Подкаст | С добра тол система България може да построи магистралите „Рила“ и „Черно море“

Има различни форми на финансиране, по които България може да довърши започнатите магистрали, но и да построи отдавна забравени проекти, като автомагистралите „Рила“ и „Черно море“, които са част от важния европейски транспортен коридор номер 8. Въпреки че стари анализи показват, че строителството и на двата инфраструктурни проекта би струвало над 1 млрд. лв., точната стойност ще стане ясна едва когато проектирането приключи и се изберат трасета. Дотогава обаче трябва да се помисли как обектите могат да бъдат финансирани.

Това коментира председателят на Форума за балкански транспорт и инфраструктура Петър Мутафчиев, който взе участие в подкаста на Economic.bg „Едно наум“. Целият разговор можете да чуете освен в SoundCloud, но и в Spotify.

Припомняме, че съвсем наскоро регионалният министър Шишков обяви, че се прави първа крачка към възраждането на двете магистрали. За Черноморския аутобан се прави процедура по ОВОС, а за част от „Рила“ има стартирана през 2022 г. поръчка за проектиране на 62 километра между Гюешево и Дупница.

По думите на Мутафчиев, ако има ясна политика по отношение на таксуването по пътищата, довършването на магистралите в България може да бъде по-бързо, тъй като страната ни е транзитна и това дава възможност за модернизация на пътната инфраструктура.

Трябва да има разумни политици и разумна таксова политика“, заяви Мутафчиев.

Освен че не трябва да ощетява пътуващите, трябва да има и социален елемент, но и да отговаря изцяло на нуждите на българските пътища, така че модернизацията, която е необходима, да може да се случва. Винетната система обаче трябва да отпадне. Това е един от начините, по които може да се ускори завършването на автомагистралите в България.

При наличие на една добра тол система, да се надяваме, че ще я усъвършенстват, трябва да се търси възможности за частни партньори, които да осигурят средства за строителството на тези магистрали и съответно по договор с държавата да може да се заплаща от тол система разходите с течение на годините."

До момента обаче тол системата не успява да изпълни амбициозната цел, с която бе въведена, а именно – да осигурява средства за изграждане и поддържане на пътна инфраструктура в страната.

Тя (бел.р. – тол системата) като че ли генерира повече разходи, отколкото приходи, за съжаление на всички ни“, коментира Мутафчиев.

Неотдавна регионалният министър Иван Шишков спомена, че ще са нужни поне 20 млрд. лв. за довършването на всички големи инфраструктурни обекти. Министърът дори заговори и за концесия на пътища. Според Мутафчиев идеята на министъра не е лоша, но председателят на ФБТИ припомня, че през 90-те години част от акцизите са отивали за строителство на инфраструктура, но и поддръжка на първи, втори и трети клас пътища.

Защо са толкова важни „Рила“ и „Черно море“?

По отношение на „Черно море“, председателят на ФБТИ коментира, че нейното строителство трябва да се гледа в по-широк аспект, а именно – връзката между турската граница и румънската, тъй като магистрала е част от големия проект „Черноморски пръстен“. Тя е част и от т.нар. трасе „Триморие“, свързано с отбранителната способност на НАТО.

Важна е не само за България, но и за Черноморския регион, както и страните от ЕС. Добре би било България да предприеме мерки за ускоряването на нейното строителство“, обобщи Мутафчиев.

Общата планирана дължина на аутобана, в частта Бургас – Варна, е около 103 километра, като до момента са изградени едва 8 км. Предварителните разчети показват, че строителството на останалите 85 км ще струва около 450 млн. лв. Сумата е записана в Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г.

Според Мутафчиев, с оглед на инфлацията в момента и поскъпването на строителните материали, строителството на магистралата може да излезе и повече. На въпрос може ли да бъдем още по-амбициозни и да говорим за връзка с пристанище Констанца в Румъния и връзка с Истанбул към Турция, Мутафчиев отговаря

Категорично. Според мен държавата и АПИ изостават в реализирането на идейни проекти в тази посока.“

По отношение на „Рила“, Мутафчиев коментира, че тя дава възможност за по-голяма мобилност и разтоварване на околовръстните пътища около София, но е и пряк път до гръцка и македонска граници. Това, че ще се реализира до Гюешево дава добра перспектива за сближаването между България и Македония.

Това ще е магистрала, чрез която македонците ще имат достъп до всички части на България. Това ще даде възможност и за облекчаване на пътуването до нашите курорти, дано успеем да привлечем повече туристи.“

Припомняме, че първоначално АПИ имаше идея трасето да е скоростен път, но впоследствие заради очаквания интензивен трафик, промени характеристиките за автомагистрала.

Имаме доста участъци от магистралите, които са проектирани за 120 км, като за скоростен път. Това, което чувам напоследък е, че една част от платната на „Хемус“ са със съвсем различни размери – аварийното не отговаря на изискванията за автомагистрала, а за скоростен път. Предприемат се такива варианти, но според мен трябва да ги строим с перспектива.“

Цялата „Рила“ трябва да е дълга около 170 километра, като сметки на ФБТИ показват, че строителството й ще струва над 900 млн. лв. На въпрос дали АПИ трябва да проектира сега цялото трасе, а не само 62 километра от него, Мутафчиев отговаря, че това е наложително.

Когато проектираме, трябва да проектираме с перспектива за бъдещето, т.е. да има възможност с много по-малко средства да разширим с още платна съответно магистралите. Когато правим насипи, определяме платната, нека сега са по-малки, но да имаме възможност след време да разширим автомагистралите много по-лесно, а не със средства, които ще ни излязат двойно по-скъпо.“

Може ли чужди компании да построят такива амбициозни проекти, като „Рила“ и „Черно море“ и възползва ли се България от опита на китайски фирми, с които през 2018 г. подписа споразумение? Само България ли изостава в довършването на обекти, част от Транспортен коридор 8? Защо „Хемус“ не успя да получи европейско финансиране и впоследствие правителството на Бойко Борисов прибегна към порочните инхаус процедури? Добър вариант ли е незаконни инфраструктурни обекти да бъдат обявени за търпими? Всичко това може да чуете в разговора на журналиста Глория Христова с Петър Мутафчиев, председател на Форума за балкански транспорт и инфраструктура.