Защо МФ промени плановете си за прага за ДДС регистрация?
Новият разсрочен вариант за повишение позволява по-устойчиво ниво на бюджетни приходи
© ECONOMIC.BG / БТА
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова.
Както и с други свои данъчни планове, Министерството на финансите (МФ) промени намеренията си относно прага за задължителна регистрация по Закона за ДДС. Миналата седмица стана ясно, че вместо увеличение до 75 000 евро, ще се покачи на няколко стъпки през следващите години.
Ето какво и защо се случи накратко.
Какво предлагаше МФ досега
МФ представи своите предложения за данъчни промени през 2027 г., голяма част от които срещнаха отпор от бизнес и обществото. Особено спорни са новите акцизи върху мощните автомобили и допълнителната регулация за домашната ракия.
Впоследствие, по време на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), стана ясно, че ведомството на Гълъб Донев е изменило спорните текстове.
Едно от предложенията беше именно за вдигане на прага за задължителна регистрация по ДДС – от сегашните 51 130 евро на 75 000 евро през 2027 г. Пред НСТС обаче МФ представи други числа.
Какво е последното предложение
Според новото предложение, повишаването ще бъде поетапно.
Прагът ще се вдигне до 60 000 евро от 1 януари 2027 г., до 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и до 75 000 евро от 1 януари 2029 г. Така крайната цел от 75 000 евро се запазва, но вместо това тя се разсрочва на няколко стъпки.
Защо се налага промяната
По време на заседанието на НСТС заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че причина зад промяната са препоръките отвън, включително от Европейската комисия (ЕК) и от Международния валутен фонд (МВФ). Тя добави, че едно рязко вдигане всъщност щяло да доведе до загуба на бюджетни приходи.
Отделно, в изявление пред медиите от работодателските организации също споменаха, че тази промяна се налага външно и я подкрепят.
Какво се цели с прага за ДДС регистрация
Накратко, прагът за регистрация по ДДС определя оборота, над който бизнесът е длъжен да се регистрира по ДДС и да внасят данъка. Малките фирми, които продават предимно на физически лица и не могат да приспадат ДДС, биха предпочели да не се регистрират по ДДС, защото за тях ова е предимно административна тежест – трябва да подават стандартните ежемесечни ДДС декларации и да попълват дневници.
Съответно вдигането на лимита разширява кръга от малки фирми и самонаети, които са освободени от допълнителните административна и данъчна тежести.
Но за бюджета колкото повече фирми са регистрирани по ДДС, толкова по-добре. Поетапното повишение би помогнало, от една страна, да се балансират бюджетните приходи, а от друга – да не накара някои фирми да минат в сивия сектор, от което биха пострадали постъпленията в бюджета в период, в който срещу България има стартирала процедура по прекомерен дефицит и всяко допълнително евро е добре дошло.