„Неприлично евтина“: Слънчевата енергетика неусетно изпреварва ядрената

Слънчевата енергетика в света преминава важен праг. Преди десетилетие нейният принос беше почти незабележим – едва 1% от произведената електроенергия. През 2026 г. делът ѝ почти сигурно ще достигне 10%, изпреварвайки ядрената енергетика, основен източник още от края на 70-те години, пише BBC.

Производството на електроенергия от слънцето изпревари това от атомните централи още през 2025 г., показват данни на британския енергиен мозъчен тръст Ember. Анализ на BBC на данните до септември 2026 г. показва, че слънчевата енергетика вече произвежда с 13% повече от ядрената.

Фактът, че слънчевите мощности произвеждат повече електроенергия от всички атомни електроцентрали в света, е наистина невероятна статистика“, казва Дейв Джоунс, съосновател на Ember.

От огромните соларни паркове в Китай до бума, подхранен от поскъпването на петрола – възходът на този източник надмина всички прогнози. Ето седем причини, поради които слънчевата енергия се превърна в привидно „неудържима сила“.

Подценявана сила

Слънчевата енергия вече е двигателят на енергийния преход“, казва Ян Розенов, професор по енергийна и климатична политика в Оксфордския университет.

Тя се превърна в най-бързо развиващия се нов източник на електроенергия в историята. През 2025 г. покрива три четвърти от увеличението на световното потребление, изпреварвайки вятърните централи.

Това не беше очаквано“, казва Розенов. Според него водещите прогнози, включително на Международната агенция по енергетика (МАЕ), „предвиждаха линеен растеж и бавно понижаване на разходите, но се оказаха погрешни и в двете отношения“. Докато ядреното производство остава постоянно от 2000 г. насам, слънчевото се е увеличило около 2700 пъти.

„Неприлично евтина“ енергия

Слънчевата енергетика стана най-евтиният източник на електроенергия в историята през 2020 г. Оттогава ефективността расте, а количествата силиций и сребро в панелите намаляват, което сваля цените още.

Огромният мащаб на китайското производство и настоящият свръхкапацитет свалиха цените на соларните модули до рекордно ниски нива“, казва Розенов. Особено важен е спадът през 2023–2024 г., поставил началото на ерата на „неприлично евтината“ слънчева енергия.

„Самият панел вече е невероятно евтин“, казва Джоунс. „Струва доста под 100 долара и ще произвежда електроенергия 30–40 години, без каквито и да било допълнителни вложения.“

Ползите не са само икономически. Изследователи изчисляват, че увеличеното производство от вятър и слънце в САЩ е донесло ползи за климата и общественото здраве за 249 млрд. долара между 2019 и 2022 г.

Глобално разпространение

Китай остава безспорният лидер, но далеч не е единственият значим участник.

Въпреки наложените мита, САЩ са на второ място в света по инсталирани мощности – особено в щати, в които Доналд Тръмп спечели изборите през 2024 г. Страната вече има достатъчно соларни мощности за повече от една трета от домакинствата.

Митата и федералните политики, които ограничават възобновяемата енергия, ще увеличат разходите и ще забавят сектора“, казва Алисия Джао от Университета на Мериленд. „Но слънчевата енергетика остава един от най-евтините източници на нови мощности в САЩ и изграждането продължава независимо от политическите разделения.“

Индия намалява зависимостта си от изкопаеми горива по-бързо, отколкото Китай в миналото – новите соларни мощности покриха 60% от увеличението на търсенето през последните две години. В Австралия над четири милиона домакинства имат панели на покривите си.

Ненадеждните изкопаеми горива

Страни като Пакистан и Ливан също изграждат соларни инсталации с бързи темпове, а в Африка ежедневно се инсталират около 100 000 панела. На много места поскъпването на дизела заради войната между Русия и Украйна и войната на САЩ и Израел срещу Иран накланя везните към слънцето.

Това важи особено за африканските държави, където домашните дизелови генератори са широко разпространени заради ненадеждните мрежи. Етиопия дори забрани вноса на автомобили с бензинови и дизелови двигатели, посочва Джоунс.

Пакистан се превърна в един от най-ярките примери: през 2019 г. слънчевата енергия е осигурявала под 2% от електроенергията, а днес – 24%, заради съчетанието от скъпа и ненадеждна мрежа и евтин внос от Китай.

