Българите започнаха да се връщат, но демографската карта остава негативна

За първи път от 90-те години на миналия век България отчита повече връщащи се в страната българи, отколкото напускащи. През последните няколко години стотици хиляди напуснали се завърнаха, но въпреки това демографската картина остава отрицателна. Това стана ясно по време на панел, посветен на демографските предизвикателства, на Софийския икономически форум.

За първи път от 1990 г. имахме положително нетно миграционно салдо – хората започнаха да се връщат“, каза Асен Василев, бивш финансов министър (2023 – 2024 г.).

Той направи кратка ретроспекция и обясни, че още в края на миналия век е имало влошаване на демографските процеси, а след присъединяването на България към ЕС много българи заминават да учат или работят зад граница и не се връщат. Отделно, след финансовата криза в периода 2011 – 2012 г., когато отпадат ограниченията за свободно пътуване и работа, страната губи още няколкостотин хиляди човека.

„По това време имахме 0% увеличение на пенсиите, почти никакво увеличение на заплатите, имахме безработица и дълбока рецесия, затова и имахме почти 500 000 – 600 000 души, които напуснаха страната в този период“, добави той.

Бих казал, че това, което виждаме в момента, се дължи основно на икономически причини“, посочи Василев.

По думите му, същественото увеличение на пенсиите и доходите в периода 2022 – 2025 г. е обърнало тенденцията – около 40 000 души повече са се завърнали, отколкото са напуснали, половината от тях българи, което за четири години прави между 150 000 и 200 000 души. Според него, българите зад граница са един потенциал резервоар.

Имаме близо милион и половина българи, които живеят и работят извън България. Ако им осигурим добри училища, добри болници и добра работа, много от тях искат да се върнат“, смята Василев.

Какви са рисковете

Джейсън Брет Пелмар, ръководител за България на Групата на Световната банка, припомни, че страната е била сред водещите в опита да осмисли проблема, като още през 2012 г. приема национална демографска стратегия. Той предупреди, че макар нетната миграция вече да е положителна, демографската тенденция остава негативна, а оттам произтичат различни рискове.

Макроикономически риск, защото със застаряващо общество има по-малко динамика и иновации. Има фискален риск, защото поддържането на пенсии също е заплаха и трябва да се вземат мерки. И на трето място, има риск за предоставянето на услуги, защото може да се премине към влошаване в места, които не са София, Пловдив, Бургас, Варна“, обясни той.

„Градът не са стените, градът са хората“

Никола Димитров, председател на Балканския център за конструктивни политики – SOLUTION (Скопие, Северна Македония), постави въпроса в регионален контекст, позовавайки се на цитат от атински военачалник.

„Градът не са стените, градът са хората“, каза той, за да подчертае, че силата на държавите е в хората, а не само в работната ръка и данъкоплатците. По думите му, регионът е своеобразен пример за предизвикателствата, пред които е изправен целият континент.

Ако през 50-те години на миналия век Европа е била 22% от световното население, днес сме 9%, в края на века тя може да падне до 6%“, предупреди Димитров, като допълни, че Африка ще бъде шест пъти по-голяма от Европа по население.

По думите му, само Западните Балкани губят около четвърт милион души годишно, които се преселват в ЕС. Като решение Димитров посочи връщането на възможностите „у дома“, икономическото сближаване, но и върховенството на правото.

Хората си тръгват не само заради липсата на икономически възможности. Тръгват си, когато партийната принадлежност е по-важна от способностите, когато съдиите не са независими, когато корумпираните политици остават без отговорност“, каза той.

Стратегията „Право да останеш“

Темис Христофиду, генерален директор на Главна дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия, обясни, че Съюзът е улеснил максимално свободното движение, но без да отчете последиците.

Улеснихме движението на хората в ЕС, но не обмислихме докрай последиците от това – а именно, че трябва да създадем и причини хората да остават и да се местят само по избор, а не по необходимост“, каза тя, като подчерта, че самото движение не бива да бъде самоцел.

По думите ѝ, справянето с предизвикателството минава през обединяването на няколко политики на ЕС. „Правото да останеш“ е приоритет на втория мандат на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Комисията вече е провела широка обществена консултация, получила 700 предложения, а в началото на следващата година се очакват конкретни предложения, обвързани с новата Многогодишна финансова рамка. Христофиду предупреди и за риска от „черни дупки“, или това са процъфтяващи столици, но западащи малки градове и села.

Не може да има конкурентоспособен Европейски съюз, ако не всички негови региони се развиват“, каза тя.