България преговаря за придобиване на дял в пристанище Кавала

България вече води преговори с Гърция за придобиване на дял в пристанище Кавала. Намерението беше обявено от министъра на транспорта, Георги Пеев, по време на седмото издание на Софийския икономически форум, организиран от Делфийския икономически форум (Delphi Economic Forum).

Може би това ще е новина, но ние възнамеряваме да преговаряме с гръцката страна и вече сме започнали преговорите за придобиване на дялове в пристанище Кавала“, заяви Пеев.

По думите му, подобно участие би допринесло за увеличаване на транспортния и логистичния капацитет по направлението към Егейско море, което е част от усилията за развитие на свързаността между България, Гърция и Румъния.

Министърът засега не казва обсъждания размер на дела, кое българско дружество би участвало в евентуалната сделка, нито в какъв срок се очаква развитие на преговорите.

Всъщност интересът на България към гръцкото пристанище не е нов. Припомняме, че още през юли 2023 г. тогавашният премиер Николай Денков обяви след среща с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис, че страната ни иска да се включи с до 20% в концесията на Кавала. Обсъждано беше участието да бъде реализирано чрез българско държавно дружество.

Оттогава обаче концесионният процес в Гърция напредна. През януари 2025 г. започна 40-годишната концесия на търговското пристанище „Филип II“ в Кавала, управлявана от дружеството SARISA. Договорът предвижда инвестиции за модернизация и развитие на пристанищната инфраструктура.

Засега не е ясно дали настоящите преговори са продължение на първоначално заявения интерес за 20% участие, или се обсъжда различен механизъм за придобиване на дялове.

Изявлението на министъра сега беше направено в рамките на панела „Свързване на региона: Стратегическа инфраструктура и транспортна свързаност в Югоизточна Европа“. В дискусията участваха още Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019 – 2023 г., изпълнителният директор на „Тракия икономическа зона“ Пламен Панчев и Савас Карафилидис, председател и основател на Българо-гръцката търговско-промишлена камара. Модератор беше Джордж Кремлис, посланик на Европейската организация по публично право в България.

От меморандуми към 25 конкретни проекта за 23 млрд. евро

Придобиването на участие в пристанище Кавала беше поставено от Пеев в контекста на по-мащабните планове за транспортна свързаност между България, Гърция и Румъния. Министърът припомни, че на 29 септември трите държави подписаха в Брюксел съвместен план за действие, който обхваща 25 стратегически проекта на обща стойност близо 23 млрд. евро.

За разлика от подписваните през годините меморандуми, този документ предвижда конкретни действия за реализацията на инфраструктурните проекти, подчерта Пеев.

Много меморандуми са подписвани през годините, като резултатите от тях много често са доста ограничени и не толкова видими“, коментира министърът.

По думите му, именно затова трите държави са решили да разработят съвместен план на експертно и техническо ниво, който да превърне политическите намерения в реални инвестиционни проекти. Той включва железопътни и автомобилни връзки, мостове, както и транспортна инфраструктура, която трябва да подобри достъпа между Егейско море, Дунав и Черно море.

Министърът открои необходимостта от развитие на транспортната свързаност по направлението север – юг, която според него дълго време е оставала на заден план.

Ние като държава сме се фокусирали, може би защото е по-лесно и няма планини, върху хоризонталната свързаност, докато вертикалната свързаност е доста ограничена“, посочи Пеев.

Предвидените инфраструктурни проекти са групирани по три основни направления – западно, централно и източно, като трябва да осигурят по-добри връзки между пристанищата, индустриалните центрове и европейската транспортна мрежа.

Особено значение министърът отдаде на инфраструктурата с двойно предназначение – за граждански и военни нужди. Според него това е важно за сигурността на региона, включително предвид разположението на държавите по източния фланг на НАТО.

