Завръщането на ветроходните кораби, превозващи товари

Йорн Лангелан сияе, докато показва De Tukker, традиционен холандски двумачтов кораб, построен през 1912 г. Ентусиаст в корабоплаването от дете, благодарение на дядо си, работещ в индустрията, Лангелан прекара последните две години във възстановяване на кораба с цел да го върне към първоначалната му роля - транспортиране на товари, разказва BBC.

Миналия месец корабът отплава на първото си търговско пътуване под собствеността на компанията на Лангелан - Ecoclipper. Пренасяйки смесени товари - от сирене до вино и зехтин, 40-метровият кораб пътува от Амстердам в Нидерландия до Порто в Португалия и обратно. Със спирки в Испания, Франция и Англия.

De Tukker може да превозва 70 тона товар и до 12 пътника. В „предишния си живот“ e транспортирал строителни материали и продукция по холандското и германското крайбрежие.

Задвижваните от вятъра товарни кораби са управлявали световните вълни още през 19-ти век. След това приемането на парната машина ги заменя с много по-големи алтернативи, работещи с въглища.

Днешните гигантски контейнеровози използват предимно тежко гориво, като се казва, че секторът допринася с 3% от глобалните въглеродни емисии. Като се има предвид нарастващата загриженост относно изменението на климата, привържениците на връщането към кораби, задвижвани от вятъра, за превоз на товари казват, че понякога старата технология е най-добрата нова технология.

Лангелан, който сега е в средата на 40-те си години, казва, че за първи път решава да се върне към плаване с товарни кораби, когато е бил в началото на 20-те. По това време той работи заедно с изследователи на климата и биолози в експедиции до Антарктика като член на екипажа на исторически кораб с високи платна, наречен Bark Europa.

„Ако искаме да се придържаме към Парижкото споразумение за изменението на климата, наистина трябва да запазим изкопаемите горива в земята“, казва главният изпълнителен директор на Ecoclipper.

Ветроходството всъщност е единственият възможен начин да продължим с транспорта на дълги разстояния и да пътуваме в бъдеще.“

Не може да се отрече, че плаването е по-бавно. Лангелан казва, че ще отнеме 70 дни, за да измине разстоянието от Китай до Европа, докато модерен контейнеровоз може да го направи от 30 до 40 дни. И, разбира се, контейнеровозите са огромни - най-големият може да превози 20 500 контейнера и общо тегло от 210 000 тона. De Tukker може да тегли само малка част от това със своите 70 кубически метра товарно пространство, което го прави по-скъп начин за превоз на товари.

И все пак Лангелан добавя, че хората не виждат „истинската екологична цена“ на контейнерните кораби.

Цената на хората, които се разболяват поради изменението на климата, например. Това никога не се плаща.“

Стивън Гордън е управляващ директор на Clarksons Research, който дава експертен анализ на сектора на контейнерните превози. Той контрира, че индустрията е инвестирала в по-ефективни горивни системи, включително повече от 60% от новите кораби, поръчани миналата година.

Гордън казва, че на някои кораби дори са монтирани малки платна, за да се намали количеството гориво, което трябва да консумират. Въпреки това, в момента това са само 50 кораба от глобалните общо 100 000.

За да закупи De Tukker, Ecoclipper събира 600 000 евро чрез групово финансиране и частни инвеститори. Ecoclipper се надява в бъдеще да изгради флот от до 25 вятърни товарни кораба, използвайки най-новата технология за проектиране. Всеки ще бъде 10 пъти по-голям от De Tukker и ще струва около 9 милиона евро всеки.

„Голямата цел на Ecoclipper е да свърже континентите, за да предложи товарни превози без емисии“, казва Лангелан.

Гавин Олрайт е секретар на Международната асоциация за вятърни кораби, която сега има повече от 150 членове от 50 страни. Той казва, че корабоплаването с вятърна енергия се завръща.

От 2012 г. вятърната енергия нараства“, казва той. „Това е малък нишов сектор, но те се завръщат в развития западен свят.“

„Една от причините е цената на горивото, която се увеличава, и идването на въглеродните данъци. И все още има следи от исторически платноходни товарни системи - например Dhows в Индийския океан и някои малки плавателни съдове в експлоатация в райони на Южния Пасифик."

В САЩ 20-метрова платноходка със стоманен корпус, наречена Apollonia, превозва товари нагоре и надолу по река Хъдсън в щата Ню Йорк от 2020 г. насам. Капитанът и собственик на кораба Сам Мерит закупува 77-годишния кораб за 15 000 долара през 2015 г. и след това прекарва пет години във възстановяването му.

Той може да превозва до 10 американски тона (девет метрични тона) товар и да пътува 250 морски мили между Бруклин в Ню Йорк и град Хъдсън в северната част на Ню Йорк и обратно. Превозва повече от 50 продукта, включително ечемичен малц, най-големият му товар, кленов сироп и чили сос.

Предишната работа на Мерит е била свързана с разработването на алтернативи на петрола за горивния сектор. Той се насочил към корабоплаването, след като разбрал, че товарите могат да бъдат транспортирани чрез ветроходство.

„С ветроходството мога да се чувствам добре“, казва той. „Не обичам пътищата и колите.“

Той обаче казва, че все още не са печеливши. „Ние сме в начална фаза. Има много пречки с инфраструктурата, но целта е да сме печеливши през следващите две години и се надяваме, че това ще насърчи други да се присъединят.“

Друг плавателен съд, който скоро ще се присъедини към възраждането на задвижваното от вятъра товарно плаване, е Raybel, шлеп за Темза от 20-те години на миналия век, който в момента се реставрира в Ситингборн в Кент. След като реставрацията приключи, тя ще транспортира предмети като маслини, кафе и вино по крайбрежието на Кент и в Лондон. В стария живот корабът превозваше тухли по същия маршрут.

„Става въпрос за много повече използване на традиционните водни пътища на Обединеното кралство и свързване на устия с океани и канали“, казва Фей Торли, ръководител на проекта за Raybel Charters.

Тя е и координатор на две организации, създадени, за да помогнат на дребните производители да видят своите органични, справедливи търговски стоки, транспортирани чрез ветроходни кораби - Sail Cargo London и Kent Sail Cargo.

Имаме голямо търсене, но нямаме предлагане на кораби“, казва Торли.

Лангелан се радва да види, че фирмите преосмислят своите транспортни стратегии по екологични причини. „Има по-малки, почти хипстърски компании, които радикално решават, че искат да намалят своите емисии.“

Едно от основните предизвикателства за товарните платноходки обаче е, разбира се, времето за доставка.

„Зависи от времето“, казва Торли. „Опитваме се да превъзпитаме търговските клиенти да не бързат за доставки и да правят групови поръчки, които ще издържат например шест месеца.“