„Няма кандидати“: Кой ще работи в българските хотели и ресторанти?

20% – с толкова е намалял броят на заетите в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ в България в периода 2019 – 2024 г. И макар данните за растящия недостиг на кадри в сектора да са красноречиви, мненията в сектора са противоречиви.

Според Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), който е с ресор „Ресторантьорство“, има дефицит на кадри, който браншът компенсира с работна ръка от Бангладеш, Виетнам, Индия, Непал, Киргистан, Узбекистан и Таджикистан.

Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност обаче урежда, че делът на тези служители в едно българско предприятие не може да надвишава 35%. Така например, ако един ресторант има екип от 10 души, той може да наеме до 3-ма чуждестранни служители от трета страна.

Както виждаме, тази бариера ще се наложи да я прескачаме или трябва законово да се променят нещата, защото нямаме кандидати“, каза Димитров в коментар за Economic.bg.

Според него основен фактор за недостига е демографската криза, по която „безобразно никакви мерки не се взимат“, а ако след 10 години българското население се свие със 700 000 души, това означава, че не само ще има по-малко трудоспособно население, но и свита потребителска база.

Категорично не съм съгласен, че има отлив на кадри и на желаещи да работят в туристическия сектор“, каза и Павлин Косев, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация във Варна, за Economic.bg.

Той посочи, че демографската криза е „друга тема“, че във всички сектори на икономиката има недостиг и че не бива „да се взираме само в туризма“, а решението опира до правилен мениджмънт.

Кадри има, винаги е имало и винаги ще има, категорично не съм съгласен, че няма“, добави Косев.

По думите му, да, има особености – къде е локацията на хотела или ресторанта, дали е в голям окръжен град, на първа линия, висока или ниска категория – но „мениджмънтът е от изключително значение“.

Какво отношение имаш към хората, колко си лоялен, как ги мотивираш, как ще работиш – тези хора искат да бъдат изслушвани, искат мениджър, с когото да работят „ръка за ръка“, каза Косев.

Незавърналите се

По думите на Димитров сериозно отражение върху заетостта е оказала пандемията от преди пет години.

След пандемията нашият бранш изгуби изключително ценни кадри, които се преориентираха и никога повече не се завърнаха“, сподели заместник-председателят на БХРА.

Той обясни, че работата е трудоемка и за някои (като сервитьори, бармани и готвачи) включва стоене на крак по 8 – 9 часа. Затова и някои служители са се преориентирали в търсене на по-лека работа, а познаването на няколко езика им е отворило вратите към колцентровете, например.

Излезлите (от бранша) хора трудно ги прибираме“, обобщи Димитров.

Косев обаче контрира с положителна тенденция, че някои от тях се връщат, дори от чужбина.

Някои, отишли в чужбина, се връщат и казват, че там не е каквото беше. Сега е друго, светът е пъстър“, добави Косев.

Според него проблемът е не конкретно липсата на работна ръка, а на живи хора изобщо в икономиката заради демографската криза.

Несъществуващи трудови навици

Занижените критерии и условия за кандидатстване в профилираните гимназии, които „коват кадрите в туризма“, вследствие на първите два фактора, също оказват негативно влияние.

Конкретно за ресторантите, те често са малък семеен бизнес, даващ ограничени възможности за кариерно развитие, въпреки че докато учат, много студенти се насочват именно към тях за препитание

Недостатък обаче е, че младите хора не остават в бранша, а и имат дефицит на изградени трудови навици“, коментира Димитров.

Косев също засегна темата за училищната подготовка, като посочи, че такава логика „няма никъде в бизнеса“, а именно – да се налеят „милиони в туризма“, в специализирани училища, колежи и университети за туризъм, но учениците в тях да нямат никакъв ангажимент към държавата да продължат да работят по тази специалност.

Той сподели, че наскоро е платил обучение на свой кадър, който обаче е бил задължен да продължи да работи при него 3 години и ако се откаже по-рано, да възстанови средствата за инвестицията.

Милионите, които държавата дава за обучение и развитие на тези млади хора, тя след това не прилага никакъв контрол и не търси обратна връзка. Това не е нормално“, добави Косев.

Положителната тенденция

Положителна тенденция обаче е, че чуждестранните сезонни работници все повече настояват за по-дълъг престой в България.

Преди имахме само краткосрочни престои – т.е. сезонни работници по 9 месеца, сега вече хората влизат до 3 години, а дори искат да останат и повече при нас“, каза Димитров.

Той обясни, че един по-удължен престой на такъв служител може да доведе до подобряване на качеството на предлаганата услуга, защото след първата година работодателят може да инвестира в квалификационни курсове за 6 – 8 месеца за служителя. След тях той може да се върне и да приложи наученото на практика.

Това няма как да стане с краткосрочен престой, защото инвестицията, която е вложена в един такъв кадър, няма как да се възвърне в бърз порядък, т.е. тя трябва да е подплатена и с по-дълъг престой на самия служител“, каза добави Димитров.

Казусът с ДДС

И двамата браншовици са на мнение, че темата за ДДС за сектора била извъртяна по негативен начин в обществото. Според Димитров сред хората се е създало „осезателно“ негативно настроение срещу ресторантите и хотелите поради неразбиране на същността на налога.

Те не разбират, че това е краен данък към крайния потребител. Има резон в това, че всички европейски държави го практикуват (бел. ред. – ниско ДДС)“, каза Димитров.

За пример той даде преките ни конкуренти от региона – Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Албания и Северна Македония, които са с диференцирана ставка по ДДС за туристическия бранш.

Това са туристически титани, говорим за гиганти – като Испания, Франция, Италия, Португалия – при тях ДДС е 5% или 9%“, добави още Димитров.

Според Косев браншът е извадил „късата клечка“, защото по-ниският налог бил вкаран като пандемична мярка, а диференцирана ставка за туризма има по цял свят. Той добави, че има спекулация в обществото по темата и че е погрешно разбирането, че ресторантите са щели да „спечелят големите милиони“, ако са с по-ниска ставка. „От неразбиране става и се изкривява всичко“, обобщи експертът.

Ресторантьорите имат няколко избора – да се борят ДДС да стане 9%, да се увеличи рязко сивият сектор или да фалират“, каза Косев.