Генади Гешев, ръководител "Международни финансови пазари" в ЕЛАНА Трейдинг:

Парите бягат от ниските лихви

Пазарите бяха подготвени за решението на Федералния резерв да вдигне лихвите

Генади Гешев е ръководител „Международни финансови пазари“ в инвестиционния посредник ЕЛАНА Трейдинг. Има дългогодишен опит в областта на финансите, с основен акцент глобалните финансови пазари. Дейността му е свързана с консултиране на операциите на институционалните и индивидуалните участници на фондовите пазари и валутния пазар. Работи с близо 40 хил. финансови инструмента на 36 борси в света.

- Г-н Гешев, борсовите индекси в Европа, САЩ и Азия са на рекордни нива и продължават да растат. Какво е обяснението на тези процеси в глобален мащаб? Защо въпреки рисковете и катаклизмите от последните години инвеститорите са склонни да инвестират във финансови инструменти при високи цени?

В света има много свободни пари. Това е причината. Свободният ресурс е в резултат на паричната политика на централните банки от последните години, които свалиха лихвите и проведоха политика на стимулиране на икономиката. Някои банки дори въведоха отрицателни лихви за депозитите, което автоматично пренасочи парите към по-рискови активи. Всички търсят някаква доходност за парите си и инвестират в пазарите на акции, на облигации, за да не се държат средствата в кеш и да не губят. Затова борсите са нагоре. В много сектори има поток на паричен ресурс, но не трябва да забравяме, че капиталовият пазар е най-бързоликвиден и затова е предпочитано място за инвестиции. Пазарите на имоти също растат, но те все пак са по-ниско ликвидни – покупко-продажбата на един имот отнема повече време и разходи в сравнение със сделките с финансови инструменти. 

- Някои определят ситуацията като „балон“, който предстои да се спука с всички съпътстващи го негативни последици от това. Вие на какво мнение сте?

Да, доста анализатори очакват корекция тази година. Известни инвеститори като Бил Грос и Марк Фабер излизат с апокалиптични изявления. Дори Фабер наскоро каза, че всичко е балон. Балони винаги е имало и те се получават, обикновено когато има някакъв дисбаланс в икономиката.  Това не означава, че не трябва да се инвестира. Печалби на капиталовия пазар се правят както при ръстове, така и при спадове.   
За американския фондов пазар аз лично смятам, че дори да върви към балон, все още не е във взривоопасния етап. Американската икономика тепърва показва плах растеж, поне в близко време не очаквам да има драстични корекции.   

- И отново, въпреки всички рискове и в Европа, и в САЩ, доходността по държавния дълг е на ниски нива. На какво се дължи фактът, че инвеститорите имат интерес и към високорисковите акции, и към ниско рисковите държавни облигации?

Парите бягат от ниските лихви и има интерес към всякакви активи в момента. Всеки избира инвестицията си според рисковия си профил или избира различни инструменти, за да диверсифицира портфейла си.

- През миналия месец Европейската комисия представи предварителен документ за задълбочаване на икономическия и паричен съюз, като една от предложените в него идеи е за създаването на “европейска безопасна ценна книга”. Адекватна ли е тази идея и ще има ли ползи от нея, и какви?

Идеята за общ правителствен дълг в еврозоната може да се реализира единствено при обединение на държавните бюджети на отделните страни в една обща рамка със строги правила на спазване. Това изисква и обща политика на стимулиране на отделните икономики, както и подходящо данъчно облагане. За съжаление, ЕС е изключително далеч от подобна интеграция на фискалната политика. Идеята за общи облигации ще означава най-ниско рисковите страни като Германия и Франция да плащат повече за лихви, а по-малките и по-рискови страни като Португалия или Гърция да имат много по-малки разходи по държавния си дълг. Тези книжа ще намалят рисковете за малките страни по време на финансова криза, но няма да решат проблемите им с големия натрупан дълг и прекомерните бюджетни дефицити. Не и докато не се изгради една обща бюджетна политика в ЕС, която да се подчинява на справедливи правила.

