Загубена петилетка за свиване на неравенството в България

Подоходното неравенство в България остава най-високото в Европейския съюз. През 2025 г. коефициентът на Джини е 37,7 пункта – с 8,5 пункта над средното за ЕС и значително над стойностите в страните с най-равномерно разпределение на доходите. Лекото понижение спрямо предходната година не променя общото положение: зад високия показател стоят устойчиви разлики в заплащането, възможностите за реализация и достъпа до социална подкрепа, които се проявяват както между регионите, така и между отделните социални групи.

Страните в ЕС имат много големи различия помежду си в подоходното неравенство; коефициентът на Джини варира от 23 в Словакия и 23,4 в Белгия до 35,6 и 37,7 в Латвия и България през 2025 г. Не се откроява и някаква обща тенденция – в 13 от 27-те страни членки неравенството расте от началото на десетилетието, в 14 намалява, но разликите са минимални, в почти всички случаи в рамките на 1 – 2 пункта. Изключение прави Румъния, където между 2021 и 2025 има спад от цели 7 пункта, което я превръща от една от страните с най-високо неравенство в такава с близки до средните за ЕС стойност. Там обяснението обаче се крие най-вече в икономическата криза, която значително орязва доходи и социални придобивки в обществения сектор.

Регионалните разлики в България са сравними с  тези между европейските страни; докато в Габрово и Перник коефициентът на Джини е едва 25, в столицата надхвърля 39, в Стара Загора – 38. Особеностите на регионите до голяма степен предопределят доходната структура – там където неравенството е ниско има по-силно застаряване и съответно пенсиите имат по-голяма тежест в общия доход на домакинствата. Конкурентните местни пазари на труд се характеризират с високо неравенство, както и тези с висока безработица и неактивност сред хората в трудоспособна възраст. И при областите в България обаче няма една посока на развитие, напротив, тенденциите са разнопосочни, на места (Смолян, Враца) има промени с над 10 пункта.

Хронично високото неравенство у нас има няколко основни движещи механизма:

1. Големи разлики във възнагражденията на наетите. Заплатите във водещите икономически дейности са около три пъти по-високи от тези на опашката. Това носи със себе си и регионални диспропорции заради концентрирането на отрасли с високо заплащане – например, ИКТ, енергетика, финанси – и такива с ниско – земеделие, туризъм – в конкретни части на страната. В ситуация с висока заетост и ниска безработица неравенствата на пазара на труд имат още по-голяма тежест;
2. Отчетливи слабости на социалната система. Заради относително малката тежест на социалните плащания, обвързани с доходен критерий в общата социална политики и почти пълно отсъствие на мерки за директна борба с бедността, социалната система в България е сред най-слабите в ЕС в намаляването на неравенството. През последните години има някои плахи примери в обратната посока – свързани най-вече с гарантирания минимален доход и енергийните помощи – но без фундаментално преосмисляне на механизма, насочеността и размера на социалното подпомагане няма как да очакваме значителни подобрения в ефективността;
3. Неравенство във възможностите. В много случаи реализацията на пазара на труда е предопределена от силно неравен старт в семейната среда, който образователната система не може да преодолее. Това води до маргинализиране на значителна част от децата от бедни семейства и такива с малцинствен произход.  Важна роля има и достъпът до здраве и качеството на услугите, които допълнително разширяват отстоянието между хората с високи доходи и възможности и останалите;
4. Относително слаб ефект на пенсиите. Пенсионната система у нас има един от най-ниските коефициенти на заместване на доход в ЕС, което разширява разликите между работещи и пенсионери. В България пенсионната политика има особено значение заради застаряването – най-големият спад в неравенството в последните години е следствие от еднократно извънредно увеличение на пенсиите, но този ефект вече е до голяма степен изконсумиран от изпреварващия ръст на доходите от заетост;
5. Значителна сива икономика. Ролята на сивите практики на пазара на труд означава, че официалните данни често подценяват реалните заплати на част от хората в дъното на доходната структура. Отказът от декларирана заетост също такава ограничава достъпа до социални права..

Важно е да отбележим, че неравенството в дохода не е непременно нещо лошо; до определено равнище то действа по-скоро стимулиращо за икономическото поведение, тъй като високите заплати мотивират работниците (и младите хора, на които предстои да навлязат на пазара на труда) да целят високо образование и производителност, както и стимулират предприемачеството. Прекомерно високото неравенство обаче ограничава реализирането на потенциала на мнозина, оттам възможностите за икономически растеж.

Загубените пет години за свиване на неравенството в страната с най-висок коефициент на Джини в ЕС са до голяма степен обясними – в период на политическа несигурност и честа смяна на правителства трудно се прави фундаментално преосмисляне на социалната система, помощите и политиките на пазара на труд. Този период обаче отмина, и с него извиненията да не се адресират основните социални проблеми и да се отлагат решенията.

Източник: Институт за пазарна икономика