От АЕЦ „Козлодуй“ до газовите коридори: България търси по-голяма енергийна сигурност

Екстремните климатични явления, геополитическата несигурност и необходимостта от огромни инвестиции променят разбирането за енергийна сигурност в Европа. За България това означава едновременно да гарантира безопасната експлоатация на съществуващите ядрени мощности, да подготви изграждането на нови, да развива газопреносната и електропреносната инфраструктура и да осигури необходимите квалифицирани кадри. В същото време международни експерти предупреждават, че европейската енергийна устойчивост все повече ще зависи и от достъпа до критични суровини, защитата на инфраструктурата и способността на държавите да действат координирано.

Това бяха основните теми на дискусията „Енергийна устойчивост: Стабилността на ядрената енергетика и Вертикалният газов коридор“, проведена по време на седмото издание на Софийския икономически форум, организиран от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum).

В разговора участваха министърът на енергетиката Ива Петрова, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки, председателят на Българския атомен форум БУЛАТОМ Богомил Манчев, председателят на УС на „Главболгарстрой“ Калин Пешов, Сабрина Шулц от Европейската инициатива за енергийна сигурност и Марк Раховидес, почетен президент на Euromines. Модератор беше Константин Вълков.

Ниските води на Дунав поставиха АЕЦ „Козлодуй“ пред изпитание

Един от основните въпроси в дискусията беше свързан с необичайно ниските водни нива на река Дунав през лятото и отражението им върху работата на ядрените мощности в региона. Министър Ива Петрова посочи, че ситуацията е била исторически необичайна и продължава да поставя предизвикателства пред експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй“. По думите ѝ централата е успяла да премине през критичния период, благодарение на първоначалното проектиране на хидротехническите съоръжения и непрекъснатата работа на инженерните екипи.

Тя открои ролята на бреговата помпена станция и другите системи, които осигуряват необходимата вода за безопасната работа на централата. През периода на ниски водни нива екипите са следели непрекъснато състоянието на съоръженията и са предприемали необходимите организационни и технически мерки. Те са включвали поддръжка на помпената станция, почистване на канали и отделни технически подобрения по хидротехническата инфраструктура.

Петрова съобщи, че са извършени допълнителни проучвания и вече са идентифицирани технически решения, които биха могли да осигурят по-устойчиво функциониране на съоръженията при бъдещи периоди на критично ниски нива на Дунав. Част от тях обаче предполагат значително по-сложна подготовка, включително допълнителни изследвания на речното дъно, моделиране на поведението на водните потоци и разработване на инженерни решения. По думите ѝ изпълнението на някои от мерките може да отнеме около година, като предстои да бъдат завършени концептуалните разработки и оценките на разходите и ползите.

Богомил Манчев, председател на БУЛАТОМ, също обърна внимание на необходимостта ядрената индустрия да се адаптира към все по-екстремните природни условия. Той обясни, че охлаждането на действащите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ е свързано с използването на вода от Дунав, поради което необичайно ниските нива поставят допълнителни технически предизвикателства. Според него при поддръжката на съществуващите мощности и проектирането на новите трябва да се предвидят решения, които да гарантират надеждната им работа и при подобни ситуации.

Манчев подчерта, че при ядрени съоръжения с дълъг експлоатационен живот инвестициите в допълнителна надеждност трябва да се разглеждат в контекста на ползите за десетилетия напред.

България разчита на балансиран енергиен микс

Енергийният министър обърна внимание, че преодоляването на летните предизвикателства е било възможно не само благодарение на работата на АЕЦ „Козлодуй“, но и на структурата на българската енергийна система. Според Петрова България разполага с една от най-добрите междусистемни свързаности в региона, което позволява обмен на електроенергия и по-голяма гъвкавост при кризисни ситуации.

Тя открои и бързото развитие на системите за съхранение на електроенергия, като посочи, че в рамките на приблизително една година в страната са въведени значителни нови мощности за съхранение. По думите ѝ съчетаването на съществуващата ядрена енергетика, въглищните мощности, възобновяемите източници, системите за съхранение и трансграничната свързаност е позволило на България да запази стабилността на системата и едновременно с това да подпомага съседните пазари.

Министърът подчерта, че именно балансираният енергиен микс е важен елемент от устойчивостта на страната, особено при необичайни климатични условия и сътресения на регионалните пазари.

Новите ядрени мощности остават стратегически приоритет

Петрова потвърди, че развитието на ядрената енергетика е стратегически избор за България. По думите ѝ страната има дългогодишни традиции, натрупана инженерна експертиза и инфраструктура, които ѝ позволяват да продължи развитието на сектора. Тя открои както опита в безопасната експлоатация на действащите блокове, така и възможностите за управление на радиоактивни отпадъци.