Пеев посочи, че за успешното изпълнение на проектите е необходимо не само съгласие между трите държави, но и подкрепа от Европейската комисия, Европейския парламент и международните финансови институции. Той обясни, че още при подготовката на инициативата са проведени разговори с банки и финансови институции за осигуряване на необходимото дългосрочно финансиране, тъй като европейските средства и националните бюджети няма да бъдат достатъчни.

Лесното беше дотук. Сложното предстои“, коментира министърът, подчертавайки, че най-голямото предизвикателство ще бъде реалното изпълнение на договорените проекти.

България планира поне още два моста над Дунав

Друг основен приоритет в изказването на Пеев беше изграждането на нови мостове между България и Румъния. Министърът подчерта, че в продължение на десетилетия транспортната свързаност през Дунав е била силно ограничавана по политически и стратегически причини.

Той посочи, че двата съществуващи моста са крайно недостатъчни за транспортните потребности на региона, особено на фона на значително по-големия брой мостове по реката в други европейски държави. Според Пеев, вече има по-голямо разбиране от страна на Румъния за необходимостта от нови съоръжения.

Той обяви, че сред първите планирани посещения на българското правителство в Румъния ще бъдат разговорите за ускоряване на мостовите проекти. Най-напреднал остава проектът за нов комбиниран автомобилен и железопътен мост при Русе – Гюргево, за който румънската страна вече е предприела стъпки по подготовката на предпроектното проучване.

Освен него България планира още поне два моста през Дунав.

По думите на министъра, изграждането на мостовете е от съществено значение не само за търговията и пътническия транспорт, но и за развитието на стратегическите транспортни коридори между Егейско и Черно море. Той обвърза развитието на инфраструктурата и с бъдещото възстановяване на Украйна, за което ще бъдат необходими надеждни сухопътни транспортни маршрути през Югоизточна Европа.

Без добра подготовка дори милиардите няма да са достатъчни

Лиляна Павлова, бивш министър на регионалното развитие и вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка в периода 2019 – 2023 г., приветства представения от транспортния министър план за действие, но подчерта, че най-важното условие за реализацията му е добрата подготовка.

Много е важно тези идеи да се превръщат в реални проекти, в конкретни проекти, зад които стои изключително много работа“, посочи Павлова.

Според нея осигуряването на близо 23 млрд. евро за транспортна инфраструктура е възможно само чрез съчетаване на различни източници на финансиране и привличане на частен капитал. Тя подчерта, че публичните средства и европейското финансиране няма да бъдат достатъчни за изграждането на всички необходими връзки в региона.

За успешното реализиране на проектите според Павлова са необходими четири взаимосвързани елемента – качествена техническа и финансова подготовка, европейски средства, дългосрочно финансиране от международните финансови институции и участие на частния сектор. Особено значение тя отдаде на предстоящите преговори за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Според Павлова България трябва да настоява инвестициите в транспортна свързаност да бъдат разглеждани не само като регионално развитие, но и като инвестиции в сигурността и конкурентоспособността на Европа. Тя даде пример с незавършени инфраструктурни връзки като автомагистрала „Струма“ и Коридор №8, които показват колко важно е държавите да координират едновременно своите инвестиции.

Ако имаме незавършен участък, както е „Струма“, или незавършена железопътна линия, която стига само донякъде, това не създава необходимата свързаност“, обясни Павлова.

По думите ѝ стратегическите трансгранични проекти трябва да получават приоритетно разглеждане както при осигуряването на европейско финансиране, така и при националните административни процедури. Това включва по-бързо издаване на разрешителни, екологични оценки и приключване на отчуждителни процедури.

Павлова подчерта, че Европейската инвестиционна банка и другите международни финансови институции могат да осигурят не само средства, но и експертиза при структурирането на големи инфраструктурни проекти и разпределението на рисковете.

Тя посочи, че дългосрочното кредитиране за период от 20 – 30 години може да даде необходимото време на инфраструктурните проекти да бъдат завършени, въведени в експлоатация и да започнат да генерират приходи. Според нея трябва да се използва и т.нар. смесено финансиране, което съчетава средства от националния бюджет, европейските фондове, заеми от публични банки и частни инвестиции.

