Законопроект предвижда кардинални промени в българската енергетика

Битовите потребители остават още няколко години на регулирани цени на тока и ще бъде създадена конкретна дефиниция за енергийната бедност. Това са част от предложените днес от Министерство на енергетиката промени в Закона за енергетиката, публикувани за обществено обсъждане. Освен това ще бъде създадена уредба за гражданските енергийни общности, ще се прекрати ролята на НЕК като обществен доставчик и ще се премахнат квотите на производители за регулирания пазар.

Законопроектът е определен от ведомството на министър Румен Радев като ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни трябва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.

Публикуваните промени предвиждат пълна либерализация на пазара на електроенергия на едро до края на 2023 г. Отпада чл. 94 от Закона за енергетиката, който урежда договорите между НЕК и двете американски централи AES "Марица Изток 1" и ContourGlobal "Марица Изток 3" за задължително изкупуване на енергията, като така двата ТЕЦ-а ще трябва да продават електроенергията си на свободния пазар. Битовите потребители пък остават на регулирани цени до края на 2025 г. При свободен пазар търговците и крайните доставчици, които снабдяват домакинствата, ще са задължени да осигуряват 60% от тока чрез дългосрочни договори.

Като мярка за защита на потребителите на енергийни услуги ще има възможност за сключване на договори с фиксиран срок и на фиксирана цена и на договори с динамична цена на електрическата енергия – за клиенти с „умни“ електромери. Тяхната продължителност ще бъде минимум една година, става ясно още от законопроекта.

Постепенното премахване на регулираните цени за битови клиенти ще се извършва поетапно до края на 2025 г., до постигане на ефективна конкуренция на пазара на дребно, регулираните цени за крайните снабдители и търговците, за доставка на електрическа енергия на битови крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско напрежение ще се определят на ниво над себестойност и на равнище на което може да възникне ефективна ценова конкуренция“.

В предвидените изменения и допълнения се прекратява ролята на обществения доставчик – Националната електрическа компания (НЕК). Държавната фирма вече няма да има ангажимент да прави микс от електроенергията на ТЕЦ-овете, АЕЦ и ВЕИ за регулирания пазар. В края на 2025 г. се предвижда и да се премахнат квотите на производители за регулирания пазар. В ролята на обществени доставчици в преходния период е предвидено да бъдат крайните снабдители на енергия "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-про", които като доставчици на универсална услуга са задължени да снабдяват битовите клиенти и те не са задължени да сменят своя доставчик.

Според законопроекта регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране от държавата.

В промените се предвижда и разработването на дефиниция за енергийна бедност, или по какви критерии ще се определя статутът на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, включително и оценката на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. Тя трябва да бъде въведена най-късно до 30 септември тази година.

Определя се и възможността за създаване на гражданки енергийни общности, такава до момента нямаше в законодателството. Най-общо казано това е група от хора, които заедно произвеждат енергия от възобновяеми източници. Те ще може да се организират под формата на търговско дружество, кооперация, сдружение с нестопанска цел, по реда на Закон за управление на етажната собственост или гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите. Крайните клиенти, включително битовите, могат да участват в гражданска енергийна общност, без да губят правата или задълженията си като крайни клиенти.