В същото време призна, че амбициите за развитие на нови мощности изискват по-добра координация на проектите и внимателно планиране на бъдещия енергиен микс.

По отношение на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ министърът съобщи, че след промените в ръководството на проектното дружество е направен анализ на състоянието на проекта. Въз основа на него се подготвя актуализирана пътна карта, която трябва да подреди следващите етапи и да създаде условия за продължаване на дейностите.

Петрова засегна и проекта АЕЦ „Белене“, като посочи, че съществуващите активи трябва да бъдат предмет на стратегическо решение.

Паралелно с това Министерството на енергетиката работи и по възможностите за развитие на малки модулни реактори. Според министъра положителен сигнал е, че енергоинтензивната индустрия също е включила подобна технология в своята пътна карта за декарбонизация.

Тя съобщи още, че се разработва актуализирана енергийна стратегия до 2050 г., в която различните технологии и инвестиционни намерения трябва да бъдат оценени в рамките на цялостно моделиране на енергийната система.

Само около 15 нови специалисти годишно за ядрената индустрия

Един от проблемите, които министърът открои, е ограничената подготовка на нови кадри за ядрената енергетика. Петрова разказа, че по време на разговори с университетите и научните институции, които обучават специалисти за сектора, е получила информация, че през следващите години се очаква годишно да завършват приблизително 15 души с висше образование в тази област.

Според нея този брой изглежда недостатъчен на фона на амбициите за изграждане на нови ядрени мощности. Министърът уточни, че причините не трябва автоматично да се търсят само в липсата на интерес към професията. По думите ѝ е необходимо да се разгледа и по-широката картина – демографските тенденции, броят на завършващите ученици и възможностите за професионална реализация в България.

Тя подчерта, че Министерството на енергетиката има намерение да се включи по-активно в разработването на цялостен подход за осигуряване на необходимите кадри.

Богомил Манчев допълни, че подготовката на персонал за нова ядрена централа е значително по-сложен процес от наемането на строители. Според него са необходими няколко различни групи специалисти – инженери за контрол и управление на проекта, работници и технически персонал за строителството, както и квалифицирани оператори за бъдещата експлоатация на реакторите.

Той обясни, че оператор на ядрена централа може да бъде подготвян приблизително десет години, включително пет години висше образование и още пет години практическа подготовка. Манчев подчерта, че подобна квалификация не може да бъде придобита за кратък период непосредствено преди въвеждането на централата в експлоатация.

Според него държавата и индустрията трябва да покажат на младите хора ясна перспектива за развитието на ядрената енергетика, за да ги насърчат да изберат подобна професионална реализация.

Вертикалният газов коридор увеличава преносния капацитет към Румъния

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки представи развитието на Вертикалния газов коридор като пример за координирани действия между страните от региона за осигуряване на алтернативни маршрути за природен газ. Той подчерта, че зависимостта от един доставчик или един транспортен маршрут създава сериозни рискове за енергийната сигурност.

Затова стратегията на оператора през последните години е насочена към максимално използване на съществуващата инфраструктура, откриване на ограниченията в системата и реализиране на проекти за тяхното преодоляване.

Равначки съобщи, че инфраструктурните проекти по Вертикалния газов коридор осигуряват увеличение с 40% на капацитета за пренос от Гърция към България. До края на 2026 г. се очаква капацитетът в посока Румъния да бъде увеличен с 90%.

По думите му само за около година част от проектите, които преди това са били на етап подготовка, вече са превърнати в реални инфраструктурни активи. Той отбеляза, че инициативата се реализира с участието на девет държави и единадесет газопреносни оператора, които координират инвестициите си за развитие на маршрутите от юг на север.

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ подчерта, че при изграждането на нова инфраструктура трябва да се отчита реалното търсене, тъй като операторите са регулирани дружества и цените на предоставяните услуги трябва да останат икономически обосновани.

По думите му част от операторите по маршрута са предприели тарифни отстъпки, които да позволят конкурентен пренос до пазари като Молдова, Украйна и Унгария. Той обясни, че този подход трябва да се прилага в съответствие с европейската нормативна рамка, без да се създава отделен тарифен режим извън действащите правила.

Колко струва енергийната сигурност?

Равначки постави и въпроса за икономическата целесъобразност на стратегическите инфраструктурни инвестиции. Според него има проекти, които може да не изглеждат достатъчно привлекателни само въз основа на непосредствената им финансова възвръщаемост, но са необходими за гарантирането на сигурността на доставките.