Независимо кой управлява, независимо кой е на власт, трябва да има последователност. Това са дългосрочни инвестиции“, подчерта Павлова.

Тя засегна и необходимостта инфраструктурните проекти да бъдат съобразени с екологичните изисквания и европейската таксономия за устойчиви инвестиции. По думите ѝ при изграждането на нови пътища, железопътни връзки и пристанища трябва да се предвижда и необходимата съпътстваща инфраструктура, така че инвестициите да бъдат не само финансово устойчиви, но и съобразени с технологичното развитие.

Инвеститорите искат бързина и близки доставчици

Развитието на транспортната инфраструктура има пряко отражение и върху привличането на инвестиции в индустриалните зони, подчерта Пламен Панчев, изпълнителен директор на „Тракия икономическа зона“. Той съобщи, че вече е постигнато споразумение за сътрудничество с индустриална зона в Солун, като предстои страните да разработят конкретни възможности за взаимодействие.

Според Панчев две условия са особено важни за привличането на инвеститори – доверието и скоростта.

За да имаш който и да е инвеститор, ако не си спечелил доверието му, няма резултат. Но заедно с доверието скоростта е от невероятно значение“, коментира той.

По думите му компаниите искат вложеният от тях капитал да започне да работи възможно най-бързо. Затова индустриалните зони трябва да могат да осигурят необходимите условия за започване на инвестиционен проект в кратки срокове.

Панчев посочи като цел инвеститорът да има възможност да започне реализацията на проекта си около три месеца след пристигането си.

Друг съществен фактор е скъсяването на веригите за доставки. Той обясни, че инвеститорите все по-често търсят места, където вече присъстват техни доставчици и партньори, с които работят и на други пазари. Това улеснява производството и намалява разходите, свързани с транспорта и логистиката.

Като пример Панчев разказа за производствен процес, при който заради липсата на определен доставчик дадено изделие е трябвало да бъде транспортирано до Германия и след това връщано обратно за довършване. Подобни проблеми постепенно се преодоляват с развитието на индустриалната зона и привличането на повече взаимосвързани производства.

Той засегна и усилията на „Тракия икономическа зона“ за развитие на нисковъглеродна индустриална среда.

По думите му още през 2018 г. е започнала работа по стратегия в тази посока, като вече има резултати при оползотворяването на органични отпадъци от земеделски производители, промишлени предприятия и търговски обекти. Панчев даде пример със сътрудничеството с Kaufland за оползотворяване на органични отпадъци и възможностите за създаване на продукти от преработката им.

Гръцкият бизнес предлага опит с публично-частните партньорства

Савас Карафилидис, председател и основател на Българо-гръцката търговско-промишлена камара, също подчерта значението на транспортните коридори за развитието на частния бизнес. Според него Гърция вече е натрупала сериозен опит с публично-частните партньорства при изграждането на транспортна инфраструктура, който може да бъде полезен и за България.

Той даде пример с реализирани гръцки инфраструктурни проекти и посочи, че съществуват както необходимите модели, така и експертизата за тяхното прилагане. Карафилидис отбеляза, че бизнесът се нуждае от модерни автомагистрали и железопътни връзки, като освен бързината на транспорта важно условие остава и безопасността.

Когато виждаме, че държавите ни работят съвместно, ние придобиваме по-голяма увереност и по-лесно инвестираме в частния сектор“, подчерта той.

Според него активното сътрудничество между България и Гърция е положителен сигнал за компаниите от двете страни на границата, тъй като създава по-голяма предвидимост за бъдещите инвестиции. Карафилидис изрази готовност гръцкият бизнес да споделя опит в структурирането на публично-частни партньорства и подчерта необходимостта от продължаване на съвместните инициативи между институциите и бизнеса.