Светът е изправен пред купища дългове, търговски войни и ниска производителност

Рекордните нива на държавния дълг, геополитическото напрежение, което заплашва да раздели глобалната търговска система, и вероятното запазване на слабите печалби в производителността, може в бъдеще да натоварят света с бавен растеж, което ще спре развитието на някои страни, предава Reuters.

Тази отрезвяваща гледна точка за глобалната икономика след пандемията, се появи от изследване, организирано от Федералния резерв на Канзас Сити и обсъдено през изминалия уикенд. Проучването изследва въпроси като перспективите за технологични иновации, публичния дълг и състоянието на международната търговия в момент, когато руската инвазия в Украйна и конфликтът между САЩ и Китай, разрушиха някогашното широко глобално споразумение, поне на теория, за стимулиране на свободния поток на стоки и услуги.

Държавите сега са в по-крехка среда. Те са използвали голяма част от фискалните си ресурси, за да се справят с пандемията. След това има наличие на разнородни политически сили, геоикономическа фрагментация, търговско напрежение и отделяне между Запада и Китай", заяви главният икономист на Международния валутен фонд Пиер-Оливие Гуринша на годишната конференция на Фед.

„Ако стигнем до момент, в който част от света да е блокиран, без да наваксва изоставането и паралелно има голямо население, това ще създаде огромен демографски и миграционен натиск“, допълни той.

Гуринша каза, че е възможно глобалният растеж да се установи в тенденция от около 3% годишно. Тази цифра далеч под нивата над 4%, наблюдавани, когато бързият напредък в китайската икономика доведе до по-високо глобално производство и което някои икономисти смятат за гранично рецесионно в свят, където бързите печалби все още са постижими в големи, по-слабо развити страни.

„Но в нововъзникващата пандемична икономика, глобалната среда за растеж стана много предизвикателна“, заяви Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ, а сега сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон.

Сега Китай страда от това, което може да са хронични икономически проблеми, заедно с намаляващото население. Нововъзникващите индустриални политики в САЩ, а и другаде, пренареждат глобалните производствени вериги по начини, които могат да бъдат по-трайни или да служат на целите на националната сигурност, но също така да бъдат по-малко ефективни.

Симпозиумът е сред първите големи опити да се направи равносметка на по-дългосрочните икономически последици след пандемията и на фона на подновеното геополитическо напрежение след години, в които официалните лица първоначално бяха заети с борбата със самия COVID-19, след което трябваше да се съсредоточат върху глобалния пробив на инфлацията.

След като рязко се повиши по време на глобалната финансова криза преди 15 години, съотношението на публичния дълг към световната икономическа продукция нарасна до 60% от 40%, благодарение на пандемичните разходи.

Вероятно сега е на ниво, при което сериозното намаляване на дълга не е политически осъществимо”, пишат в статия Серкан Арсланалп - икономист от Международния валутен фонд - и Бари Айхенгрийн, професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли.

Последствията от публичния дълг, който е „тук, за да остане“, варират в зависимост от държавата. Нации с по-висок дълг, но с по-високи доходи, като например САЩ,  вероятно ще могат да се справят с течение на времето, докато по-малките нации може би ще са изправени пред бъдещи дългови кризи или обвързващи фискални ограничения.

“В световен мащаб последиците могат да бъдат сериозни, ако публичните заеми насочват капитали от страни, които все още имат нарастващо население и по-слабо развити икономики, каза професорът по икономика от университета Корнел Есуар Прасад.

„Това ни поставя в мрачна обстановка, особено когато мислим за частите на света, които са богати на работна ръка, но бедни на капитал. Докато населението на големите европейски нации, Япония, Китай и САЩ застарява, някои африкански нации, като например Нигерия, продължават да растат бързо“, каза той.

„По-наивно време“

Другата тенденция преди пандемията, която продължи и се засили, е нарастващата отвореност към политики, които варират от категоричните протекционистични мита, наложени при бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, до усилията на администрацията на Байдън да насочи производството на компютърни чипове обратно в САЩ.

Индустриалните политики на администрацията на Байдън не са непременно наклонени нито за, нито против повече международна търговия, тъй като много от междинните стоки, необходими за производството на силициеви чипове, например, ще бъдат внесени”, заяви председателят на Съвета на икономическите съветници на Белия дом Джаред Бърнстейн.

„Според мен стратегиите, които следваме, въпреки многото разгорещена реторика, не предполагат нито повече, нито по-малко търговия“, допълни Бърнстейн.

Други отбелязаха, че войната в Украйна и последвалата раздяла на европейската енергийна мрежа с руската енергия, са нарушили една от ключовите заповеди зад разпространението на глобализацията - търговията създава трайни партньорства, ако не и директни съюзници.

„Спомням си едно по-наивно време, когато повечето търговия създаваше приятели“, каза Бен Бродбент, заместник-управител на Банката на Англия.

Но генералният директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Ивеала заяви, че макар че пандемията е повдигнала основателни проблеми относно устойчивостта на глобалните доставки - особено за чувствителни артикули като фармацевтични продукти - ходът за пренареждане на моделите на глобално производство, рискува да остави възможностите за растеж в застой.

От политическа гледна точка можете да разберете колко привлекателно е, че виждаме уязвимостите, така че ще се опитаме да правим бизнес с тези, които имат същите ценности като нас. Ако все пак ще диверсифицирате, разпространете го сред онези, които са били в периферията на глобалната система", допълни тя.

По думите й „приятелите“ могат да се променят в момент, когато Тръмп - който насочи мита към Европа - отново се кандидатира за президент и повдигне идеята за всеобхватен данък върху вноса.

Ако има потенциална светлина в тунела, то тя е около дискусията за напредъка в изкуствения интелект като възможен двигател за по-висока производителност. И все пак, дори това е претеглено спрямо възможните щети, които технологиите могат да причинят.

„Мисля за ChatGPT като за Peloton, т.е. можете да поставите колкото искате в офиса, но това не означава, че хората ще го използват“, каза Нела Ричардсън, главен икономист в ADP, сравнявайки AI с производителя на луксозни системи велоергометри.