Той подчерта, че при оценката на подобни инвестиции трябва да се сравняват разходите за поддържане на алтернативни маршрути и резервни мощности с потенциалните последствия от пълно прекъсване на доставките на определен енергиен ресурс.

По думите му именно този подход позволява да се оцени реалната цена на енергийната сигурност. Като приоритет за следващите шест месеца Равначки посочи напредъка по разширението на подземното газохранилище „Чирен“. Според него съоръжението има значение не само за България, но и за сигурността на доставките в целия регион, тъй като осигурява допълнителна гъвкавост при промени в търсенето и при кризисни ситуации.

Той допълни, че развитието на инфраструктурата трябва да отчита и възможността за използването ѝ с различни енергийни носители в бъдеще, включително водород.

България подкрепя и нови електроенергийни коридори

Министър Ива Петрова определи Вертикалния газов коридор като много повече от проект за изграждане на газопроводна инфраструктура. Според нея инициативата показва способността на държавите в Централна, Източна и Югоизточна Европа да работят съвместно за решаване на общи предизвикателства. Тя посочи, че сътрудничеството продължава да се разширява, като към инициативата се включват Северна Македония и Сърбия.

Подобен модел на регионална координация според министъра трябва да се прилага и при развитието на електропреносните системи. Петрова обясни, че България участва активно в инициативи за зелени енергийни коридори, които да осигурят по-добра трансгранична свързаност и възможности за пренос на електроенергия между различните части на Европа. Тя посочи проекти, свързващи държави от Кавказкия регион, Черноморския басейн, Балканите и Централна Европа.

Министърът обърна внимание и на подкрепата на България за инициативи за енергийна свързаност между Египет и Гърция, които могат да допринесат за развитието на по-широка европейска инфраструктура за пренос на електроенергия. Според нея тези проекти са важни не само за декарбонизацията, но и за възможността държавите да използват по-ефективно енергийните си ресурси и да се подпомагат при необходимост.

Климатичните промени вече са заплаха за националната сигурност

Сабрина Шулц, директор за Германия на Европейската инициатива за енергийна сигурност, подчерта, че европейските държави трябва да разширят разбирането си за енергийна устойчивост. Според нея Югоизточна Европа има значителен практически опит в управлението на геополитическите рискове, от който Западна Европа може да се поучи. В същото време предупреди, че климатичните промени създават нови заплахи за производството, преноса и съхранението на енергия.

Климатичният риск оказва сериозно въздействие върху енергийната ни инфраструктура и може да превърне климатичните промени в заплаха за националната сигурност“, заяви Шулц.

По думите ѝ екстремните горещини, сушите, горските пожари, наводненията и други природни явления могат да предизвикат мащабни прекъсвания на електрозахранването. Тя подчерта, че енергийната сигурност традиционно се е разглеждала преди всичко като достъп до надеждни и достъпни доставки, но този подход вече е недостатъчен. Към климатичните рискове трябва да се добавят и киберзаплахите, физическите атаки срещу инфраструктурата и зависимостите от производители на ключови технологии.

Шулц даде пример с вятърните турбини и възможността производителите на оборудването да имат дистанционен достъп до системите за управление и поддръжка. Според нея това може да създаде сериозни рискове за сигурността, ако производителят е под контрола или влиянието на държава с противоположни стратегически интереси. Тя предупреди също, че Европа трябва да избягва прекомерната зависимост от един-единствен източник на енергийни ресурси.

Шулц припомни последствията от германската зависимост от руския природен газ и подчерта, че дори при доставки от надеждни съюзници трябва да бъдат разглеждани възможни кризисни сценарии. Като пример тя посочи хипотетична ситуация, при която извънредни обстоятелства в САЩ водят до ограничаване на износа на втечнен природен газ.

Според нея подобни рискове трябва да бъдат включвани в дългосрочното планиране на европейската енергийна инфраструктура. Шулц настоя устойчивостта и сигурността да се превърнат в основен принцип още при проектирането на нови енергийни съоръжения. Тя открои необходимостта от по-добро планиране на трансграничните енергийни потоци, тъй като свързаността между държавите позволява взаимна подкрепа при кризисни ситуации.

Европа подготвя нов подход към енергийните кризи

Шулц коментира и обсъжданата на европейско ниво рамка за енергийна сигурност, която според нея трябва да постави по-силен акцент върху съвместното управление на рисковете. Сред разглежданите мерки тя открои разработването на общи кризисни сценарии, които след това да бъдат адаптирани към спецификите на електроенергийната и газовата система. По думите ѝ се предвижда подобни сценарии да се изготвят периодично на европейско ниво, а след това държавите членки да оценяват необходимите мерки за реакция.

