Sloth.Works свързва IT специалистите и компаниите

Г-жо Симидчиева, разкажете повече за платформата Sloth.Works? 

– Sloth.Works е почти изцяло автоматизирана платформа за намиране на работа, насочена към IT сектора в България. Тя свързва специалистите с подходящите за тях позиции, предложени от компаниите. Базирана е на изкуствен интелект, благодарение на който човек няма нужда да търси обяви или да попълва каквото и да е. Достатъчно е да качи своята автобиография в платформата и оттам нататък тя сама извлича данните за неговите умения и опит. Има само два въпроса, на които трябва да се отговори – какво иска и какво не иска. Обикновено на „искам“ постъпват отговори свързани с видовете технологии, а на „не искам“ с културата на компанията. Накрая му се предлагат само подходящите за него позиции за работа. 

– Основният проблем е свързан с непрозрачността на пазара на труда в сектора и лошите практики в процеса на подбор. Нашата цел е да го оптимизираме и ускорим, за да може и компаниите, но основно IT специалистите да не си губят времето в търсене на работа и по някакъв начин да им помогнем да вземат най-добрите решения за кариерата си. 

– Няколко неща. Когато кандидатстваш за работа в обичайните сайтове, ти никога не знаеш какво се случва – дали ще ти се обадят за интервю, кога, какъв е процесът на подбор. При нас ние имаме стриктни изисквания към поведението на компаниите в тази посока. Това означава, че в момента, в който кандидат си направи профил при нас, първо, той вижда само подходящите за своя профил обяви. Хареса ли си дадена позиция и кликне върху нея, той знае, че до два дни винаги ще има обратна връзка. Това е задължение, което ние прехвърляме на нашите клиенти. В момента, в който компанията прецени (на базата на абсолютно анонимен профил), че този човек им е интересен за дадената позиция, кандидатът получава от нас информация за това кой ще му се обади и какъв е процесът на подбор (колко интервюта има, как са структурирани, колко време ще отнеме цялото нещо). Тоест хората през цялото време знаят какво се случва с тях.

– Не ги изземаме, автоматизираме ги. И то по начин, по който създаваме едни много по-добри и открити отношения на този пазар. Ние не организираме интервюта, както правят агенциите. Не звъним на кандидатите да им прекъсваме работния ден и да им предлагаме позиции, които често нямат общо с техните желания и квалификация. Нашата роля е да бъдем платформа, която свързва подходящите хора с подходящите работодатели. И оттам нататък да им помогнем в ускоряването и прозрачността на процеса, но без да се месим в него. Опитали сме се да автоматизираме тази част от процеса, която създава ненужен труд за компаниите и затормозява живота на специалистите, решили да си търсят работа.

Каква е обратната връзка от вече използвалите платформата компании и кандидати? Има ли наети чрез нея хора? 

– Да, има наети кандидати. Дори в момента текат повече от 10 интервюта. Постоянно си говорим с кандидатите, за да ги питаме какво им харесва и какво не в платформата, защото за нас важно да им предоставяме добро и бързо преживяване. Единственото оплакване е, че имаме малко позиции. По тази причина последните седмици се активизирахме да приобщаваме нови клиенти в платформата и от 20 станаха над 30. Що се отнася до компаниите, досега не сме имали оплаквания. 

Какви компании са клиенти на Sloth.Works? 

– Всякакви. От мултинационални компании като VMware до български продуктови компании като Software Group и Coherent Labs. Имаме клиенти от големите и добри аутсорсинг играчи, както и от стартиращи компании. Също Uber, които правят R&D център тук. Стремим се да има най-разнообразни позиции за кандидатите ни.

– Ще направим, ако има смисъл. Ние не създаваме технология само защото е супер забавно, въпреки че всъщност е точно такова. Важно е да се отбележи, че ние използваме изкуствен интелект, който сме научили да чете автобиографии и обяви за работа така, както един човек ги чете и буквално за части от секундата отсява този става по тези критерии, онзи не, и обратното – тази позиция ще е интересна за този човек, а другата не. Това е резултат на базата на страшно много данни, които могат да се използват както за добро, така и за лошо. Ние например не сме научили нашата машина да разпознава пол или националност. Хората за нея са анонимни и тя следи единствено за техните умения. Направихме я за IT сегмента, защото в него имаше нужда от това. Преди да пакетираме технологията си в продукта Sloth.Works, ние си говорихме с десетки програмисти, за да разберем какъв трябва да бъде. Така че за да го направим за друг вертикал, например счетоводители или финансисти, първо трябва да си поговорим с много такива хора, за да видим какво е смислено за тях, какво ще облекчи живота и на търсещите и на предлагащите работа. Засега обаче нямаме такива планове. 