Невероятното в Пакистан е, че по-голямата част от бума се финансира директно от джоба на хората, без да теглят кредити“, казва Джоунс.

„Слънчевата енергия позволява на домакинствата да действат самостоятелно, без да чакат правителствата или енергийните компании“, казва Розенов. „В несигурни времена тази бързина и независимост са изключително ценни.“

Революцията при батериите

Слънчева електроенергия се произвежда само през деня, затова трябва да се комбинира с батерии. За щастие и технологиите за батерии преживяват революция по отношение на разходите.

Комбинацията от слънчеви мощности и системи за съхранение вече редовно е по-евтина от нови централи на изкопаеми горива в слънчевите региони“, казва Розенов. „Батериите до голяма степен решиха проблема с прехвърлянето на обедната енергия към вечерните часове.“

В Калифорния слънчевите мощности и батериите са покривали средно над една четвърт от търсенето между 19:00 и 21:00 ч. през първата половина на 2026 г.

Все още съществуват пречки пред дългосрочното съхранение между сезоните и при продължителни облачни периоди, отбелязват Розенов и Джоунс. Затова интегрирането в по-широката електроенергийна система остава ключово.

Електрификация на всичко

Слънчевата енергия е ключов елемент от електрификацията – намаляването на изкопаемите горива в сектори, които досега не разчитаха на електроенергия, например чрез електромобилите. Темата е сред основните на тазгодишната конференция на ООН за климата в Турция.

Целта е слънчевата енергия да се превърне не само в кралицата на електроенергията, но и на енергетиката като цяло“, казва Джоунс.

Това изисква внимателно планиране, предупреждава Джулия Саудър, главен изпълнителен директор на Съвета за дългосрочно съхранение на енергия. „Добавянето на огромни нови натоварвания без предварително осигурена гъвкавост създава уязвима система. Електрификацията не означава автоматично устойчивост.“

Според Розенов ограниченията вече не са свързани с панелите или разходите, а с мрежите, съхранението и скоростта на електрификация.

Въпросът вече не е дали слънчевата енергетика ще расте, а дали нашите системи и институции ще успеят да се справят с темпото“, казва той.

В САЩ центровете за данни и електрификацията водят до ръст на търсенето за първи път от десетилетия. „Възобновяемите източници вече са над 90% от новите мощности в САЩ“, казва Джао, а необходимостта от бързо изградима сигурна електроенергия може да е ключова възможност за растеж дори без подкрепата на федералното правителство.

Разширяване на технологичните възможности

През последните години т.нар. „балконски соларни системи“, които се включват директно в контакт, се разпространяват бързо в Германия. Те произвеждат по-малко от покривните инсталации, но подават енергията директно към домакинството. Използването им е разрешено и в други държави и щати, включително Калифорния.

Агроволтаиката, която съчетава производство на храни със соларни панели, се представя като решение на опасенията за земеделските площи. По-широко приложение може да получат и плаващите инсталации, централите с огледала, перовскитните панели и соларните прозорци.

Какво предстои за слънчевата енергетика

През 2026 г. световните соларни мощности ще продължат да растат, но темпът може да се забави за първи път в историята, смята Джоунс. Причината е Китай: миналото лято страната промени режима за подпомагане, което доведе до рязко увеличение на мощностите през 2025 г. „Ако изключим Китай, тази година се инсталират повече панели, отколкото миналата“, казва той.

Според прогнозите на МАЕ до 2030 г. слънчевото производство ще се удвои спрямо 2025 г. и ще изпревари водноелектрическите централи като трети по големина източник в света.

„Навсякъде, където електроенергията от мрежата е скъпа и ненадеждна, икономическите фактори насочват хората към слънцето“, казва Розенов. „Но има едно условие – ако вносът на китайски панели бъде затруднен, процесът няма да се развива толкова бързо.“

Напоследък има много тревожни новини за климата. Вече е изключително вероятно прагът от 1.5°C от Парижкото споразумение да бъде преминат. Но успехът на слънчевата енергетика показва, че напредък се постига и по неочаквани начини.

Преди десетилетие „никой дори не се доближаваше до подобни очаквания“, казва Джоунс, като отбелязва, че повече чиста електроенергия е довела до по-малко въглищни централи. „Сега най-лошите сценарии предвиждат затопляне от 2–3°C вместо 4°C.“