Липсващите 2.7 км от „Струма“ край Симитли вече имат изпълнители срещу 93 млн. евро

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) сключи два договора на обща стойност над 93 млн. евро без ДДС за довършването на 2.7-километров участък от автомагистрала „Струма“ край Симитли. Единият е за проектиране и строителство, а другият – за консултантски услуги и строителен надзор. И двата са подписани на 6 октомври 2026 г. чрез договаряне без предварително обявление с обединенията, които вече са работили по основната част на Лот 3.1 между Благоевград и Крупник.

Договорът за проектиране и строителство е на стойност над 89.9 млн. евро без ДДС, а този за консултантски услуги – над 3.1 млн. евро без ДДС. Така общата сума достига над 93 млн. евро без ДДС.

Изпълнител на строителството е ДЗЗД „АМ Струма 3.1“, в което участват „Грома Холд“, „Европейски пътища“, „Хидрострой“, „Пътища Пловдив Груп“, „АБ“ и „Алве Консулт“. Обединението изгради и основната част от лота между Благоевград и Крупник.

Консултантските услуги са възложени на ДЗЗД „СН АМ Струма Лот 3.1“, включващо британската „Мотт Макдоналд Лимитид“, „Трансконсулт-БГ“ и „Тест Консултинг“. То също е ангажирано с проекта от предишния етап на строителството.

Как се стигна до новите договори?

Въпросните 2.7 км се намират край Симитли, между края на вече изградения магистрален участък след тунел „Железница“ и района на село Крупник (от км 373+300 до км 376+000). Това е една от липсващите отсечки на Лот 3.1, която трябва да осигури продължението на магистралата и да изведе транзитния трафик извън границите на Симитли. Макар основната част от Лот 3.1 между Благовград и Крупник да е изградена, движението след тунел „Железница“ продължава да се влива в първокласния път I-1 (Е79), преминаващ през района на града.

Там транзитният трафик към Банско и Разлог се смесва с местното движение, което води до сериозни задръствания, особено през активните туристически сезони. За решаването на този проблем се предвиждат нови пътни връзки и промени в съществуващата инфраструктура, така че автомобилите да преминават извън границите на Симитли.

Проектът включва изграждането на лявото платно на магистралата в посока София по ново трасе, успоредно на река Градевска, както и удвояването му до магистрален габарит Г-20. Предвидена е и реконструкция на съществуващата пътна инфраструктура и промяна на пътен възел „Симитли – Изток“, включително изграждане на връзка по направлението Банско – Кулата.

Макар тези километри да са били включени още в първоначалния договор за Лот 3.1 от 2015 г., изграждането им е отложено заради продължителните промени в проекта за следващия участък от магистралата – Лот 3.2 между Крупник и Кресна, който обхваща Кресненското дефиле. Избраното през 2017 г. трасе на този участък налага препроектиране на връзката край Симитли, а през 2018 г. общината отказва да съгласува предложеното решение, тъй като то не извежда транзитния трафик извън града. Допълнителни затруднения възникват при реконструкцията на съществуващи съоръжения и организацията на движението по Е79. В резултат основната част от Лот 3.1 е въведена в експлоатация, но последните километри към Крупник остават недовършени.

Както Economic.bg писа още през октомври 2025 г., за подготовката на поръчката АПИ проведе пазарни консултации, в които се включиха 13 компании и обединения. Индикативните им ценови предложения варираха в широк диапазон – от 51.38 млн. евро без ДДС, предложени от „Щрабаг“, до 97.4 млн. евро без ДДС от „Стройинвест Груп“. Повечето останали предложения бяха между 90 и 96.6 млн. евро.

Въпреки този интерес от строителния сектор, Пътната агенция впоследствие избра да не провежда открита конкурентна процедура.

На 30 април 2026 г. АПИ откри поръчката за проектиране и строителство с прогнозна стойност малко над 90 млн. евро без ДДС, като заложи на договаряне без предварително обявление с досегашния изпълнител ДЗЗД „АМ Струма 3.1“. По същия ред беше стартирана и процедурата за консултантските услуги.

Решението за директно договаряне с един участък бе мотивирано от АПИ с техническата обвързаност на новия участък с вече изпълненото строителство. Според Пътната агенция включването на друг изпълнител би затруднило работата на същата строителна площадка, би нарушило технологичната последователност и би създало проблеми при определянето на гаранционната отговорност. Допълнителен аргумент бе, че техническият проект е изготвен от същото обединение, което вече е изпълнило основната част от лота.

По сходни съображения консултантските услуги също бяха насочени към досегашния строителен надзор. В резултат и по двете процедури е получена по една оферта, а договорите са подписани с предварително определените обединения.

Колко ще струват строителството и надзорът?

Двата договора са подписани на 6 октомври, а информацията за тях е публикувана в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) на 9 октомври 2026 г.

От ценовото предложение за строителството става ясно, че окончателната договорена сума от 89.91 млн. евро без ДДС е само с около 184 хил. евро под първоначално заложената прогнозна стойност от 90.09 млн. евро.