Друг важен въпрос според нея е наличието на резервни части и оборудване за бързо възстановяване на критична енергийна инфраструктура. Тя посочи, че не всяка компания или държава може самостоятелно да поддържа запаси от всички необходими компоненти за възстановяване на електропроводи, подстанции и други съоръжения. Затова е необходимо по-добро европейско координиране на наличните ресурси.

Шулц обърна внимание и на необходимостта от по-тясно сътрудничество между енергийния сектор, службите за сигурност и военните институции при планирането и управлението на кризисни ситуации.

Европа не произвежда достатъчно критични суровини

Марк Раховидес, почетен президент на европейската минна организация Euromines, предупреди, че енергийната устойчивост не може да бъде постигната без надежден достъп до необходимите суровини. Според него проблемът не се ограничава до редки или малко познати минерали, а включва метали, които са широко използвани в съвременната индустрия.

Основните ни потребности са от неща като мед, никел и литий – много обикновени, широко разпространени, но изключително необходими суровини“, посочи Раховидес.

Той обясни, че Европа се нуждае от огромни количества подобни материали за развитието на електроенергийните мрежи, батериите, възобновяемите мощности и други технологии. В същото време европейското производство остава недостатъчно на различни етапи от веригата за доставки.

Според него решението включва разширяване на собственото производство и задълбочаване на партньорствата с държави със сходни стратегически интереси, сред които Канада, Австралия, Япония и Южна Корея.

Раховидес предупреди, че Европа се намира в силно конкурентна международна среда, в която високите енергийни разходи и необходимостта от мащабни инвестиции ограничават конкурентоспособността на индустрията. Той подчерта, че ядрената енергетика остава недостатъчно оценена в редица европейски държави и трябва да бъде разглеждана като част от решенията за осигуряване на надеждни доставки.

Според него страните от Южна и Югоизточна Европа, включително България и Гърция, могат да допринесат значително за европейската енергийна сигурност благодарение на ресурсите, инфраструктурата и инженерната си експертиза.

Китайската доминация при батериите създава стратегически рискове

Сабрина Шулц допълни, че достъпът до критични суровини има значение не само за енергийната трансформация, но и за отбранителната индустрия.

Тя посочи, че батериите и минералите за производството им са необходими за развитието на електрификацията, както и за редица технологии с двойна употреба, включително безпилотни системи и електронно военно оборудване.

Според нея доминиращата позиция на Китай в батерийните технологии и преработката на определени критични суровини създава сериозни зависимости за Европа. Тя предупреди, че ограниченията върху износа на минерали и технологични компоненти могат да бъдат използвани като инструмент за икономически и политически натиск.

По думите ѝ европейските държави трябва да развиват собствени вериги за добив, преработка и производство, както и да засилят партньорствата с надеждни държави извън ЕС.

Шулц обърна внимание, че тези инвестиции често са по-скъпи от вноса на готови продукти от Китай, поради което частните инвеститори имат нужда от механизми за ограничаване на риска. Тя посочи като възможно решение публичните гаранции за стратегически проекти, както и дългосрочните договори за изкупуване на суровини от големи европейски компании или правителства.

Според нея България има потенциал да привлече инвестиции в сектора на критичните суровини, благодарение на наличните минерални ресурси. Раховидес подкрепи необходимостта от подобен подход, като подчерта, че европейските държави трябва да бъдат готови да заплатят определена допълнителна цена за сигурността на доставките и поддържането на собствена индустриална база.

Публичният ресурс няма да бъде достатъчен за всички инвестиции

В заключение министър Ива Петрова постави въпроса за финансирането на мащабните инфраструктурни проекти, необходими за развитието на българската и европейската енергийна система. Тя подчерта, че новите ядрени мощности, електроенергийните и газовите коридори, възобновяемите източници и батериите предполагат огромен инвестиционен ресурс.

Според нея публичното финансиране няма да бъде достатъчно за реализирането на всички тези проекти, поради което е необходимо по-активно използване на публично-частни партньорства.

Има нови модели на собственост, нови модели на финансиране на този преход и това според мен е разумният път напред“, заяви министърът.

Петрова изрази очакване през следващите шест месеца България да успее да разработи рамка за подобни партньорства и да идентифицира първите конкретни проекти, които могат да бъдат реализирани по този модел.

Тя подчерта, че при вземането на решения трябва да се отчита и достъпността на енергията за домакинствата и бизнеса. Според министъра енергийната сигурност е пряко свързана с икономическата устойчивост и националната сигурност, поради което бъдещите инвестиции трябва да съчетават надеждност на доставките, конкурентни цени и дългосрочна устойчивост.