Принципът "замърсителят плаща" бе приет на първо четене в парламента

Такса "смет" трябва да се определя оот общините на база изхвърлени количества

Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за местните данъци и такси, въвеждащи принципа „замърсителят плаща“ при определяне размера на таксата за битови отпадъци, предаде „Фокус“. Промените бяха подкрепени с 112 гласа „за“, 38 гласа „против“ и 33 „въздържали се“. 

Вносител на законопроекта е Министерски съвет. Според мотивите принципът „замърсителят плаща“ представлява финансов стимул както за лицата да намалят количеството на генерираните отпадъци, така и за общините – да оптимизират разходите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците. 

Предлага се водеща основа за определяне размера на такса смет да бъде количеството на битовите отпадъци. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 януари 2019 година.

По време на дебатите народният представител от БСП Дора Янкова обясни, че парламентарната група ще се въздържи или ще бъде против, защото кметовете предупреждават, че таксата смет ще се вдигне. „Чух, че кметът на Димитровград е изчислил, че в селцата таксата смет ще се вдигне 10 пъти“, коментира тя. Дора Янкова се обърна към ГЕРБ и заяви, че са обещали данъците да не се увеличат, затова големият проблем, ако приемат промените чисто политически си е техен. „Предупреждаваме гражданите, че ще се увеличи такса смет, общините не са готови да създадат такава организация“, заяви тя. 

Депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова обясни, че общините трябва да бъдат по-гъвкави, като никой не ги задължава да приемат една основа за прилагане на мярката за такса смет и тя може да бъде и комбинация. „Необходима е сериозна подготовка на общините, в законопроекта е предвидена 1 година. Имаме призив от общините този срок да се удължи“, посочи Стоянова и допълни, че между четенията ще се разгледа това предложение и всякакви други конструктивни предложения по механизма за образуване на разходите в план-сметката от битови отпадъци. 

Манол Генов от БСП заяви, че вариантите, които се предлагат в законопроекта, не дават достатъчно светлина, а в оценката за въздействие няма реални данни. „Съгласен съм, че трябва да има механизми кметовете и общинските съвети да бъдат принудени така да бъде организирана работата, за да са заинтересовани от намаляване на депонираните отпадъци“, посочи той. Депутатът зададе въпрос на Менда Стоянова от ГЕРБ, ако е кмет на Пловдив как ще преброи хората в кв. „Столипиново“, как ще определи размера на таксата и как ще я вземе. „Това е голям пропуск в закона, не може всички да плащаме, а някои да не плащат“, коментира Манол Генов. 

Александър Ненков от ГЕРБ посочи, че основната събирателна на законопроекта е реформа в този сектор. „Няма нищо по-важно от това да има прозрачност как се събира таксата смет и тя да бъде справедливо разпределена“, заяви той. 

Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: закон | такса смет | НС | замърсителят плаща | местни данъци и такси

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