Данък „Свръхпечалба“, нови акцизи, по-висок ДДС праг: данъчните промени през 2027 г.

По-висок праг за регистрация по ДДС, акциз за мощните автомобили, данък свръхпечалба за финансовия сектор и търговските вериги, задължително електронно фактуриране и пълна забрана на рекламата на хазарт. Това са част от промените, които Министерството на финансите (МФ) предлага в данъчните закони за догодина. Те бяха представени на брифинг от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова.

Пакетът от данъчни и приходни мерки за 2027 г. има за цел да осигури устойчиво нарастване на бюджетните приходи, включително намаляване дела на сивата икономика чрез повишаване на събираемостта на приходите“, каза в началото на събитието Петкова.

Тя изтъкна, че пакетът предвижда няколко данъчни преференции както за семействата с деца, така и за предприятията. Във всички данъчни закони, както и в Закона за счетоводството и Закона за хазарта, се актуализират глобите и санкциите. Причината е, че голяма част от тях не са променяни от приемането на данъчните закони през 2006 г.

Economic.bg извежда накратко какви са промените.

Данък върху доходите: повече облекчения за семействата

Увеличение на данъчните облекчения за отглеждане на деца както следва:

• за едно дете: от 6000 лв. (3067.75 евро) на 5000 евро;
• за две деца: от 12 000 лв. (6135.50 евро) на 8000 евро;
• за три и повече деца: от 18 000 лв. (9203.25 евро) на 11 000 евро;
• за дете с увреждане: от 12 000 лв. (6135.50 евро) на 10 000 евро.

Облекчението ще може да се ползва всеки месец чрез работодателя, без да се чака годишната декларация.

Въвежда се ново облекчение за детско развитие. От годишния облагаем доход ще се приспадат разходи за здраве, образование и спорт на децата, например за танци, езикови курсове или спорт. Сумите са до 2000 евро за едно дете, до 4000 евро за две и до 6000 евро за три и повече деца. Разходите трябва да са доказани с документ за покупката и за плащането. Документите не се прилагат към декларацията, но трябва да се пазят за проверка от НАП.

ДДС: по-висок праг и електронни фактури

Прагът за задължителна регистрация по ДДС се вдига от 51 130 на 75 000 евро. Целта е по-малко административна тежест за малките и стартиращите фирми. Според мотивите ефектът за бюджета е около -94 млн. евро годишно.

Продавачите на нови сгради и парцели ще трябва да се регистрират по ДДС най-малко 7 дни преди сделката, независимо от оборота си. Мярката е срещу схемите, при които фирма продава всички апартаменти в нова сграда, преди да е регистрирана, и така не начислява ДДС. Очакваният ефект е около 120 млн. евро допълнителни приходи.

Въвежда се задължително електронно фактуриране между фирмите в страната. Промените се приемат сега, но системата ще заработи от 2028 г. Дневниците за покупки и продажби отпадат, а НАП ще подготвя предварително попълнена справка-декларация. Според мотивите изграждането на системата ще струва 20 млн. евро, а през 2028 г. се очакват 350 млн. евро повече приходи.

Корпоративен данък: облекчения за бизнеса и данък свръхпечалба

Фирмите ще могат да отчитат веднага като разход покупки на техника, машини или софтуер на стойност до 1000 евро. Досега границата беше 700 лв., а по-скъпите покупки се разпределят като разход в продължение на няколко години.

Ако фирма приключи годината на загуба, ще може да я покрива с печалбите си в следващите 10 години вместо в 5, както е сега. Всяка година обаче ще може да приспада загубата най-много от 70% от печалбата си, а върху останалите 30% ще плаща данък.

Фирмите, които купуват техника за изкуствен интелект, мощни компютри и сървъри, ще могат да отчетат цялата сума като разход още в годината на покупката, вместо да я разпределят на две години. Така ще плащат по-малко данък в годината, в която инвестират.

Ваучерите за храна се вдигат от 200 лв. (102 евро) на 200 евро месечно, но ще се облагат със 7% данък. Така служителят ще получава до 186 евро, или с около 80% повече от сега. Осигуровки върху тях няма да се плащат. Годишната квота се увеличава от 818 млн. евро на 1.5 млрд. евро.

Данъкът върху разходите за лично ползване на фирмени активи от управители, съдружници и директори се вдига от 3% на 7%.

