Как новите евроизисквания за опаковките ще засегнат българските производители

В ЕС за опаковки се използват около 40% от пластмасите и 50% от хартията, а отпадъците от опаковки съставляват 36% от твърдите битови отпадъци. От 12 август 2026 г. започна прилагането на Регламент (ЕС) 2025/40 относно опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR). Неговите цели са ограничаване на използването на първични суровини, намаляване на отпадъците и преодоляване на различията между националните правила на държавите членки за опаковане. Част от изискванията ще се прилагат поетапно през следващите години.

За производителите новите правила могат да означават инвестиции в оборудване, промени в материалите и допълнителни разходи за доказване на съответствие. Въпросът е как тези разходи ще се отразят върху конкурентоспособността на българските предприятия.

Структура на българската промишленост

Според Евростат през 2024 г. производството на пластмасови изделия в България обхваща 1390 предприятия с близо 24,6 хил. заети и приходи от продажби от 2,05 млрд. евро. Производството на изделия от хартия и картон включва 464 предприятия с около 7,1 хил. заети и оборот от 651 млн. евро.

Тези категории обхващат и продукти, различни от опаковките, поради което не дават точна картина на опаковъчната индустрия, но позволяват да се анализира структурата на свързани производствени дейности.

Граф

Микропредприятията представляват над 70% от предприятията и в двете дейности. Същевременно в производството на пластмасови изделия предприятията с поне 50 заети са едва 7,7% от общия брой, но създават приблизително 72% от добавената стойност. Има вероятност по-големите производители да се нуждаят от по-мащабни инвестиции, докато за малките и средните предприятия дори ограничени фиксирани разходи могат да представляват значителна финансова тежест.

От какво ще зависят разходите за адаптация?

Регламентът въвежда изисквания за рециклируемост, минимално съдържание на рециклирана пластмаса в определени опаковки, ограничаване на излишния материал и повторна употреба. Конкретните задължения зависят от вида на опаковката и ролята на икономическия оператор.

Показателен пример са изискванията за рециклирано съдържание. Член 7 от регламента определя различни минимални дялове на рециклирана пластмаса според вида на опаковката. За бутилките за напитки за еднократна употреба изискването е 30% през 2030 г. и 65% през 2040 г. При контактно-чувствителните опаковки от PET, използвани например за храни, целите са съответно 30% и 50%, а при тези от други пластмаси – 10% и 25%. За останалите пластмасови опаковки дяловете достигат 35% през 2030 г. и 65% през 2040 г. Предвидени са изключения и възможност за отлагане на началото на някои изисквания. По-високите цели за 2040 г. означават, че производителите трябва да планират инвестициите си дългосрочно, включително осигуряването на подходящи рециклирани суровини.

За производител, който използва предимно първична пластмаса, това би могло да предизвика промени в снабдяването, изпитвания на материалите или адаптиране на производството. Ако допълнителните разходи не могат да бъдат компенсирани чрез по-висока производителност или прехвърлени към клиентите, те биха намалили маржовете на печалба. Въздействието ще зависи и от цените и наличността на подходящи рециклирани суровини.

Необходимите инвестиции няма да бъдат еднакви за всички. Производител, чиито опаковки вече отговарят на изискванията, може да има по-ниски разходи в сравнение с по-голям конкурент, който трябва да промени технологията си. Същевременно разходите за техническа документация, изпитвания и оценяване на съответствието могат да имат характер на фиксирани разходи. При по-малък производствен обем те се разпределят върху по-малко произведени единици, което може да повиши себестойността и да постави малките предприятия в по-неблагоприятна позиция.

Икономически ползи, но за кого?

Според оценката на въздействието на Европейската комисия от 2022 г. предложените мерки биха довели до приблизително 47,2 млрд. евро нетни финансови спестявания в ЕС през 2030 г. спрямо базовия сценарий, т.е. прогнозното развитие при запазване на съществуващата нормативна рамка без допълнителните мерки. Съществен компонент на тази оценка е прогнозното намаление на продажбите на опаковки с 51,7 млрд. евро, което означава по-ниски разходи за купувачите, но и потенциални загуби на приходи за производителите.

Същевременно оценката предвижда допълнителни годишни административни разходи от 1,3 млрд. евро в ЕС, основно за сертифициране на рециклируемостта и съдържанието на рециклирана пластмаса. При по-малък производствен обем подобни разходи могат да увеличат себестойността на единица продукция и да окажат по-силен относителен натиск върху малките предприятия.

В становището си от 2022 г. Съветът за регулаторен контрол към Европейската комисия (Regulatory Scrutiny Board) също настоява за по-ясно отчитане на загубените приходи на производителите и спестяванията за потребителите. Следователно прогнозните икономически ползи за ЕС не означават непременно ползи за опаковъчната индустрия, чиито предприятия могат едновременно да се сблъскат с намалено търсене и допълнителни разходи за съответствие.

Какво означава това за конкурентоспособността?

Въздействието на регламента върху конкурентоспособността на българските производители ще зависи от необходимите инвестиции, технологичната им готовност и възможността да компенсират допълнителните разходи. Макар хармонизирането на европейските правила да улеснява достъпа до общия пазар, адаптацията може да затрудни предприятията с ограничени финансови ресурси. За други тя може да създаде възможности за модернизация и повишаване на ефективността.

По материала работи Доротея Манолова, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика