Цеков се надява трасето на „Струма“ през Кресна да е готово до 2028 г.

Последният участък от „Струма“ през Кресненското дефиле може да е готов до 2028 г., но само ако Европейската комисия даде зелена светлина за новото трасе на магистралата. Това се разбра от изказване на министъра на регионалното развитие Андрей Цеков в ресорната комисия в парламента.

Припомняме, че през ноември стана ясно, че МРРБ търси начин да изнесе цялата магистрала извън дефилето. Тогава от министерството съобщиха за Economic.bg, че се предвижда до края на ноември 2023 г. да бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител за изработване на прединвестиционно проучване и проектиране за ново пътно трасе в посока Кулата.

Ако намерим начин да изнесен трафика от дефилето, така че то да остане локален път, и да имаме нормален скоростен път, тъй като няма предпоставки за магистрала... ще го преглътнем за едни 15 километра. Но истината е, че към 2028 г., ако всичко започне, бихме могли да имаме скоростна връзка от Кулата до Видин.“, заяви министърът.

Плановете за магистралата до Видин (бел.р. – скоростния път Видин – Ботевград) също може да се впишат в този срок, заяви министърът.

Цеков припомни, че когато е правен ОВОС-ът през 2017 г. не са били разписани и специфичните мерки за биоразнообразието в Кресненското дефиле. Те са изготвени по задание на Министерството на транспорта и са одобрени със заповед на Министерство на околната среда и водите в края на 2022 г. Впоследствие транспортното ведомство е възложило анализ на екологичната документация спрямо одобрените специфични цели.

Въпросният анализ е изпратен в Европейската комисия през юли 2023 г. и оттогава досега тече кореспонденция с МРРБ, заяви Цеков. По думите му е получено становище от Регионалната дирекция, че е необходим нов ОВОС. Министърът не каза как е отговорила българската страна на това, но заяви, че министерството е постигнало съгласие, че казусът трябва да се управлява чрез затваряне на въпроси, т.е. ЕК изпраща въпроси, а министерството – отговаря.

Въпросникът сме го получили преди Коледа. Срокът за подаване на отговорите е удължен до петък по наше искане. Ще изпратим отговорите до ЕК и се надявам след провеждането на техническа и политическа среща да се стигне до финално решение“, коментира Цеков.

През декември е получено становище от МОСВ, че инвестиционното предложение е допустимо за реализация. МОСВ е дало насоки и какви документи трябва да бъдат предоставени за нов ОВОС.

И тогава ще започнем с проектиране на източното трасе. Паралелно с това и дублиращото трасе извън дефилето. Има инвестиционна инициатива за проучване за ново трасе извън дефилето. Предстои възлагане на обществена поръчка за изготвяне на такива варианти.“

Цеков допълни, че при положително становище от ЕК и МОСВ проектирането на източния вариант може да започне през пролетта на тази година – април, а строителството да стартира и да завърши в периода на допустимост на разходите по европрограмата. Припомняме, че проектът се финансира по ОП „Транспортна свързаност“. Апликационната форма по нея все още не е подадена, заяви Цеков.

Магистрала „Черно море“

По отношение на забравената магистрала „Черно море“, Цеков заяви, че в МОСВ са били представени 5 варианта на трасе, но преди време е одобрен само един. Въпреки това МОСВ е дало указания и за изготвянето на втори алтернативен вариант.

Той е разработен и съгласуван с МОСВ, чакаме от тях произнасяне. Надявам се тази сага да приключи следващите 2 месеца, за да си възложим истинското проектиране“, заяви Цеков.

Припомняме, че служебният кабинет обяви през април 2023 г., че за магистралата тече процедура по ОВОС. През 2021 г. са разгледани три варианта за трасе, от които става ясно, че магистралата ще е дълга 100 км.

По време на редовния кабинет „Петков“, когато регионален министър бе Гроздан Караджов, стана ясно, че от АПИ смятат, че до края на 2027 г. може да са преминали през всички процедури и да получат разрешение за строеж. Строителството ще отнеме поне 5 години, защото са предвидени пътни възли с населените места, както и тунели.

В края на 2022 г. пък магистралата, заедно с трасето между Гюешево и Дупница от автомагистрала „Рила“, които от години наред тъпчат на едно място, получиха достъп до еврофинансиране, след като Транспортен коридор 8 бе включен в приоритетната трансевропейска транспортна (TEN-T) мрежа.

През май миналата година в подкаста на Economic.bg председателят на Форума за балкански транспорт и инфраструктура Петър Мутафчиев коментира, че нейното строителство трябва да се гледа в по-широк аспект, а именно – връзката между турската граница и румънската, тъй като магистрала е част от големия проект „Черноморски пръстен“. Тя е част и от т.нар. трасе „Триморие“, свързано с отбранителната способност на НАТО. 

Само преди ден пък началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю за БНТ обяви, че магистралата се превръща в приоритет за Алианса. По думите му от голямо значение е транспортният коридор VIII Дуръс – Варна и изграждането на коридора от Констанца до Солун. Именно в него влиза и Черноморският аутобан.

Общата планирана дължина на магистралата, в частта Бургас – Варна, е около 103 километра, като до момента са изградени едва 8 км. Предварителните разчети, правени през годините показват, че строителството на останалите 85 км ще струва около 450 млн. лв. С оглед на инфлацията и поскъпването на строителните материали през последните 2 години, най-вероятно магистралата ще се оскъпи.