Синьо злато от Алваново

Стойностната инвестиция започва от запустяла земя. Преди 18 години Янко Георгиев и Ростислав Димитров виждат възможност там, където други виждат непроходима гора – в изоставените лозя край търговищкото село Алваново. Днес на това място растат био сливи и орехи, а около тях е изграден бизнес модел, в който отпадъкът се превръща в суровина, слънцето е част от производствения процес, а „био“ е ежедневна практика.

Историята на „Био градини Алваново“ показва как устойчивото земеделие може да се превърне в успешен български бранд. От един плод тук се изгражда цяла верига на стойността – храни, козметика, натурални продукти, електронна търговия, а природата е най-ценният „бизнес партньор“.

Основателите Янко Георгиев и Ростислав Димитров живеят във Варна. Янко е агроном и строителен инженер-конструктор, израснал в семейство на градинари в село Поликраище. Ростислав е икономист с опит в международния бизнес и той кани Янко да вдъхнат нов живот на земя, върху която близо две десетилетия не е стъпвал човешки крак. Без торове, пестициди и химикали тя се оказва идеална основа за биологично земеделие.

Така се ражда био стопанството, известно още като Рая на сините сливи и орехите. Двамата предприемачи стават добри партньори, тъй като различните им професионални умения дават основата на успешния проект. Перфекционисти по характер, те почти винаги избират по-трудния път. Затова и отглеждат плодовете по биодинамичен метод.

Още първата реколта показва, че успехът няма да дойде от продажбата на плодове, а от създаването на продукти с висока добавена стойност. Така идва идеята за сушене на плодовете. Като инженер Янко сам проектира и изработва слънчевите сушилни, които вече са близо 600. Всичко се извършва ръчно – сливите се разцепват, костилките се отделят, плодовете се потапят в пепелна вода от широколистна дървесина, след което се сушат единствено от слънцето и се съхраняват при 2 градуса. Произвеждат също различни видове сладка и пестил без консерванти.

Костилките не са отпадък. След изсушаването им ядките се отделят и чрез студено пресоване се извлича масло с уникален състав. То съдържа амигдалин – витамин B17, убиецът на раковите клетки. Изследванията на проф. Марияна Перифанова-Немска от Университета по хранителни технологии показват, че рязко се отличава от растителните масла на пазара. Именно тя насърчава стопанството да разработи собствена козметична линия и сега „Био градини Алваново“ предлага вече шест продукта.

Сливовите насаждения от сорта Стенлей обхващат около 60–70 декара. Основният проблем е, че градините са под постоянната заплаха на черната златка – едно от най-опасните насекоми за костилковите овощни видове. Ларвите унищожават кореновата система, дърветата постепенно загиват, а единственото частично решение засега е интензивното напояване. Преди 50 години вредителят е унищожил голяма част от костилковите насаждения в Сърбия. Затова производителите алармират, че в България е необходима целенасочена държавна политика за справяне с безпощадния нашественик.

Сушенето на слънце и производството на масло от сливови ядки са почти забравени в страната. До 70-те години подобно масло се произвежда и в България, но с износа на сливовите костилки за Германия изчезват и суровината, и знанието за нейното използване. В „Био градини Алваново“ това умение е възродено. Янко Георгиев вече гледа отвъд постигнатото:

Работата в нашето стопанство отне най-силните години от живота ми. Имам много идеи встрани от биоземеделието. Живея крачка напред в бъдещето, настоящето вече е история.“

Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.