Компютър може да възстанови черепа на Княз Борис I
Черепът може да се възстанови като се съберат парчетата и се направи компютърна визуализация на лицето
~ 2 мин.
Компютър може да събере и да подреди парчетата от намерения череп в началото на 40-те години в манастира в местността "Караач теке" край Варна, който се предполага, че е на Княз Борис I. Хипотезата е известна още от средата на миналия век, припомни управителя на "Аладжа манастир" Валери Кинов, цитиран от "Дарик". Находката е предадена години след намирането й на Археологическия музей от внучката на Карел Шкорпил Мария Хремова.
"Черепът трябва да се реставрира, тъй като е на парчета, и да се направи компютърна визуализация на лицето", обясни Кинов. По думите му дори и след това, не може да се твърди със сигурност, че черепът е бил на българския владетел. Според него тялото е препогребвано, а покойникът е бил от висше потекло.
Известно е, че Княз Борис I се е замонашил в манастир след оттеглянето си от престола. През 2008 г. археологически екип, ръководен от проф. Казимир Попконстантинов откри при разкопките на манастирския комплекс "Караач теке" баня и тоалетна от края на IX и началото на X век. Според археолозите подобно луксозно строителство, както и самото наличие на баня и тоалетна, дават основание да се смята, че намереният комплекс е свързан с княжеския двор. В комплекса са открити около 3 хил. нови фрагмента от стенописната украса на храма. Той и откритата в Дръстър резиденция на архиепископи, са единствените от този период, които са били стенописвани.
След откриването на манастира през 1921 г. в един от петте открити гроба изследователите се натъкнали на оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и на старобългарски надписи. Печатът е от ранния вид, датиран от 899 година, когато Княз Борис напуска престола и се замонашава, давайки властта на своя син Владимир Расате. Всички тези детайли дават основание да се смята, че най-вероятно след оттеглянето си от светската власт Княз Борис I се е замонашил точно в този манастирски комплекс.
Аладжа манастир е едно от най-тайнствените и мистериозни места в България. През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 - за паметник на културата от национално значение. Манастирът е включен в програмата "По пътя на православието в България", насочена към руския пазар. Именно затова манастирът най-често е посещаван от руснаци.
