Как премина първият летен сезон в България под знака на еврото?

Летният сезон тази година беше „добър“, но „в никакъв случай изключителен“. Това каза Павлин Косев, председател на Варненската асоциация на ресторантьори и хотелиери (ВАРХ) в коментар за Economic.bg. Според него, времената са „трудни“, а туризмът е бранш, който е „много чувствителен към всякакви външни фактори“, в т.ч. болести и войни, както и инфлацията.

Той обясни, че тази година е имало „леко свиване“ на посещенията и така семейства, които преди са посещавали хотели за 7 – 10 дни, тази година са свили престоя си до едва 3 – 4 дни или само един уикенд.

Но пък други гости дойдоха, така че имаше други хотели, които предлагат туристическа услуга, добра локация, имат добро съотношение качество – цена и успяха да постигнат резултатите от миналата година или, ако имат някакъв спад, е твърде минимален. Не е нещо чак толкова фрапиращо“, твърди Косев.

По-оптимистичен възглед има Константин Занков, експерт в Института за анализи и оценки в туризма (ИАОТ). Според него, хотелите, които са направили „добър маркетинг“ и са продавали на изгодни цени, са имали успешен летен сезон.

Някакъв нормален марж разлика спрямо миналата година, да кажем в диапазона 5 – 10%. Тези, които заради еврото, съответно и заради спекулации покрай него, решиха да повишат цените, разчитаха на стари лаври, на лоша комуникация и маркетинг. Те съответно имаха предизвикателен сезон“, коментира Занков.

И двамата експерти обаче са на мнение, че летният сезон тази година е започнал късно заради дъждовете през юни, което е довело до спадове.

Определено в началото на сезона имаше спадове, юни месец беше слаб със сигурност. Но като цяло през високия сезон, всичко беше пълно през юли, август и вървеше много добре“, поясни Занков.

Косев пък посочи като значителен фактор и Световното първенство по футбол, което се проведе в САЩ, Канада и Мексико тази година. Според него, когато има такова мащабно събитие, много от туристите изчакват то да свърши и тогава ходят по почивки, тъй като има фенове, „които предпочитат да гледат мачовете вкъщи“.

Цените по Черноморието

Водеща тема за тазгодишния летен сезон, който бе първият под знака на еврото, бе тази за цените. В социалните мрежи дори се появиха случаи, при които таратор се продава за 9 евро, а торта – за 18 евро.

Междувременно проверките на Националната агенция за приходите (НАП) показаха, че сред основните нарушения на търговците е масовото неиздаване на касови бележки или работа с нефискален принтер, т.е. такъв, при който продажбите не се регистрират пред НАП и така се укриват обороти.

Ако някой обяви висока цена и има туристи, които да я платят, означава, че тя не е висока, съответно си заслужава. Така че никой хотелиер или ресторантьор няма интерес да държи висока цена, да стои празен и да няма клиенти“, коментира Косев.

Според него, „най-силният и най-сигурният“ фактор за цените е пазарът.

Занков изрази подобно мнение. Той обясни, че има клиенти, които искат „по-качествено обслужване“. По думите му, ако има висок клас ресторанти и хотели, които са пълни, „очевидно клиентите ги харесват“ и съответно са готови да заплащат тази цена.

От друга страна, добави Занков, някои заведения и хотели спекулативно са завишили цените си. Той коментира, че такива бизнеси „не бележат успехи“, тъй като туристите пишат лоши ревюта в интернет, недоволни са, не повтарят посещението и съответно „със сигурност нямат своето устойчиво развитие и бизнес“.

На въпрос дали завишените цени по Черноморието променят имиджа на България като по-евтина дестинация, Занков отговори, че тепърва страната ще изгражда репутацията си. По думите му, България досега е била по-известна като евтина туристическа дестинация на британския пазар.

Не мисля, че някога сме искали да се брандира (България) като такава. Като цяло няма нищо лошо да предоставяме по-високи цени, но съответно за по-високо качество на услугата, така че нещата вървят комплексно“, добави той.

Спад в броя на чуждестранните туристи

Справка на Economic.bg в базата данни на Националния статистически институт (НСИ) показа, че през тазгодишния летен сезон има лек спад на чуждестранните туристи. Данните обхващат един по-дълъг летен сезон – от май до септември, включително, но единствено чуждестранните посетители, дошли с цел почивка и отдих.

