Как България и регионът ще си гарантират по-сигурна и достъпна енергия?

Сигурните енергийни доставки вече не са достатъчни, за да гарантират устойчивостта на икономиките. Все по-голямо значение придобиват достъпните цени, разнообразието от източници и маршрути за доставка, както и дългосрочното планиране на енергийната инфраструктура. Тези теми бяха във фокуса на международна дискусия по време на Global Innovation Summit 2026 в София, където представители на енергийния сектор, институциите и академичните среди обсъдиха как държавите могат да укрепят енергийната си сигурност в условията на геополитическа нестабилност и растящо потребление.

Събитието се проведе на 20 октомври и беше организирано съвместно от Глобалната федерация на съветите по конкурентоспособност (GFCC) и „Главболгарстрой“. В панела Energy Security and Independence: Building Resilient Economies участваха заместник-министърът на енергетиката, д-р Любомира Ганчева, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“, Кирил Равначки, енергийният експерт и основател на Mind Your Future, Боян Рашев, директорът на Националния офис по конкурентоспособност на Оман, д-р Фахад Ал Джахвари, президентът на малайзийския университет Universiti Teknologi Petronas, Мохамед Фируз Аснан, и представителят на GFCC от Гърция, Атина Хадзипетру. Модератор на дискусията беше председателят на федерацията, Чарлз Холидей.

България подготвя нов подход към енергийното планиране

Зам.-министърът на енергетиката Любомира Ганчева очерта необходимостта България да премине от отделни мерки за справяне с предизвикателствата в сектора към цялостна рамка за дългосрочно енергийно планиране.

По думите ѝ, през последните години основният фокус постепенно се е изместил от наличието на енергийни ресурси към тяхната ценова достъпност, а следващата важна стъпка е изграждането на устойчива енергийна система, способна да реагира на бъдещи сътресения.

Преминахме от наличието на енергия към нейната достъпност. Сега, според мен, устойчивостта е следващият основен стълб, върху който трябва да се съсредоточим“, посочи Ганчева.

Тя обясни, че правителството работи за обединяването на досегашните мерки в рамките на дългосрочна енергийна стратегия, основана на моделиране и различни сценарии за развитието на сектора. Идеята е да се осигури предвидимост както за инвеститорите и индустрията, така и за домакинствата.

В този контекст зам-министърът посочи и либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители като един от важните въпроси за следващата година. Според нея, подобни промени трябва да бъдат съобразени със защитата на домакинствата и с необходимостта от стабилна и предвидима енергийна среда.

Ганчева обърна внимание и на очакваното увеличение на потреблението на електроенергия, включително заради развитието на индустрията, центровете за данни и изкуствения интелект. По думите ѝ, националните енергийни планове трябва да бъдат съобразени и с развитието на инфраструктурата в съседните държави, така че инвестициите да се планират в по-широк регионален контекст.

Никой не трябва да се справя сам. Разходите за енергийни ресурси и инфраструктура трябва да бъдат споделяни, когато има общ план“, подчерта тя.

Според зам.-министъра, България разполага със значителен експертен опит в ядрената енергетика, както и с възможности за развитие на възобновяеми мощности, комбинирани със системи за съхранение. За да бъдат осигурени необходимите специалисти и инвестиции през следващите десетилетия, е важно бъдещият енергиен микс да бъде ясно очертан още сега.

Газовите връзки и ролята на Вертикалния коридор

Необходимостта от по-тясно регионално сътрудничество беше подчертана и от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“, Кирил Равначки. Според него, последните сътресения на енергийните пазари са показали, че диверсификацията на доставчиците не е достатъчна, ако държавите не разполагат и с алтернативни маршрути, по които природният газ може да достигне до потребителите.

Последните сътресения ни научиха, че дори да имаме диверсифицирано портфолио от доставки на природен газ, трябва да разполагаме и с разнообразни маршрути, така че при прекъсване да можем да продължим работа, избирайки друга възможност“, посочи той.

Като пример Равначки открои проекта за Вертикалния газов коридор, който цели да осигури допълнителни възможности за пренос на природен газ между Гърция, България и държавите на север. По думите му, капацитетът за пренос от Гърция към България вече е увеличен с 40%, а разширението в посока Румъния трябва да осигури увеличение с близо 90%.

Равначки подчерта, че ефективното използване на вече изградената инфраструктура, съчетано с премахването на съществуващи ограничения по мрежата, може да подобри ликвидността на газовия пазар и да засили конкуренцията между доставчиците.

Той обърна внимание, че енергийната устойчивост изисква съгласувано развитие на различните инфраструктурни елементи – терминалите за втечнен природен газ, газопроводите и газовите хранилища. Според него, сътрудничеството между операторите създава предпоставки Югоизточна Европа да се превърне във все по-важна част от енергийната сигурност на континента.

