Усещането за благосъстояние на българите се е подобрило в последните десетилетия

България отчита значително подобрение в начина, по който гражданите оценяват собствения си живот през последните две десетилетия, но остава сред държавите от Югоизточна Европа с най-слаб оптимизъм за възможностите за намиране на работа и високи възприятия за корупция. В същото време удовлетвореността от обществените услуги поставя страната около средата на регионалното сравнение, докато гражданската активност e сравнително ниска. Това показват данни на международната изследователска компания Gallup, представени по време на Global Innovation Summit 2026 в София.

Събитието се проведе на 20 октомври и е организирано съвместно от Глобалната федерация на съветите по конкурентоспособност (GFCC) и „Главболгарстрой“, като събира представители на бизнеса, институциите и академичните среди от различни държави. Анализът беше представен от Преслав Тонков, старши съветник „Глобални анализи“ в Gallup, в рамките на дискусията Southeast Europe on the Global Stage: A Competitiveness Snapshot, водена от изпълнителния директор на GFCC д-р Роберто Алварес.

Представеното изследване сравнява България с още девет държави – Албания, Словения, Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония. То разглежда конкурентоспособността от различен ъгъл – през нагласите на хората към пазара на труда, институциите, обществените услуги и качеството на живот.

Тонков уточни, че данните отразяват преди всичко възприятията на гражданите, а не официални икономически статистики. Според него именно човешкият фактор има определящо значение за развитието на успешни и конкурентоспособни икономики.

Можем да говорим за енергетика и политики, но в крайна сметка това, което прави компаниите конкурентоспособни, са хората“, посочи той.

България с най-слаб оптимизъм за пазара на труда в сравнението

Един от представените показатели измерва доколко хората смятат, че настоящият момент е подходящ за намиране на работа в тяхната държава. По данни за 2025 г. България получава 31.8 точки по скала от 0 до 100, което я поставя на последно място сред десетте разглеждани държави. Непосредствено пред нея са Северна Македония с 33.3 точки, Сърбия с 34.6 и Румъния с 35.1 точки.

На другия полюс са Албания с 50.7 точки, Словения с 49.9 и Хърватия с 46.1 точки, където нагласите към възможностите за професионална реализация са значително по-положителни.

Тонков обаче обърна внимание, че тези резултати трябва да се разглеждат в контекст. България има сравнително ниско равнище на безработица, което показва, че субективната оценка за възможностите за намиране на работа невинаги съвпада с обективното състояние на трудовия пазар.

Именно затова според него анализът на конкурентоспособността не трябва да се ограничава единствено до традиционните икономически показатели, а да отчита и очакванията на хората.

Възприятията за корупция и обществените услуги

Друг важен фактор за конкурентоспособността е доколко гражданите възприемат средата в държавата и бизнеса като справедлива. В представения от Gallup индекс на възприеманата корупция България получава 80.3 точки от 100 възможни – най-високата стойност сред сравняваните държави. След нея се нареждат Гърция със 79.9 точки и Северна Македония със 79.4 точки. Най-ниски стойности в групата са отчетени в Черна гора – 60.7 точки, Хърватия – 64.6, и Сърбия – 66.9 точки.

Показателят обединява възприятията на гражданите за разпространението на корупцията в държавното управление и бизнеса, като по-високата стойност означава по-широко възприемане на проблема. Той не измерва пряко действителния мащаб на корупцията.

Според представените данни негативните нагласи са сравнително широко разпространени в целия регион, макар между отделните държави да съществуват различия.

По-балансирана е картината при удовлетвореността от базовата инфраструктура и обществените услуги. Индексът на Gallup включва оценките за водоснабдяването, пътищата, транспорта, училищата и здравеопазването. При този показател България получава 53 точки и заема шесто място сред десетте държави. Пред нея са Словения с 65.6 точки, Албания с 63, Хърватия с 62.1, Черна гора с 61 и Румъния с 60.2 точки. По-ниски резултати са отчетени в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Гърция.

Тонков отбеляза, че оценките за обществените услуги трябва да се разглеждат и през особеностите на самите анкети, тъй като хората рядко дават изключително високи оценки за подобни услуги.

Предизвикателствата пред общественото доверие

България се нарежда в долната част на регионалното сравнение и по индекса за гражданска ангажираност, използван от Gallup като един от ориентирите за социалното доверие. Той обединява три показателя – дали хората са участвали в доброволчески дейности, дарявали са средства или са помогнали на непознат човек. По този индекс страната получава 27 точки при сред най-високите резултати в Словения – 40.3, Сърбия – 34.6, и Гърция – 34 точки. Под България остават Румъния с 25.5 и Хърватия със 17.4 точки.

Според Тонков доверието между хората има съществено значение за икономическото развитие, тъй като създава предпоставки за сътрудничество, предвидимост и устойчиви взаимоотношения.

