Цените на храните в Европа: Къде поскъпването е най-голямо?

Всеки, който е влязъл в супермаркет в Неапол или друг град в Южна Италия в края на октомври, вероятно е заварил щандовете с плодове полупразни. В продължение на около две седмици шофьори на камиони, недоволни от високите цени на дизела, блокираха пътища и пристанища в Южна Италия. Складовете спряха да товарят стоки, а рафтовете с месо, прясно мляко, плодове и бутилирана вода в областите Кампания, Пулия и Калабрия се изпразниха. В някои малки магазини това се случи само за ден, пише Euronews.

През октомври цените на непреработените храни в Италия са били със 7.5% по-високи спрямо година по-рано, след ръст от 5.5% през септември, сочат предварителните данни на националния статистически институт Istat. Цените на типичната потребителска кошница, включваща хранителни продукти, стоки за домакинството и лична хигиена, са се повишили с 2.5% при увеличение от 1.5% месец по-рано.

Италия е краен пример, но ситуацията там отразява тенденция, която се наблюдава в цяла Европа – след сравнително спокойна година седмичното пазаруване отново започва да излиза по-скъпо.

Енергията доминираше в новините, докато храните поскъпваха умерено

Инфлацията в еврозоната достигна 4% през октомври – най-високото си равнище от повече от три години, според предварителните данни, публикувани от Евростат в сряда. Основният двигател на поскъпването беше енергията. Горивата, електроенергията и отоплението са стрували с 20.8% повече спрямо година по-рано.

За сравнение, цените на храните са се повишили значително по-бавно. Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия в еврозоната са нараснали с 1.6% през октомври на годишна база. В Европейския съюз като цяло храните и безалкохолните напитки са били едва с 0.6% по-скъпи през септември – последния месец, за който има данни за всички държави членки.

По-внимателният поглед към статистиката обаче разкрива съществени различия. Цените на преработените храни, алкохола и тютюневите изделия са се повишили само с 0.5% през октомври спрямо година по-рано. В същото време непреработените храни, сред които плодове, зеленчуци, месо и риба, са поскъпнали с 4.6% след увеличение от 2.7% през август.

Енергията и храните бяха основните двигатели на поскъпването, докато базисната инфлация остава като цяло стабилна въпреки продължаващия енергиен шок“, коментира в писмено изявление Никола Нобиле, главен икономист за Италия в Oxford Economics.

Причината става по-ясна, когато се проследи пътят на храните до магазинните рафтове. Тракторите работят с дизелово гориво, оранжериите се нуждаят от отопление, а почти всички продукти се транспортират с камиони. Когато тези разходи скочат, пресните продукти, които не могат да се съхраняват в складове в продължение на месеци, са особено уязвими към поскъпването.

Големите европейски икономики показват същите различия

Във Франция цените на храните като цяло са се повишили с 1.2% през октомври. Пресните продукти обаче са били с 8% по-скъпи спрямо година по-рано, сочат данни на националния статистически институт INSEE. Това все пак представлява забавяне спрямо отчетения през септември ръст от 9.5%.

В Германия храните са поскъпнали само с 0.4%. В Португалия цените на непреработените храни са се повишили с 3.7% – същият темп като през септември. В Испания цените на храните също са продължили да се покачват през октомври, макар и по-бавно в сравнение с година по-рано.

Кипър е начело по поскъпване, Швеция – по поевтиняване

Данните за септември, които са последните налични за всички държави от Европейския съюз, показват къде потребителите са усетили най-силно повишението на цените. Кипър отчита най-голямото поскъпване, като храните и безалкохолните напитки са стрували с 4% повече спрямо година по-рано. Следват Испания с 2.7%, Румъния с 2.6%, Малта с 2.5% и Португалия с 2.4%.

Извън ЕС Турция отчита значително по-висока инфлация при храните – 27.6% на годишна база. В 14 от общо 27 държави членки на ЕС храните и безалкохолните напитки всъщност са били по-евтини в сравнение с година по-рано.

Най-голямото понижение е регистрирано в Швеция, където цените са спаднали с 6.3%. Това се случва след намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС). На 1 април правителството намали наполовина ДДС върху храните – от 12% на 6%, като мярката ще остане в сила до края на 2027 г.

В Латвия, Унгария и Чехия също е отчетено поевтиняване на храните, като спадът варира между 3.8% и 4.8%.

Пет години по-късно Източна Европа понася най-тежката ценова тежест

Дори малкото поскъпване днес се натрупва върху вече значително увеличение на цените през последните години. От септември 2021 г., когато енергийните цени започнаха рязко да се покачват, храните в Европейския съюз са поскъпнали с около една трета. В Унгария увеличението надхвърля 50%. В България, Естония и Румъния цените също са се повишили с малко над 50%. За сравнение, в Люксембург, Швеция и Франция поскъпването е по-близо до 25%.

Няколко от държавите с най-голямо увеличение на цените са и сред тези, в които храните заемат най-голям дял от разходите на домакинствата.

Затова за едно семейство в Букурещ или София увеличение от 2% на касата в супермаркета може да погълне значително по-голяма част от семейния бюджет, отколкото същото поскъпване в Люксембург.

Икономистите очакват общата инфлация да продължи да се ускорява. Според прогнозата на Pantheon Macroeconomics инфлацията в еврозоната ще достигне своя връх от 4.5% през януари. Анализаторите очакват също Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти през декември.

Данните за октомври подсказват, че поскъпването на храните може отново да набере скорост точно когато домакинствата започват да получават по-високите си сметки за отопление през зимата.

В някои части на Южна Италия потребителите вече са усетили последствията.