Цената на енергията остава предизвикателство

Енергийният експерт Боян Рашев постави акцент върху ценовата достъпност на електроенергията и необходимостта европейските политики да отчитат реалните потребности на икономиката. Той посочи, че средната борсова цена на електроенергията в България за доставка на 20 октомври достига около 300 евро за мегаватчас – равнище, което според него поставя сериозни въпроси пред конкурентоспособността на индустрията.

Рашев изрази мнение, че през последните две десетилетия европейският енергиен дебат е поставил твърде силен акцент върху устойчивостта от екологична гледна точка, докато сигурността на доставките и ценовата достъпност не са получили достатъчно внимание.

Според него, българската енергийна система продължава да разчита на електроцентралите, използващи местни лигнитни въглища, когато възникнат сериозни затруднения или потреблението нарасне. Именно това, по думите му, разкрива необходимостта от намиране на дългосрочни решения, които да съчетават енергийната сигурност и екологичните цели.

Рашев отбеляза още, че навлизането на изкуствения интелект и увеличаването на изчислителните мощности ще доведат до допълнително търсене на електроенергия. Затова според него Европа трябва да използва по-пълноценно наличните си енергийни ресурси, паралелно с развитието на новите технологии.

Шистовият газ и критичните суровини

Въпроси от публиката насочиха дискусията и към възможностите за проучване на местни енергийни и минерални ресурси. Попитана дали правителството обмисля отпадане на забраната за използване на технологията хидравлично разбиване при проучванията за шистов газ, въведена през 2012 г., зам.-министър Любомира Ганчева заяви, че темата засега не е обсъждана в правителството.

Тя обаче изрази готовност за диалог относно развитието на технологиите и възможностите за обсъждане на конкретни проекти съвместно с Министерството на околната среда и водите, при отчитане на потенциалното въздействие върху околната среда.

По темата за критичните суровини Ганчева посочи, че Министерството на енергетиката и правителството работят активно за развитието на този сектор, който също има значение за енергийната сигурност. Тя отбеляза, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) вече работи по проект в тази област.

Припомняме, че през януари 2026 г. БЕХ, Българската академия на науките (БАН) и „Мини Марица-изток“ подписаха споразумение за проучване на възможностите за извличане на критични суровини и редкоземни елементи от лигнитните въглища в Маришкия басейн. Сред изследваните суровини са германий и графит, като са извършени сондажи и са предвидени допълнителни анализи на проби в САЩ, които да помогнат за оценката на потенциала за икономически рентабилен добив.

Ганчева подчерта необходимостта от сътрудничество между институциите и бизнеса за развитието на проучванията за критични суровини, включително за намиране на решения, които отчитат екологичните изисквания.

Международният опит

Международните участници представиха различни подходи към енергийната сигурност в зависимост от икономическите особености и ресурсите на отделните държави. Представителят на GFCC от Гърция, Атина Хадзипетру, подчерта, че енергията вече не може да се разглежда единствено като самостоятелен сектор, тъй като цените и сигурността на доставките влияят пряко върху инфлацията, инвестициите и конкурентоспособността.

Според нея, Югоизточна Европа постепенно укрепва ролята си като стратегически енергиен коридор за Европейския съюз, а проектите за газова и електроенергийна свързаност между Гърция, България и останалите държави от региона създават допълнителни възможности за диверсификация.

От своя страна д-р Фахад Ал Джахвари представи перспективата на Оман, където енергийната сигурност е тясно свързана с геополитическата стабилност в Близкия изток и надеждността на международните доставки. Той открои усилията на страната за диверсификация на икономиката отвъд традиционното производство на нефт и газ. Сред приоритетите е развитието на зелен водород, като според представените от него амбиции Оман се стреми към производство на около 1 млн. тона годишно до 2030 г.

Президентът на Universiti Teknologi Petronas, Мохамед Фируз Аснан, разгледа връзката между енергийната сигурност, технологичното развитие и човешкия капитал. Той даде пример с Малайзия, която наред с производството и износа на енергийни ресурси развива електронната индустрия и се стреми към по-сложни и високотехнологични производства.

Според него, наличието на достатъчно енергийни ресурси не е гаранция за икономически успех, ако държавите не разполагат с квалифицирани специалисти, които да ги използват ефективно.

Енергийната сигурност е и сигурност на човешкия капитал“, посочи Аснан, като отбеляза, че изграждането на електроцентрала може да отнеме около пет години, докато подготовката на квалифициран енергиен инженер изисква значително по-дълъг период.

В обобщение на дискусията председателят на GFCC Чарлз Холидей постави акцент върху дългосрочното планиране и способността на енергийните компании да реагират при различни сценарии. Като пример той представи практиката на Shell да използва сценарийно планиране не толкова за точно прогнозиране на бъдещето, колкото за изграждане на готовност за различни пазарни и технологични промени.