„Влакът е бъдещето“: Как бе обновена жп гарата в Стара Загора? (галерия)

Железопътният транспорт е позабравената движеща сила на икономиките, с който е даден тласък на развитието на градовете и през годините е помогнал за свързването на най-отдалечените региони по света. С прехода към устойчиво и зелено развитие железницата има потенциала да възвърне предишния си блясък. В редица европейски страни това вече се случва, докато България все още се опитва да постави фокуса върху развитието и модернизацията на този екологичен вид транспорт.

Все пак страната ни изпълнява редица проекти, финансирани с евросредства, за строителство и обновяване на железните пътища, а и на жп гарите. Последната обновена станция е тази в Стара Загора. За предизвикателствата и изпълнението на дейностите екипът на Econimic.bg разговаря с Ана Антова, представител на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и ръководител на проекта.

Защо се налага?

Гарата е проектирана през 70-те години, като влиза в експлоатация през 1982 г. Оттогава до старта на обновяването ѝ през 2020 г. не е извършван основен ремонт, а само козметични поправки. В резултат приемното здание губи блясъка си и става неприветливо за ползвателите.

Ужасяващо беше състоянието ѝ. Беше изключително амортизирана. Много неща бяха изпочупени, архитектурата беше абсолютно остаряла. Наистина беше в лошо състояние“, казва Антова.

Така е изготвен проект, на базата на който да се планира реновирането на всички инсталации и системи, за да се въведе сградата в съответствие със съвременните конструктивни норми.

Предизвикателствата

Същинските строителни дейности стартират през 2020 г., като първоначалният срок за обновяването на гарата е октомври 2021 г. Реално обаче обектът бе открит само преди седмица, т.е. закъснението е от порядъка на 2 години. Антова казва, че това са предизвикателствата, с които се е сблъскал екипът.

По думите ѝ забавянето се дължи на военните действия на територията на Украйна. Тогава много от доставките започват да закъсняват, а някои материали трябва да бъдат заменени с други. Допълва, че са се търсили и алтернативни източници на материали.

Това на практика постави изпълнителя в ситуация на форсмажорни обстоятелства и договорът беше за известно време спрян.“

Второто предизвикателство идва това лято, на 23 август, когато проливен дъжд наводнява целия сутерен на гарата. Антова разказва, че водата съсипва материали, които са складирани в сутерена на сградата и разрушава вече изпълнени строително-монтажни дейности. Асансьорите и ескалаторите, които са вече монтирани, са компрометирани, тъй като части от тях също са наводнени.

На практика този дъжд се яви като второ форсмажорно обстоятелство по този договор и  допълнително забави реконструкцията.“

По време на ремонтните дейности гарата не е спирала да функционира. Това, според Антова, също е предизвикателство, което НКЖИ среща на всички гари – да може едновременно с изпълнение на строително-ремонтните дейности, гаровите комплекси да функционират.

Организацията е сложна, тъй като трябва да се осигури безопасност на гаровия персонал, на пътниците, на работниците също. Имаше много предизвикателства и имаше доста неудобства за всички. За щастие всички проявиха разбиране.“

Първоначалният проект на гарата е променен, тъй като жителите на Стара Загора са недоволни от заложения жълт цвят. Те настояват зеленият да се използва, тъй като е символ на града. НКЖИ се съобразява и в момента гарата е изпълнена в зелен цвят, съчетан с черно, бяло и сиво.

Нов живот

След обновяването гарата се събужда за нов живот. Напълно обновена е цялата сграда, както и всички системи и инсталации по нея. Фоайето е вече топло и приветливо. Антова казва, че гаровият комплекс е напълно енергийно ефективен. Освен че всички инсталации са обновени и са енергоспестяващи, на покрива са монтирани и фотоволтаици с мощност 30 киловата.

Гарата е изключително енергоемка откъм системи, които управляват движението на влаковете. Това е голяма гара, в която има много инсталации, свързани с движението на влаковете не само в района на гаровия комплекс, но в района на Южна България.“

Покривът е плосък и няма никакъв проблем при нужда и осигурено финансиране да бъде разширена фотоволтаичната система.

По отношение на пътниците е осигурено безопасно и лесно придвижване за трудно подвижни лица. Изградена е топла чакалня. Санитарните помещения са ремонтирани, като са осигурени и места за преповиване на бебета. На гарата е предвидено и пространство за голям магазин, който да се отдава под наем.

Вътре в приемното здание са осигурени павилиони, има обособено място за бистро, които живот и здраве скоро ще започнат да функционират.“

За гаровия персонал, включително касиерките, комфортът е осигурен, като са основно ремонтирани касите. Две от тях са специално предназначени за хора с намален слух.  

Пероните на гарата са 3, като по проекта са обновени покритията на 2-ри и 3-ти перони. Предстои по следващ проект да бъдат въведени системи за сигнализация и телекомуникация. 

Гарата е регионален център на НКЖИ и на нея се провеждат обучения. Именно заради това е обновена и конферентната зала. Инсталирано е видеонаблюдение, а акустиката във фоайето е подобрена благодарение на инсталирани акустични пана за звукопоглъщане.

За всички са осигурени комфорт и удобства за абсолютно европейско използване на гаровия комплекс.“

В подлеза на гарата е направена изложба със снимки на експонати от Регионалния исторически музей. Така НКЖИ прави реверанс към града и гражданите, казва Антова.

Надявам се да имат късмет тези пана, те създават добро настроение в подлеза и всеки, който изчаква влака, може да се запознае с историята на града, която наистина е много богата и любопитна.“

„Влакът е бъдещето“

Като истински визионери, при изграждането на гарата през 20-ти век строителите вграждат капсула на времето в една от стените. Посланието е „Влакът е бъдещето.“ Тя е открита по време на обновяването на обекта, като началникът на гарата е посочил конкретното място, на което е била вградена.

Железницата е място, на което хората не просто работят, а сърцата им са там. Голяма част от тях са потомствени железничари. Началникът на гарата знаеше от своя роднина, че тук има поставена капсула на времето, дори знаеше къде е“, разказва Антова.

На официалната церемония тази капсула бе върната на автентичното си място в ниша, специално изградена, така че да се вижда от посетителите. До нея бе поставена и нова капсула на времето със завещание за идните поколения.

Значението на европейските средства

Действително възможностите на България за възстановяване и развиване на жп инфраструктура не са особено големи, предвид факта, че проектите са много скъпи. Железницата е скъпо удоволствие и в този смисъл европейските програми са изключително ценни и за възстановяването, и за развитието на жп мрежата, както и на гаровите комплекси“, посочва Антова.

Тя допълва, че финансирането като процес е трудно, както и отчитането на проектите. Процедурите са доста бавни, което понякога поставя в неудобна ситуация изпълнителите. Посочва също, че от друга страна „тези процедури са необходими, за да бъде сигурно, че парите са правилно разходвани.“

Проектът е съфинансиран по линия на Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г. Стойността му е 12 млн. лв., като 2 млн. лв. са осигурено от НКЖИ, а останалата част от програмата.

Изпълнител на обекта е ДЗЗД „Европейска жп гара Стара Загора“, в което участват фирмите „Парсек Груп“ ЕООД, „Престиж бизнес-93“ ООД, „Бигла – III“ OOД и АТМ ЕООД.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.