Пенсионните фондове по света са изправени пред демографска криза

Пенсионните системи по света са изправени пред демографска криза, тъй като увеличаващата се продължителност на живота и намаляващата раждаемост заплашват да поставят под все по-голям натиск средствата за пенсии. Това поражда въпроси дали системите ще могат да продължат да изплащат пенсии на бъдещите поколения, пише CNBC.

Пенсионните схеми обикновено се разделят на два вида:

• схеми с предварително определени плащания, които гарантират на пенсионерите определен размер на доходите;
• схеми с предварително определени вноски, при които размерът на пенсията зависи от натрупаните спестявания и доходността от инвестициите.

Застаряването на населението поставя различни предизвикателства пред двата вида системи. При схемите с предварително определени плащания задълженията нарастват, тъй като пенсионерите живеят все по-дълго. Същевременно при схемите с предварително определени вноски съществува риск хората да изчерпят натрупаните си спестявания, преди да е приключил животът им, което увеличава натиска върху пенсионните фондове да постигат по-висока инвестиционна доходност.

Проблемът е „огромен и с времето става все по-сериозен“, заявява Себастиен Бетермие, изпълнителен директор на Международния център за управление на пенсионните фондове. Той отбелязва, че някои пенсионни фондове имат членове, които са пенсионери от близо половин век и вече са на 107 или 108 години.

Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече години пенсионните фондове трябва да изплащат пенсии, а това веднага води до допълнителни задължения“, обяснява той. „Помислете какви разходи налага това на следващото поколение... Това е бомба със закъснител“, коментира Бетермие пред CNBC.

Мащабът на предизвикателството е ясно представен в доклада за 2026 г. на Глобалния пенсионен индекс на Marsh и Института CFA (MCGPI), публикуван във вторник миналата седмица. От 55-те пенсионни системи, включени в индекса, 43 са в държави, в които коефициентът на плодовитост е под нивото от 2.1 деца на жена, необходимо за естественото възпроизводство на населението, а в 23 от тях показателят е под 1.5.

Междувременно очакваната продължителност на живота след навършване на 65 години в по-развитите региони се е увеличила с 50.9% от 1950 г. насам и вече достига около 20 допълнителни години. Това означава, че пенсионните средства трябва да стигат за значително по-дълъг период. В същото време се очаква рязко да намалее и броят на хората в трудоспособна възраст, които могат да издържат по-възрастното население. 

Финансирането на бъдещите пенсии и грижите за възрастните хора стават все по-критични въпроси, тъй като съотношението между работещите и пенсионерите продължава да намалява“, се посочва в доклада на MCGPI. „Много малко пенсионни системи са стабилни при сегашния си начин на функциониране.“

Проблемът е особено сериозен при разходопокривните пенсионни системи, при които вноските на работещите днес се използват основно за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери. Това ги прави особено уязвими при намаляване на броя на хората в трудоспособна възраст.

Натискът вече се усеща и в САЩ, където се прогнозира, че резервите на Доверителния фонд за осигуряване при старост и смърт на осигурено лице, който финансира пенсиите и наследствените обезщетения на десетки милиони американци, ще бъдат изчерпани през четвъртото тримесечие на 2032 г., според последния доклад на попечителите на фонда.

Всички се опитват да прехвърлят малко повече риск там, където могат. Разходите се увеличават заради тази демографска промяна“, коментира Жан-Пиер Обри от Центъра за пенсионни изследвания към Бостънския колеж.

Напълно капиталово обезпечените пенсионни схеми, които инвестират вноските на работниците и работодателите, за да финансират бъдещите пенсионни плащания, също не са защитени от тези предизвикателства.

Когато участниците в тях се пенсионират и започнат да получават пенсиите си, някои фондове може да се окажат в ситуация, в която изплащат повече средства, отколкото получават под формата на нови вноски. Това ще ги принуди да преосмислят инвестиционните си стратегии и нуждите си от ликвидност, предупреждава MCGPI.

Бъдещите плащания на пенсионни обезщетения ще надхвърлят размера на постъпленията от вноски или премии... Този финансов натиск неизбежно ще се засилва в бъдеще“, се подчертава в доклада.

Преосмисляне на риска

Демографската криза променя начина, по който пенсионните фондове инвестират средствата си, като някои от тях поемат по-големи рискове в стремежа си да постигнат доходността, необходима за покриване на нарастващите пенсионни задължения.

Много от утвърдените пенсионни фондове вече изплащат повече средства под формата на пенсии, отколкото получават от осигурителни вноски. Това ги принуждава да разчитат във все по-голяма степен на инвестиционната доходност и натрупаните активи.

В Австралия около една трета от пенсионните фондове са отчели отрицателни нетни парични потоци от вноски и плащания за тригодишен период, което означава, че изплатените пенсии са надвишили постъпленията от осигурителни вноски, според доклад на Австралийския орган за финансов надзор от 2025 г.

Според наблюдатели на сектора натискът за постигане на по-висока доходност е насочил някои фондове към по-рискови и сложни инвестиции, включително в дялов капитал на непублични компании, инфраструктура и частно кредитиране.

Можете да се опитате да постигнете по-висока доходност от инвестициите си, но това ще изисква да поемете и по-голям риск“, заявява Бетермие.

Жан-Пиер Обри посочва, че пенсионните фондове все по-често се насочват към „по-рискови инвестиции“, макар че мащабът на тази тенденция се различава значително между отделните пазари.

Мисля, че всички се опитват да поемат малко повече риск там, където могат. Разходите се увеличават заради тази демографска промяна“, коментира Обри.

Той посочва като пример пенсионните фондове на щатските и местните власти в САЩ, които държат едва около 20% от активите си в облигации, докато по-голямата част от останалите средства са инвестирани в акции и частни активи.

По думите му, подобно разпределение на активите излага американските публични пенсионни фондове на „значително по-висок инвестиционен риск“ в сравнение с аналогичните фондове в Европа и Канада.

Не всички ръководители на пенсионни фондове обаче смятат, че застаряването на населението е причина да поемат по-големи рискове.

Дейвид Елия, главен изпълнителен директор на австралийския пенсионен фонд Hostplus, заявява, че демографските промени са само един от многото фактори, които влияят върху инвестиционните решения.

Той подчерта значението на поддържането на диверсифициран инвестиционен портфейл, който обхваща различни класове активи, географски региони и икономически сектори, като същевременно се гарантира, че потенциалната доходност оправдава поетите рискове.

Елия посочва още, че правителствата могат да намерят начини да смекчат натиска от застаряването на населението, включително чрез имиграционни политики и технологичен напредък. Същевременно самите демографски промени могат да създадат нови инвестиционни възможности.

Не подценявам способността на правителствата да проявяват изключителна изобретателност при справянето с подобни проблеми“, казва той. „Но няма съмнение, че ще трябва да се заемат с тях.“