Екорешението за обхода на Плевен се очаква в началото на 2027 г.
АПИ е внесла необходимите доклади, но все още няма окончателно избрано трасе, определено финансиране и срок за строителството
© ECONOMIC.BG / БТА
Снимката е илюстративна
Окончателното решение по екологичната процедура за Югоизточния обход на Плевен се очаква в началото на 2027 г. В началото на октомври Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е внесла необходимите доклади за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и за съвместимост със защитените зони от „Натура 2000“. Въпреки напредъка обаче все още няма окончателно определено трасе, конкретна инвестиционна стойност и срок за започване на строителството.
Това става ясно от отговор на регионалния министър Иван Шишков по време на парламентарен контрол на въпрос от народния представител Свилен Трифонов.
По думите на министъра документацията, внесена в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Плевен, в момента се съгласува с компетентните институции. Сред тях са Община Плевен, Басейнова дирекция „Дунавски район“, Областната дирекция „Земеделие“, местното ВиК дружество и др.
След получаване на положителна оценка за качеството на докладите предстои провеждане на обществено обсъждане, след което инвестиционното предложение и разглежданите алтернативи трябва да бъдат обсъдени от Висшия екологичен експертен съвет.
Шишков уточни, че началото на 2027 г. е прогнозен срок, чието спазване зависи от хода на екологичната процедура и евентуалните забележки на съгласуващите институции.
Какво предстои до началото на строителството?
Дори при положително решение по ОВОС в началото на следващата година реализацията на обхода остава обвързана с редица последващи процедури. Регионалният министър обясни, че след приключване на екологичната оценка предстоят разработване на същински идеен проект, извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и изработване на подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП). Чрез него ще бъдат установени броят, видът и собствеността на имотите, засегнати от бъдещото трасе.
Едва след одобряване на проекта от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика към МРРБ ще може да се пристъпи към необходимите процедури за придобиване на земите за държавни нужди. Следващият етап включва възлагане на техническо проектиране, строителство и строителен надзор.
На този етап не е определено и колко ще струва изграждането на обхода. Според Шишков необходимият финансов ресурс ще може да бъде изчислен след окончателния избор на трасе и последващото разработване на проектната документация.
Темата беше поставена отново в парламента заради опасенията, че с напредването на автомагистрала „Хемус“ транзитният трафик ще натовари допълнително улиците на Плевен. Свилен Трифонов предупреди, че след отварянето на магистралата до пътния възел край града тежкотоварното движение рискува да преминава през централни градски артерии, включително бул. „Христо Ботев“ и ул. „Дойран“.
В отговор Шишков призна необходимостта от ускоряване на проекта и заяви готовност за среща в регионалното министерство, на която да бъдат обсъдени възможните трасета.
Какви варианти се разглеждат?
Припомняме, че през ноември 2025 г. стана ясно, че АПИ е възложила изготвянето на екологичните доклади за Югоизточния обход, за който още през 2020 г. са разработени два варианта – условно наречени „червен“ и „син“.
Допълнителна проверка установи, че на 8 януари 2026 г. Пътната агенция е публикувала за обществени консултации задание за обхвата и съдържанието на доклада по ОВОС, придружено от картен материал. В 81-страничния документ са описани именно двата първоначални варианта.

Двата проектни варианта за Югоизточния обход на Плевен – „червен“ и „син“, представени в документацията за екологичната оценка от януари 2026 г. Източник: АПИ, картен материал към заданието за доклад по ОВОС, публикуван на 8 януари 2026 г. Изготвил: „ПОВВИК“ АД.
„Червеният“ е значително по-къс – между 4.59 и 4.84 км според проектното решение за пътните възли. Той преминава в близост до застроени градски територии, включително ул. „Райски кът“ и входа на парк „Кайлъка“.
„Синият“ вариант е с дължина 17.89 км и заобикаля Плевен по-далеч от градската среда, но пресича защитена зона „Студенец“ от екологичната мрежа „Натура 2000“. Именно възможното въздействие върху природните местообитания и защитените видове е сред въпросите, които трябва да бъдат подробно изследвани в екологичната оценка.
В публикуваното през януари задание изрично е предвидено двата варианта да бъдат описани, анализирани и сравнени равностойно в доклада по ОВОС.
При проверката на сайта на РИОСВ – Плевен не се откриват новите доклади, за чието внасяне през октомври съобщи Шишков. На страницата на инспекцията има по-стара документация, включително уведомление за инвестиционното предложение от 2021 г. и информация за преценяване на необходимостта от ОВОС от 2022 г. Затова остава неясно дали актуалните доклади разглеждат и други решения извън първоначално разработените два варианта.
Какво става с предложения от общините Югозападен обход?
Припомняме, че през януари 2026 г. кметовете на пет общини – Плевен, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър и Кнежа – настояха държавата да разгледа алтернативно трасе, различно от разработваните за Югоизточния обход.
Предложението им е за приблизително 9-километров Югозападен обход, който да осигури връзка между района на с. Ясен и автомагистрала „Хемус“ при с. Брестовец. Трасето следва коридора на бившата въжена линия, като според местната власт използването на съществуващи държавни терени би ограничило необходимостта от отчуждаване на частни имоти.

От новия отговор на Шишков става ясно, че АПИ е изразила готовност да разгледа и оцени предложението на общината в рамките на започналата екологична процедура. Според министъра обаче в предоставените материали липсват проектна ос и конкретни технически параметри на трасето, което трябва да бъде отчетено при неговото разглеждане.
Любопитна подробност от заданието на АПИ от януари 2026 г. е, че в свои становища от май и юни 2021 г. Община Плевен е подкрепяла „синия“ вариант на Югоизточния обход. Тогава местната власт се е противопоставила на „червения“ заради очаквани екологични, устройствени и транспортни последици. Пет години по-късно настояването на местната власт е насочено към различно трасе – Югозападния обход. Дали и в какъв обем това предложение е включено в новите екологични доклади, засега не може да бъде установено от публично достъпната документация.