– Те са свързани с развитието на платформата в Централна и Източна Европа. Първата друга държава, в която Sloth.Works стъпва, е Украйна. Също така планираме и разработването на нови функции. Една от тях ще е възможността на кандидатите за работа да оценяват процеса на интервю, както се прави при използването на услуги като Airbnb или Uber например. 

Освен Sloth.Works имате и друг продукт – Placement Feed, който е за американския пазар. По какво си приличат и различават двата? 

– Технологията отзад е една и съща с тази разлика, че за американския пазар сме я обучили с местни данни. Там например резюметата са много по-богати, обявите са по-различни. На практика те много си приличат технологично, но като продукти са коренно различни. Placement Feed е изцяло b2b продукт, който продаваме на агенциите за подбор. Sloth.Works директно свързва кандидатите за работа с предлагащите такава, като играе ролята на своеобразен „пазар”. Затова е важно ние да успяваме да поддържаме баланс между това какви кандидати и обяви имаме. 

– В САЩ имаме, там и Google са ни конкуренти. Те например пуснаха в края на миналата година нещо, което се казва Google Cloud Job Discovery, който помага на хората, търсещи работа и който има много подобна на нашата AI технология отзад. 

– Натам върви бъдещето, тъй като няма смисъл човек да си губи времето. Много по-добре е тази част от подбора да се върши от машина, така че след това хората да имат шанс да проведат по-дълъг и по-смислен разговор. След време целият процес ще се случва много по-бързо и с по-малко стрес благодарение на технологиите, включително например на автоматизираните съветници. Що се отнася до специалистите по подбор, те няма да бъдат заменени от изкуствения интелект. Ще има много такива хора, но тяхната роля ще се промени. В момента те са наполовина търговци, наполовина маркетинг хора. Очаква се те да се ориентират повече към коучинг, към това да водят смислени разговори с кандидатите и това е нещо, което машината скоро няма да вземе. 

Връщайки Ви назад във времето, защо решихте да стъпите първо в САЩ и как се случи това? 

– Ние знаехме, че това, което правим, изисква първо много данни и второ, голям мащаб. Единственият такъв пазар беше Америка. Стартирахме с Eleven. След това събрахме много голяма инвестиция, общо 1.2 млн. евро, от инвеститори като Blackpeak Capital, Васил Терзиев, основателя на Телерик, и Bakalov Investment Group. В САЩ стигнахме, след като през 2015 г. ни приеха в TalentTechLabs, който е най-големият инкубатор в света, подпомагащ HR технологии. Изкарахме 6 месеца в него, а офисът ни и до ден днешен е там. Много е трудно, когато не те познават и именно в лицето на TTL ние получихме страхотен гръб, защото тяхното име е сигурен знак за бизнеса, че технологията ни наистина работи. Костваше ни много борба да пробием в Съединените щати.

– Със сигурност се е развила. Нещото обаче, което липсва сега, е инвестирането в компании, които не са инкорпорирани дори на лист хартия. Ние бяхме такива, имахме само една идея. Но тогава имаше много хубава акселератоска среда. Сега няма чак толкова големи и добри програми, но пък много хора като нас, които са минали по пътя, се опитваме да помагаме. 

Иначе в България се правят супер интересни продукти, доста от тях с хубаво бъдеще. Имаме добър технологичен талант и дори вече се научихме да правим продукти, но големият ни проблем са продажбите и бизнес развитието. Все пак съм позитивно настроена. 

Има ли профил българската стартъп среда? 

– До известна степен има профил, но той не е добре комуникиран навън. Това, което за няколко години стана ясно е, че ние не можем да правим толкова добри потребителски продукти, но можем да правим доста добре b2b решения, хардуерни и IoT неща. Това е видно и по профила на стартъпите, които са подкрепени от големите фондове в България. Слабостта ни в потребителските продукти е свързана, от една страна, с малкия ни мащаб, от друга, с липсата на умения, свързани с маркетинг и търговия. Да знаеш как да спечелиш душата и сърцето на хората е много трудна работа.

– Преди изобщо да се замислят да търсят пари и как да инкорпорират компания, имат два важни въпроса. Първият е дали идеята им има смисъл за хората, за които го правят. Това предполага воденето на разговори с тях например. Второто, може би дори по-важното от двете, е дали въпросният екип, измислил това нещо, изобщо може да работи добре заедно. Защото в началото има страшно много трудности. Едва след като се отговори на тези два въпроса, може да се мисли за финансиране. За да си предприемач, първо трябва да даваш много от себе си – и време, и пари, и пр., преди да отидеш да искаш от друг.