Въвежда се еднократен данък свръхпечалба за 2027 г. в размер на 33%. Той ще обхване банки, застрахователи, търговци с поне 5 магазина за храни, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити.

Тези сектори, които изброих, представляват около 60% от свръхпечалбата, която е реализирана във всички икономически сектори. Затова предлагаме само тях“, посочи Петкова.

Идеята е за всяка фирма да се вземе средната ѝ печалба за 2020–2025 г., като тя се увеличава с 20%. След това ще се облага разликата между печалбата за 2027 г. и тази сума. 90% от този данък ще се внася авансово през 2027 г.

Основно целта на мярката е осигуряването на допълнителни приходи в бюджета, както и за финансиране на преференциите и то конкретно преференциите за деца и деца с увреждания, новата преференция (бел. ред. - за клубове и извънкласни дейности), както и увеличаване на прага по ДДС“, обясни Петкова.

Акцизи: мощните коли и онлайн търговията на прицел

Въвежда се акциз за автомобилите с двигател от 250 kW (около 340 к.с.) нагоре:

• за употребяван автомобил: 5000 евро плюс 8 евро за всеки kW над 250;
• за нов автомобил: 10 000 евро плюс 10 евро за всеки kW над 250.

Акцизът се плаща при първа регистрация или при внос в страната. Линейките, пожарните и специализираните служебни автомобили са изключени.

Забранява се продажбата на акцизни стоки, като алкохол и цигари, чрез обяви, сайтове, социални мрежи и приложения за съобщения. Митниците ще могат да искат сваляне на обявите и блокиране на сайтове и профили.

Транспортните и спедиторските фирми ще трябва да подават информация на митниците за превоза на акцизни стоки.

Забранява се държането на ракия от малки обекти за дестилиране в търговски обекти и от хора, различни от посочения в документа.

Акцизните декларации ще се подават само по електронен път.

Хазарт: пълна забрана за реклама и по-високи такси

Налагат се по-високи данъци за игралните зали и казината на тримесечие:

• игрален автомат: от 800 лв. (409 евро) на 600 евро;
• игрална маса: от 22 000 лв. (11 248 евро) на 13 000 евро;
• друго оборудване: от 5000 лв. (2556 евро) на 3000 евро.

От 2028 г. залите и казината ще плащат върху разликата между залозите и изплатените печалби, както онлайн хазартът. Ще има месечен минимум от 200 евро на автомат и 4500 евро на маса.

Игралните системи трябва да бъдат свързани с НАП до 30 юни 2027 г.

Таксата за хазартните оператори се вдига на 21% от 2027 г. и на 22% от 2028 г. Част от нея (1% през 2027 г. и 2% от 2028 г.) операторите трябва да дарят на олимпийски федерации и футболни клубове, иначе ще има лихви.

Двата процента се преотстъпват от хазартните оператори за предоставяне на лицензирани олимпийски спортни федерации, професионални футболни клубове за дарения и спонсорство. Това трябва да бъде доказано до 31 януари на следващата година. Ако хазартният оператор не ги предостави, тези средства подлежат на внасяне в бюджета заедно със законната лихва“, предупреди Петкова.

Вноските за социално отговорно поведение се удвояват: 60 000 евро за онлайн залагания, 20 000 евро за казина и 10 000 евро за останалите игри. Очакват се около 15 млн. годишно, разделени поравно между министерствата на спорта, здравеопазването и образованието.

Въвежда се нова такса за производство, внос и разпространение на игрално оборудване: 50 000 евро за лиценз за 5 години и 100 000 евро за 10 години.

Забранява се напълно рекламата на хазарт, включително на билбордове. Остава само рекламата при спонсорство, върху спортни съоръжения и екипи.

Чуждестранните онлайн оператори ще трябва да имат място на дейност в България, за да получат лиценз. Така печалбата им ще се облага в страната.

Местни данъци: по-високи данъчни оценки на имотите

Данъчните оценки, върху които се плаща данък сгради, се увеличават поетапно: с 30% през 2027 г., с 35% през 2028 г. и с 35% през 2029 г., общо 100% за три години.

Таксата за битови отпадъци ще продължи да се изчислява по сегашните оценки.

Счетоводство: много по-малко фирми с отчет за устойчивост

Прагът за отчет за устойчивост се вдига от 50 млн. евро приходи и 500 служители на 450 млн. евро приходи и 1000 служители. Според Петкова така задължените фирми ще намалеят от около 650 броя на около 20 броя.