Според Занков, разликата между тази и миналата година „надали ще бъде наваксана“ с данните от септември, които предстоят да излязат. Като причина той посочи, че чуждестранните туристи са повече в пиковия сезон.

Косев обаче е на друго мнение:

Септември беше като цяло доста топъл месец, имаше доста туристи, имаше доста хотелиери, които се похвалиха с изключително висока заетост и посещения.“

Той посочи, че Варна и регионът са отбелязали „много голям ръст“ на унгарски туристи, както и на такива от Израел, което е „една от новините“ през този сезон. Оказва се, че има „лек спад“ на румънски туристи заради високата инфлация в тяхната страна, която обаче се отразява на плановете за пътуване. По думите на Косев, има „много голям потенциал“ на турски туристи, които заради визовия режим засега все още са в затруднения да направят обеми.

Попитан дали влизането на България в еврозоната привлече повече чуждестранни туристи, Занков отговори, че Шенген и еврото дават „много предимства“, но все пак страната ни трябва да прави по-добра рекламна кампания, за да привлича посетители.

Определено имаме интерес и това е плюс за България. Просто дестинацията, хотелът, атракциите трябва наистина да предоставят едно добро качество на услугата, което да защити цените, на които се продават, защото те вече са много лесно сравними в европейски мащаб“, допълни той.

Косев заяви, че са се сбъднали очакванията, че след пандемията голяма част от българските туристи ще се завърнат по Черноморието. „Българският пазар си е най-сигурен и най-силен. В период на такива кризи най-вече разчитаме на вътрешния пазар. От чуждестранния не мисля, че чак такова отражение даде влизането ни в еврозоната“, заяви той.

Като дестинации, които българите посещават, Занков посочи Гърция и Турция поради близкото географско разположение и турският „световно известен“ all inclusive. Иначе сред по-далечните дестинации предпочитани са Италия, Испания и Тунис, които имат редовни и чартърни полети.

Предизвикателствата пред бранша

Според председателя на ВАРХ, основните предизвикателства за бизнеса са свързани с инфлацията и с въвеждането на еврото.

Цените, особено в големите хотелски комплекси, се договарят с туроператори през лятото и есента на предходната година и там се обявяват цени, които започват да се продават през партньори, туроператори, агенции. Една година по-късно, когато туристите консумират тази услуга, себестойността е на доста по-високо ниво, а цената, която е платена, е с параметри от миналата година. Този баланс между приходи и разходи беше едно от най-големите предизвикателства, защото инфлацията много бързо повиши цените“, уточни Косев.

Занков също посочи, че инфлацията е фактор, който играе роля в голяма част от доставчиците на хотелския продукт. Става въпрос за разходи за гориво, работни заплати, осигуровки, храни и напитки, електроенергия.

За съжаление доставчиците повишиха много цените си и съответно разходите на хотелиерите се вдигнаха“, каза експертът, като добави: „Другото предизвикателство са кадрите“.

Основният проблем се изразява в това, че българския сезонен хотел работи кратко време и разчита предимно на такива кадри, които идват за малко.

По този въпрос Косев заяви, че проблемът с кадри го има във всички бизнеси, не само в туризма. По думите му, „доста“ български хотели са разполагали само с български персонал. Това зависи от мениджмънта, социалната политика, отношението, заплащането, мотивационната програма, каза той.

Занков допълни, че периодът на наводнения и като цяло метеорологичните условия също са сред предизвикателствата на хотелиерите.

Общо взето трябва да се научи, че когато животът ти дава вълни, трябва да се научиш как да сърфираш, а именно – да бъдеш адаптивен“, каза експертът.

Очаквания за зимния сезон

Експертът от ИАОТ очерта положителни очаквания за предстоящия зимен туристически сезон. Според него, той трябва да се разглежда като сезон с много форми на туризъм, не само ски и сноуборд, тъй като тези дейности зависят от метеорологичните условия.

Говорим за културно-опознавателен туризъм, спа туризъм, туризъм в градска среда. Очакваме добър зимен сезон, но пак казвам, всичко е въпрос на маркетинг, комуникация и реклама, организация на събития, за да можем да привлечем повече туристи“, допълни той.

Относно скорошните атаки на кораби с дронове в Черно море, Косев коментира, че според него те няма да повлияят на предстоящия зимен сезон, който „традиционно не е чак толкова силен“.