България на две скорости: Къде заплатите надхвърлят €3000 и къде не стигат 1000

Заплатите в България продължават да растат с двуцифрен темп, но разликите между отделните сектори остават огромни. Докато в информационните и комуникационните дейности средното брутно възнаграждение вече надхвърля 3000 евро, в хотелиерството и ресторантьорството то все още е под 1000 евро. Така работещите в най-високоплатения сектор получават средно близо 3.4 пъти повече от тези в най-нископлатения.

Това показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2026 г. Според тях, средната брутна месечна заплата в страната достига 1438 евро, което е увеличение с 10.4% спрямо същия период на миналата година.

Зад тази средна стойност обаче се крият съществени различия. Някои икономически дейности вече предлагат възнаграждения, съпоставими с тези в значително по-богати европейски икономики, докато в други заплащането остава далеч под националното средно ниво.

Къде се плаща най-добре?

Секторът на създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията продължава да оглавява класацията на най-високоплатените дейности в България. Средната брутна месечна заплата в него достига 3059 евро през третото тримесечие, което е повече от два пъти над средната за страната. За сравнение, година по-рано е била 2818 евро.

В тази широка категория попадат информационните технологии, телекомуникациите, издателската дейност и други свързани услуги. Затова отчетеното възнаграждение не бива да се възприема като средна заплата единствено в IT индустрията.

На второ място се нареждат финансовите и застрахователните дейности със средно 2088 евро, следвани от производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ с 2063 евро.

Близо до границата от 2000 евро са и професионалните дейности и научните изследвания, където средното възнаграждение достига 1939 евро.

На другия полюс е хотелиерството и ресторантьорството. Там средната брутна месечна заплата е едва 908 евро, или с около 37% под националната средна стойност. Година по-рано средният доход в сектора е бил 811 евро.

Сред най-нископлатените дейности са още категорията „Други дейности“ с 1065 евро и селското, горското и рибното стопанство с 1084 евро. Сравнително ниски остават възнагражденията и във водоснабдяването и управлението на отпадъци, както и в строителството.

Тези различия очертават силно сегментиран пазар на труда, при който секторът, в който работи човек, има съществено значение за размера на възнаграждението му.

Заплатите растат най-бързо в някои от нископлатените дейности

Любопитен детайл в статистиката е, че най-бързото увеличение на възнагражденията не се наблюдава непременно в секторите с най-високи заплати.

През третото тримесечие най-голям годишен ръст отчита селското, горското и рибното стопанство – 20.3%. Следват „Други дейности“ със 17.4%.

Въпреки това и двата сектора остават в дъното на класацията по размер на заплащането. С други думи, високият процентен ръст не е достатъчен, за да заличи натрупаните разлики между отделните икономически дейности.

В същото време средното възнаграждение в информационните и комуникационните дейности е нараснало с около 8.6%. Видимо е обаче, че разликата в абсолютни стойности остава значителна – дори по-бързото процентно увеличение в нископлатените сектори не означава непременно, че те бързо настигат лидерите.

Частният сектор изпреварва държавния по ръст на заплатите

На фона на общото увеличение от 10.4% се откроява и разликата между публичния и частния сектор. През третото тримесечие средната брутна заплата в частния сектор достига 1437 евро, докато в обществения е 1441 евро. Двете стойности са практически изравнени, но динамиката им е различна.

На годишна база възнагражденията в частния сектор са нараснали с 11.9%, докато в обществения увеличението е 5.9%. През разглеждания период частният сектор отчита почти двойно по-бърз темп на растеж на средната заплата.

На тримесечна база обаче общото възнаграждение в страната бележи леко понижение от 0.4%. През юли средната брутна заплата е била 1445 евро, през август – 1411 евро, а през септември се е повишила до 1458 евро.

По-високи заплати, но по-малко наети

Увеличението на възнагражденията се случва на фона на намаляващ брой наети. Към края на септември 2026 г. наетите по трудово и служебно правоотношение са малко над 2.32 млн. души – с 31.4 хил. по-малко спрямо същия месец на предходната година, или спад от 1.3%.

Най-голямото намаление е в преработващата промишленост, където броят на наетите се е свил с 23.4 хил. души, или 5.4% на годишна база. По-малко работещи се отчитат и в административните и спомагателните дейности, както и в селското стопанство.

Това обаче не означава непременно масови съкращения. Намаляването на броя на наетите може да е резултат от различни фактори – от по-слабо търсене и ограничаване на производството до недостиг на работна ръка, автоматизация или преструктуриране на предприятията. Настоящите данни на НСИ не позволяват да се определи каква е тежестта на всеки от тях.

На противоположния полюс е здравеопазването и социалната работа, където за година броят на наетите се увеличава с 10 хил. души, или 4.8%.

Спрямо края на юни общият брой на наетите в страната намалява с 43.5 хил. души, като най-голям процентен спад е отчетен в хотелиерството и ресторантьорството – 15.2%. При него сезонният характер на заетостта вероятно има съществено значение.