В рамките на договорената цена са разпределени:

• 1 559 748.17 евро без ДДС за проектантските работи;
• 80 316 395.64 евро без ДДС за строително-монтажните дейности;
• 8 031 639.56 евро без ДДС за допълнителни разходи.

Последното перо представлява точно 10% от стойността на строително-монтажните работи. То е предвидено за допълнителни дейности и разходи, които могат да възникнат при изпълнението на проекта, като използването му е обвързано с условията и процедурите, заложени в договора.

В ценовото предложение са посочени и елементите на ценообразуване – часова ставка от 7.16 евро, допълнителни разходи върху труда от 100%, върху механизацията от 90%, доставно-складови разходи от 15% и печалба от 10%. Това са показатели за формиране на цените на отделните дейности, различни от самостоятелно заложените 8.03 млн. евро допълнителни разходи.

Към предложението има и подробна таблица с единичните цени за различните видове работи – земни, асфалтови, отводнителни и укрепителни дейности, изграждане на подпорни стени, мостови съоръжения и други елементи от пътната инфраструктура.

В договора е заложен общ срок от 605 календарни дни, разделен на 240 дни за проектиране и 365 дни за строителство. Началото на отделните етапи обаче е обвързано с предвидените в договора условия, включително осигуряване на финансиране и необходимата проектна и строителна документация. Това означава, че срокът не започва автоматично да тече от датата на подписване на договора.

При съпоставяне на общата договорена стойност с дължината на участъка от 2.7 км се получават приблизително 33.3 млн. евро на километър. Тази сума обаче не е само за изграждането на пътното платно. От приложената към ценовото предложение документация става ясно, че са предвидени и значителни укрепителни дейности, включително изграждане на подпорни и пилотни стени, както и изграждане и ремонт на големи пътни съоръжения. В обхвата попадат още реконструкция и изместване на водопроводи, канализационни колектори, телекомуникационни кабели и електропроводи, включително линии високо напрежение. Предвидени са също нови отводнителни системи, улично осветление, шумозащитни екрани и предпазни съоръжения.

Отделно от строителството, договорът за консултантски услуги е на стойност 3 153 196 евро без ДДС, или приблизително 3.78 млн. евро с ДДС.

От тази сума 473 хил. евро без ДДС са предвидени за подготвителния етап преди строителството. Той включва изготвяне на комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект с нормативните изисквания, както и експертни становища по проектната документация.

Останалите 2 680 196 евро без ДДС са за упражняване на строителен надзор по време на изпълнението. Консултантът ще следи за качеството и съответствието на строителните дейности с одобрените проекти, ще контролира изпълнението и ще участва в приемането на извършените работи и оформянето на необходимата документация.

Общият срок на консултантския договор е 645 календарни дни, от които 260 дни са предвидени за първия етап и 385 дни за надзора по време на строителството. В документа са разписани и условията, при които започват и приключват отделните дейности.

АОП е дала становище за директното възлагане

Още преди подписването на договора за строителство Агенцията по обществени поръчки (АОП) е разгледала основанията, с които АПИ мотивира решението си да възложи дейностите без открита конкуренция. Становището е издадено на 19 юни 2026 г. като част от предварителния контрол върху процедурата.

В мотивите си Пътната агенция посочва, че новото строителство е технически обвързано с вече изпълнената част от Лот 3.1, а включването на друг изпълнител би затруднило организацията на работата и определянето на отговорностите при евентуални дефекти. АПИ твърди също, че не е могла да предвиди обстоятелствата, наложили промяна на първоначалния проект, включително отказа на Община Симитли да съгласува предложените решения.

При прегледа на представената документация обаче АОП установява, че искането за извеждане на транзитния трафик извън границите на Симитли датира още от 2018 г. Тогава общината е настоявала движението да бъде изнесено извън населеното място и в двете посоки. През май 2024 г. местната власт отново е поискала предприемане на спешни мерки.

От АОП припомнят, че според европейските правила техническите причини, с които се обосновава липсата на конкуренция, трябва да са възникнали обективно, а не да са създадени от самия възложител. В становището е отбелязано още, че проблемът с проектирането и строителството на тази част от магистралата „продължително време не е намерил своето решение“. Според АОП новото договаряне е начин страните да осигурят завършването на обекта и приключването на дейностите, възложени още през 2015 г.

Другият съществен момент в становището е свързан с аргумента на АПИ, че единствено досегашният строител може да изпълни новите дейности. АОП обяснява, че преценката дали действително съществуват такива технически ограничения изисква задълбочени инженерни познания, с каквито самата агенция не разполага. Затова, позовавайки се на практиката на Съда на Европейския съюз, тя подчертава:

В подкрепа на твърденията си за наличие на „технически причини“ възложителят следва да разполага с независима техническа експертиза.“

В конкретния случай обаче представеното становище за техническите причини е изготвено от инженера, който вече упражнява строителния надзор на обекта и контролира дейностите на проектанта и строителя по първоначалния договор от 2015 г.

Според АОП независима техническа оценка би могла да обоснове сложността и взаимната обвързаност на проектните решения, както и невъзможността новото строителство да бъде отделено като самостоятелен обект или строителна площадка.