Търсенето на труд се охлажда, но недостигът на кадри остава висок

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на труд през 2026 г. очертава постепенно охлаждане на пазара на труд. Най-силно се свива търсенето в строителството и на специалисти с професионална квалификация, а недостигът на кадри в здравеопазването и образованието остава. Зад общия спад обаче стоят разнопосочни тенденции по области и размер на предприятията. Променят се и пречките пред наемането – работодателите все по-често посочват липсата на кандидати, а не толкова на умения. Засега охлаждането личи най-вече в намеренията за наемане, но ако се задържи, може да забави ръста на заетостта и заплатите.

Спрямо предишната година, обявеното от работодателите незадоволено търсене на работници намалява до 212 хил. души, с над 8% по-малко в сравнение с предходната година. Същевременно делът на работодателите, които имат намерение да наемат хора е намалял с 1,5 пр. п., а тези, които планират да освобождават работници е нараснал с 0,5 пр. п. Спадът на търсенето е повсеместен, най-силно забележим при специалистите с професионална квалификация. Най-голям е спадът на търсенето на работници в строителството – с над 10 хил. души в рамките на една година, което отразява забавянето на новото строителство. Охлаждане на търсенето има и в индустрията и търговията, транспорта и туризма, но с по-умерен темп. При индустрията вероятно обяснението е повишената несигурност, съчетана с стагнация в икономиката на основни търговски партньори. Прави впечатление също, че свиването на търсенето е съсредоточено в малките и средни предприятия, докато големите (с над 250 заети) увеличават намерението си да наемат работници.

Няма значително пренареждане в най-търсените професии. Сред работниците с професионална квалификация (общо търсене 115 хил. души) на първо място застават машинните оператори (9,8 хил.), следвани от строителите (6 хил.), шивачите (4,5 хил.) , готвачите (4,3 хил.) и сервитьорите (4 хил.). Това разпределение от една страна подчертава хроничните дефицити в професионалното образование и неговата продължаваща неспособност да се ориентира спрямо търсенето от страна на работодателите, от друга – регионалното струпване на недостига на работници в туризма и някои сегменти на преработващата промишленост, където няма достатъчно насрещно предлагане на труд. Най-голямо търсене при специалитетите с правоспособност или висше образование остава при шофьорите (5,9 хил., заедно с още 1,3 хил. при международните превози), медицинските сестри (4,7 хил.) учителите (4,2 хил., но още 1,3 хил. педагогически специалисти и хиляда преподаватели) и лекарите (2,7 хил.). При търсенето на висшисти видимо водеща роля има публичният сектор, и най-вече системите на здравеопазване и образование.

В регионален план динамиката е разнопосочна. София (област), Кърджали и Разград губят над 70% от търсенето на труд в рамките на една година, а в столицата спадът е с над 54%. Същевременно недостигът на работници в Ямбол нараства над три пъти, в Перник – два пъти. Най-много работници се търсят в Пловдив 26 хил. души, следван от Пазарджик и Бургас (по 17 хил.), но това отчасти отразява и особеностите на извадката на АЗ. По-общо, проучването на АЗ установява силен недостиг в регионите, където водеща роля в местната икономика играят преработващата промишленост  с ниска до средна добавена стойност, както и туризмът.

Променят се и основните фактори, които възпрепятстват работодателите да наемат. Преди година за почти половината работодатели главното затруднение е липсата на квалификация или образование у кандидатите; през 2026 г. тази причина остава водеща, намалява с над 25 пр.п. Все по-голяма тежест имат липсата на мотивация у кандидатите, общата липса на кадри и липсата на желаещи за конкретната длъжност, като тези три причини се изтъкват като водещи от около 20% от работодателите. Това е знак за все по-стеснено предлагане на труд, на което фирмите отговарят с намалени очаквания и планове за наемане на работници. Прави впечатление и значителното увеличение в дела на работодателите, които планират да задоволяват недостига си на работници чрез наемане на кандидати от чужбина – от 10%, отчетени в проучването през миналата година до над 16% при сегашното изследване .

По-предпазливите намерения за наемане отразяват както забавянето на строителната и промишлената активност, така и отрезвяването на работодателите пред реалностите на трудовия пазар – свито предлагане на квалифицирани кадри, трудно привличане на неактивните и силна конкуренция за работници от чужбина. Същевременно възстановяването на туризма и трайно ниските заплати в сектора поддържат недостига на кадри, а здравеопазването и образованието продължават да изпитват хронични затруднения.

Засега охлаждането личи най-вече в намеренията на работодателите. Безработицата остава на исторически ниско равнище, заетостта надхвърля върховете от 2019 г., а заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията. Ако по-слабото търсене се задържи, то може да забави ръста на заетостта и да отслаби натиска за повишаване на възнагражденията, особено в столицата, където високотехнологичният сектор беше сред двигателите на заплатите. По-бавният ръст на доходите би успокоил темпа на нарастване на  потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж.

Източник: Институт за пазарна икономика