Скъпата енергия принуждава всеки втори българин да пести от други разходи

Седем от десет българи твърдят, че енергийният преход е „спешно необходим“ на страната. В рамките на осмото издание на климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) респондентите са казали още, че искат по-стабилни или по-ниски цени, намалена зависимост от вносен нефт и природен газ, както и забавяне на изменението на климата.

Осъщественото от агенция Ipsos bva изследване е обхванало 23 хил. души във всички 27 държави членки и идва в момент на растящи цени на енергията, които значително ограничиха покупателната способност на близо три четвърти от българите, сочат данните.

• 77% смятат, че енергийният преход ще допринесе за по-стабилни или по-ниски цени;
• 74% искат намалена зависимост от вносен нефт и природен газ;
• 66% подкрепят забавяне на изменението на климата.

И трите очаквани ползи от енергийния преход се споменават от мнозинството, но тяхната подредба по значимост е променена спрямо 2022 г. Преди четири години забавянето на изменението на климата бе най-често споменаваната полза в България и в 18 други държави членки. Ограничаването на вноса на нефт и природен газ се споменава в 8, а по-стабилните или по-ниските цени не се споменават. Към момента цените са на първо място в България и в седем други държави членки, намалената зависимост - в 16, а климатът - в 3. 

Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вице-президентът на ЕИБ, Марек Мора.

Той допълни, че в момента предоставят консултантска или техническа помощ по проекти за мерки в областта на климата. По думите му, заедно с това се налага да продължат да финансират инвестициите чрез местни банки и други партньори, „за да помогнат на България да произвежда собствена чиста енергия и да укрепи мрежите, които я доставят, където е нужна“. 

На въпрос за последствията от забавянето на енергийния преход в Европа, българите слагат на първо място дължимите сметки: 75% посочват като риск дългосрочното покачване на цените за енергия и за издръжка на живота, докато 73 % споменават по-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ. Предимството е в чувството на гордост - 63% казват, че биха се гордели повече да са европейци, ако ЕС стане енергийно независим.

Защо цените имат значение?

Поскъпването на природния газ, горивата за превозни средства, мазут/нафта за отопление или електроенергията „силно“ намали покупателната способност на 74% от българите през последните 12 месеца, като данните сочат, че това е сред най-високите нива в ЕС. За сравнение, средното за Блока е 60%. 23% от българите посочват, че отражението върху покупателната способност е „много силно“.

За да оцелеят на фона на растящите цени: 50% споменават свиване на ежедневните разходи за храна или здравеопазване (ЕС - 38%), като 26% от българите отбелязват икономии от отоплението.

За някои растящите цени на енергията означават повече от икономии: 20% твърдят, че са задлъжнели, търсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметки за енергия (ЕС - 16%). 

Растящите цени променят начина на ползване на автомобил

При превоза повече от половината българи (56%) казват, че растящите цени са променили начина им на ползване на автомобил:

• 26% са ограничили пътуванията за основни потребности като пазаруване, час при лекаря или административни задачи;
• 24% са се отказали от пътуване в почивните дни, почивка или семейна или приятелска сбирка;
• 16% шофират по-бавно, за да пестят гориво;
• 19 % са заменили личния автомобил с общи пътувания, обществен транспорт или велосипед. 

Произведено в Европа 

За да успее преходът, 87% от българите искат ниско въглеродната енергия да стане приоритет.

• слънчева енергия - 45%;
• ядрена енергия - 42%;
• вятърна енергия - 23%.

Попитани за водещия подход, който ЕС трябва да възприеме за енергийния преход, 46% от българите предпочитат да бъде изградена  конкурентоспособна европейска промишленост с чисти технологии, дори и това да отнеме време, а 41% са за по-бързо внедряване на чисти технологии с вносно оборудване. Обобщено, производството в Европа е предпочитан подход във всички 27 държави членки. 

Българите искат това да се случи с общи усилия, а не самостоятелно: 80% искат страната им да си сътрудничи по-тясно с другите (ЕС - 68%), докато 14% смятат, че страната трябва да разчита предимно на собствените си сили (ЕС - 23%). 65% предпочитат страните от ЕС да обединят ресурсите си за финансиране на инвестициите (ЕС - 59%) спрямо 24%, които предпочитат всяка страна да ги финансира самостоятелно (ЕС - 31%). Във всички държави членки европейците предпочитат обединяването на ресурсите, а разликата от 41 пункта в България е по-голяма от тази в ЕС (28 пункта). 

Групата на ЕИБ помага на България за енергийния преход чрез инвестиции, които насърчават по-чистата енергия и устойчивата инфраструктура. През 2025 г. Групата осигури 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси, като подпомогна ускорената декарбонизация на страната, включително с 40 млн.евро, отпуснати от ЕИБ на Eldrive Holding за изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили в региона, в т.ч. над 1 500 нови зарядни станции в България.

Проектът ще ускори преминаването към по-чиста мобилност, ще ограничи емисиите от транспорта и ще подкрепи прехода на България към по-устойчива и енергийно ефективна икономика“, съобщават в изследването си ЕИБ.