Представените резултати обаче измерват конкретни форми на гражданска активност, а не всички измерения на общественото доверие.

Значително подобрение в оценката за живота

На фона на тези предизвикателства данните на Gallup очертават и положителна дългосрочна тенденция за България – нарастване на дела на хората, които дават висока оценка за собствения си живот.

Според представените от Преслав Тонков ориентировъчни изчисления през 2006 г. около 6% от българите са попадали в категорията thriving, която обхваща хората с високи оценки за живота им по използваната от Gallup скала. През 2025 г. този дял достига приблизително 31%. Самият Тонков направи изричната уговорка, че използваните в това сравнение стойности са приблизителни оценки, а не окончателно потвърдени данни.

Въпреки предварителния характер на числата сравнението очертава съществено подобрение спрямо изходната позиция на България, която през 2006 г. е била с най-нисък дял в разглежданата група държави. Към 2025 г. обаче делът на хората с високи оценки за живота у нас остава под този в Словения, Сърбия и редица други страни от региона.

Тонков определи развитието като положително и отбеляза, че подобна тенденция се наблюдава в повечето държави от Югоизточна Европа. Изключение прави Гърция, където представените данни сочат обратна посока на изменение.

Според него една от причините постигнатият напредък невинаги да се възприема достатъчно положително е начинът, по който гражданите сравняват собствената си държава с останалия свят.

Той посочи, че българите често използват като ориентир държави като Германия, Швейцария и Норвегия, които са сред най-развитите икономики. В същото време за по-пълна оценка на напредъка е необходимо да се отчита и развитието на България през последните две или три десетилетия.

Променят ли се нагласите към емиграцията?

Отделна част от анализа беше посветена на желанието на гражданите да напуснат родината си и да заживеят постоянно в друга държава. Представените данни сравняват промяната в тези нагласи между 2009 и 2025 г. За България е отчетено понижение от 2.7 процентни пункта в дела на хората, които биха желали да се преместят трайно в чужбина.

Тонков обаче изрично уточни, че промяната при България, Сърбия и Хърватия е твърде малка, за да бъде определена като статистически значима. Следователно резултатите не дават основание да се говори за категоричен обрат в емиграционните нагласи у нас.

В регионален план се наблюдават различни тенденции. Най-голямо понижение на желанието за трайна емиграция е отчетено в Албания – с 22.5 процентни пункта, докато в Гърция е регистрирано увеличение с 14.5 процентни пункта.

Според Тонков променящите се възможности за образование, професионално развитие и реализация в родните държави са важна част от дискусията за задържането на талантите.

Той посочи, че през предходните десетилетия много млади българи са възприемали заминаването в чужбина като естествен избор, но днес страната разполага с повече компании и възможности, които могат да ги мотивират да останат.

Човешкият капитал и новите индустрии

Освен резултатите от изследването Тонков обърна внимание и на конкурентните предимства на България, свързани с техническото образование, математиката и научните знания. Като перспективни направления за икономиката той открои системите за съхранение на енергия, зелените технологии, изкуствения интелект и технологиите с приложение в отбранителната индустрия. Сред примерите беше инициативата DIANA на НАТО, която създава възможности за участие на стартиращи компании в разработването на иновации и технологии.

Ако не се придвижваш нагоре по веригата на добавената стойност, изоставаш“, подчерта Тонков, като акцентира върху необходимостта българските компании да развиват по-сложни продукти и да участват в международни технологични проекти.

В хода на разговора изпълнителният директор на GFCC д-р Роберто Алварес също обърна внимание, че конкурентоспособността не зависи единствено от ефективността на производството, а и от това какви продукти и услуги създава една икономика.

Това, което произвеждате, също определя производителността“, посочи той, като даде пример с различната икономическа стойност на индустриите.

Според Алварес ключово значение има способността научните знания да се превръщат в икономическа стойност, включително чрез изграждането на нови производства и индустрии.

Двамата обсъдиха и ролята на институционалната стабилност за дългосрочното развитие на компаниите. Според Тонков устойчивата среда позволява на бизнеса да натрупва знания, капитал и опит в продължение на десетилетия, а това е особено важно за по-малките икономики, които разчитат на достъп до международните пазари.

Той открои и потенциала на българската диаспора, като подчерта, че връзката с българските специалисти в чужбина не трябва непременно да се свежда до физическото им завръщане. Техните знания, контакти и международен опит също могат да подпомагат развитието на страната.

В заключение, попитан с коя държава България трябва да се сравнява в стремежа си към по-висока конкурентоспособност, Тонков изрази мнение, че страната трябва да използва собствените си силни страни, вместо постоянно да търси чужди модели за развитие.

Мисля, че трябва да бъдем като себе си“, заяви той, изразявайки оптимизъм за бъдещето на България.