- Последната новина, идваща от САЩ ,е, че Фед повиши основната лихва. Как ще се отрази това на пазарите?


Федералният резерв се стреми да води прозрачна политика и да подготвя отрано пазарите за промените в паричната си политика. Затова новите лихви отдавна са изчислени от пазарите и няма изненади.  Сегашното повишение на лихвите трябваше да окаже негативен ефект върху акциите, тъй като на теория финансовият ресурс в икономиката се оскъпява.  Но индексите продължават с рекордите. Фед подготвя пазарите, че до края на годината може да има още едно повишение на лихвите. Но ръстът на икономиката не е това, което централната банка на САЩ очакваше. Така че може и да не видим повишение отново до края на годината.  

- Можем ли да очакваме вдигане на основните лихви и от страна на други големи централни банки?

Според мен, другата централна банка, която е наложително да вдигне лихвите скоро е Английската централна банка, но тя няма да го направи. Във Великобритания инфлацията мина вече над здравословния праг и това налага повишение. Но Марк Карни няма да си го позволи, докато има неяснота с Брекзит.  

Европейската централна банка няма да вдигне лихвените нива тази година. От Австралия и Нова Зеландия също няма такива сигнали.

- От началото на годината цената на петрола е стабилно около 50 долара за барел. Защо стойността на нефта не може да тръгне нагоре въпреки действията на ОПЕК? Удължаването на периода, в който ОПЕК и другите големи производители ще добиват по-малко, ще доведе ли до осезаемо повишаване на цената на петрола?

Петролът поддържа балансирана цена около 50 долара, защото все още има по-голямо предлагане, отколкото търсене.  Всяко малко повишение на цената в диапазона прави по-рентабилен добива на петрол в САЩ и производството се засилва. От друга страна, споразуменията на ОПЕК обикновено не се спазват задълго. Всяко разбиране е краткосрочно. Инвеститорите не могат да се уверят, че удължаването на периода ще доведе до промяна. Според мен, цената ще остане да гравитира около 50 долара за барел и спекулантите използват всеки малък спад за покупки, за да направят краткосрочни печалби в ценовия диапазон.

- Вижда се, че цената на златото остава стабилна при всякакви ситуации. Продължава ли благородният метал да бъде онова сигурно убежище за инвеститорите, каквото беше преди години? Ако не, защо?

Златото продължава да се счита за убежище, когато има необичайни ситуации и катаклизми. В момента няма предпоставки за криза и затова няма значителни ценови движения. Но виждаме, че има моменти на политическа несигурност, когато цената реагира в тесен диапазон и краткосрочните инвеститори използват това за печалби.  

- Кой според Вас ще бъде най-печелившият финансов актив през 2017 г. и какво ще движи неговата цена?

През първата половина на годината най-добре се представят биотехнологичните акции в САЩ, които привлякоха интереса на инвеститорите от плановете за реформи в здравеопазването в страната.

Подобен растеж имаха и индексите на възникващите пазари, като, например, Южна Корея, Бразилия и Индия. Те ще запазят печалбите си в голяма степен, дори и фондовите пазари по света да отчетат по-слаби резултати през втората половина на 2017 г.

Технологичните акции скочиха много силно тази година, защото резултатите им показват подобрение на бизнеса и инвеститорите залагат на растежа им. Това поскъпване обаче ги направи доста надценени и предпазливите инвеститори предпочитат да изтеглят печалбите си досега. Технологичният сектор има потенциала да се бори за най-печеливш актив за годината, но не е единственият фаворит към момента.

Българската борса също върви нагоре в тон с глобалните пазари.  Защо и докога се случва това, и кои са интересните инвестиции – това е темата на първия мастър клас "Потенциал на българските акции: Тенденции, интересни инвестиции, стратегии“, който ще се проведе на 23 юни 2017 г. Economic.bg е медиен партньор на събитието.



Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: пазари | интервю | Генади Гешев | международни пазари

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини