България поема строителството на целия жп тунел „Деве баир“
Правителството одобри проект на протокол, според който страната ни ще отговаря и за обществените поръчки за изграждането и надзора на трансграничното съоръжение със Северна Македония
© ECONOMIC.BG / AI Generated
Снимката е илюстративна и е създадена с изкуствен интелект
България ще отговаря за изграждането на трансграничния железопътен тунел „Деве баир“ със Северна Македония, включително за провеждането на обществените поръчки за строителство и строителен надзор. Това предвижда проект на допълнителен протокол към споразумението между двете държави, който Министерският съвет одобри в сряда като основа за водене на преговори.
Решението е поредна стъпка към изграждането на липсващата железопътна връзка между България и Северна Македония по стратегическия транспортен Коридор VIII. Тунелът трябва да свърже железопътните мрежи на двете държави при Гюешево и „Деве баир“, като осигури продължението на линията към Крива паланка и Скопие.
Проектът на протокол формализира постигнатото между София и Скопие съгласие за разпределяне на отговорностите при изграждането на съоръжението. Първоначалното междуправителствено споразумение беше подписано на 6 ноември 2025 г. в Гюешево, но остави за допълнително договаряне коя държава ще организира строителството.
Новият документ предстои да бъде подписан от транспортните министри на двете държави и да премине през необходимите вътрешнодържавни процедури по одобряване и влизане в сила.
Какво представлява тунелът и как се стигна до решението?
Тунелът „Деве баир“ трябва да осигури преминаването на железопътната линия през българо-македонската граница. Според междуправителственото споразумение, обнародвано в „Държавен вестник“, проектната му дължина е 2383 метра, от които приблизително 1194 метра са на българска територия, а останалите 1189 метра – в Северна Македония. Точните параметри и разположение ще бъдат определени с окончателния проект.
Подготовката за съоръжението навлезе в по-конкретен етап през юли 2026 г., когато в София се проведе първото заседание на Смесения комитет между двете държави. Тогава България и Северна Македония подготвиха съвместно писмо до Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, придружено от предварителен график и план за разпределение на дейностите. Целта беше да потвърдят ангажимента си към проекта и да обсъдят възможностите за неговото финансиране.
На следващото заседание на комитета, проведено на 25 септември, двете страни са съгласували текста на допълнителния протокол, предвиждащ България да отговаря за строителството на тунела и обществените поръчки. Това става ясно и от писмен отговор на транспортния министър Георги Пеев от 16 ноември.
Прочетете още
- След 84 години прекъсване София и Скопие ще строят жп тунела „Деве Баир“
- София и Скопие финализираха споразумението за жп тунела „Деве баир“
- С 576 млн. лв. България довършва жп линията до Скопие
Какви жп участъци трябва да бъдат изградени?
Трансграничният тунел е последното звено от българското железопътно направление София – Перник – Радомир – Кюстендил – Гюешево, което трябва да продължи към Северна Македония. За да бъде осъществена връзката обаче, трябва да бъдат реализирани няколко отделни инфраструктурни проекта, които се намират на различен етап на подготовка и изпълнение.
Първият е модернизацията на 17-километровия участък Перник – Радомир, за който Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) избра изпълнител през декември 2025 г. Това е обединението „ИСПА“, включващо „Интерконекта“ и „СА.И.Е“, с предложена цена над 215.4 млн. евро без ДДС.
Проектът включва модернизация и удвояване на железния път, изграждане на два нови тунела с дължини съответно 881 и 400 метра, както и обновяване на осигурителните системи в гара Перник. Според обявените при избора на изпълнител планове строителството трябва да приключи до средата на 2029 г.
Както Economic.bg писа в анализа на Бюджет 2027, за участъка са заложени 28.4 млн. евро през следващата година и общо 48.2 млн. евро за периода 2027 – 2029 г. в инвестиционната програма на Министерството на транспорта. Това не е пълната стойност на проекта, за който се предвижда и европейско съфинансиране.
Следва участъкът Радомир – Гюешево, който трябва да осигури продължението на линията през Кюстендил към границата. За разлика от Перник – Радомир тук все още продължава проектната и устройствената подготовка, въпреки че техническият проект вече е одобрен от Експертния технически съвет към НКЖИ.
Последната отсечка на българска територия е липсващата железопътна връзка от гара Гюешево до границата със Северна Македония, с дължина около 2.4 км. За нейното изграждане и реконструкцията на гарата НКЖИ също избра изпълнител през декември 2025 г. – ДЗЗД „Гюешево 2025“, в което участват „Трейс Груп Холд“ и „ВДХ“.
Предложената цена е около 50.1 млн. евро, а обявеният при избора на изпълнител срок за приключване на строителството е до края на 2028 г. Проектът включва и модернизация на гара Гюешево, която трябва да бъде обособена като граничен пункт за обслужване на пътници и товари.
Специфичното при тази отсечка е, че последните 420 метра от трасето се предвижда да бъдат изградени след завършването на трансграничния тунел. Причината е да не се затруднява работата на тежката строителна механизация при изграждането на подземното съоръжение.
За инвестицията в участъка Гюешево – граница и гарата е предвидена безвъзмездна финансова помощ на стойност 62.5 млн. евро по Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. Според отговора на министър Пеев, планираният срок за приключване на финансирания проект е 31 юли 2029 г. Средствата не представляват бюджет за самия трансграничен тунел.
Защо се променя трасето Радомир – Гюешево?
Докато за участъците Перник – Радомир и Гюешево – граница вече са избрани строители, при значително по-дългата отсечка между Радомир и Гюешево продължават административните процедури. В писмения си отговор от 16 ноември транспортният министър Георги Пеев съобщава, че техническият проект за цялото трасе е изготвен и одобрен от Експертния технически съвет към НКЖИ.
При предпроектните проучвания са разработени над 30 вариантни решения, оценявани според техническите характеристики на линията, експлоатационните условия, разходите и въздействието върху околната среда. Предвидена е предимно нова електрифицирана железопътна линия с проектни скорости до 160 км/ч за пътническите влакове и по-ниски скорости в отделни участъци.
Проектирането обаче е било усложнено от наличието на складове за взривни вещества в близост до предвиденото трасе. Това е наложило разработването на два нови подварианта – 3.4 и 3.5 – за приблизително 8.6-километров участък между спирка Радловци и гара Горна Брестница.
Според Решение на РИОСВ – София, НКЖИ е определила подвариант 3.5 като предпочитан за реализация. Той предвижда изграждането на три тунела с обща дължина 2712 метра, както и мостови съоръжения, най-дългото от които е 765 метра. Два от тунелите са с дължини съответно 2075 и 363 метра.
За сравнение, другият разглеждан подвариант – 3.4 – включва два тунела с обща дължина 3184 метра и мостово съоръжение с дължина 1220 метра. Предпочетеното от НКЖИ трасе преминава на минимално разстояние 820 метра от най-близкия склад за боеприпаси.
През май 2026 г. РИОСВ – София е преценила, че предложените промени не изискват провеждането на нова процедура по ОВОС. Това обаче не представлява окончателно одобрение на трасето. Със Заповед от 14 септември 2026 г. Министерството на регионалното развитие е разрешило изработването на подробни устройствени планове за новопроектираното трасе Радомир – Гюешево.
Според министър Пеев предстои проектните решения и плановете да бъдат съгласувани със заинтересованите институции и експлоатационните дружества, след което трябва да бъдат издадени необходимите административни актове по Закона за устройство на територията.