптерите ще летят само в светлата част на деня. На него Гвоздейков отвърна: „Отговарям за стотен път на този въпрос“.
Той обясни, че авиацията се регламентира по специални европейски регламенти. Дейностите по спешната помощ по въздух се лицензират за първи път в България и „след като натрупат достатъчно опит пилотите и операторът, тогава може да се премине към следващата част – да се извършват полети и в тъмната част“.
Запитан кога може да се случи това, Гвоздейков заяви:
Трябва да отворя да прочета регламента, няма как да вляза в детайли сега.“
Какви са предимствата
Представител на италианската „Леонардо“, която е производител на машините, заяви, че ще оказват съдействие относно техническите възможности с техните служите и иновации. Машини от същата серия АВ109 са най-успешният модел на производителя в целия свят и се използват от САЩ, Обединено кралство, Италия, Франция, Гърция, Япония.
България познава добре модела, защото се използва от „Гранична полиция“, заяви той.
И допълни, че хеликоптерът дава възможност за бързо и лесно транспортиране на пациенти, не само заради техническите си спецификации, но и заради голямата кабина. Машината разполага със съвременна авиотехника и възможност за навигация, които ще подпомагат работещите при всякакви условия.
Припомняме, че договорът с „Леонардо“, на обща стойност над 110.1 млн. лв. без ДДС, бе подписан през март миналата година от бившия здравен министър Асен Меджидиев. Според графика вторият хеликоптер ще е в България през юни, а третият – през декември. Останалите три ще дойдат до края на 2026 г.
Европейският принос
Закупуването на шестте въздушни линейки се финансира от ОП „Региони в растеж“ чрез Фонда за регионално развитие, но и чрез Плана за възстановяване и устойчивост. Представител на Европейската комисия в България заяви, че 17 години след присъединяването на страната в ЕС това е един от стотиците примери, че финансирането помага на България да се обнови.
Първият хеликоптер струва около 22 млн. лв., като отделно от това са инвестирани още 148 млн. лв. в обновяване на центрове на спешна помощ и закупуване на нови линейки. Около 51 млн. лв. е съфинансирането по ПВУ, с което се закупуват останалите 5 хеликоптера.
Това е пример за европейската солидарност в действие. Тя идва там, където е най-необходима и смислена.“
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.