Касова и начислена основа: защо тази разлика е важна за бюджетния дефицит?
В бюджета за 2027 г. финансовият министър Гълъб Донев заложи 3.5% дефицит, но опозицията веднага го обвини в лъжа
© ECONOMIC.BG / БТА
Министърът на финансите Гълъб Донев.
В петък вечерта Министерството на финансите публикува проекта на Бюджет 2027, след като малко по-рнао през деня премиерът Румен Радев и ресорният вицепремиер го представиха пред привърженици в УНСС. Един от най-чаканите параметри в бюджета, този за дефицита, веднага предизвика спорове, въпреки че на пръв поглед всичко изглежда ясно в документа – заложено е числото 3.5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).
Веднага след презентацията в УНСС от „Демократична България“ обвиниха управляващите в лъжа, тъй като според тях истинският бюджетен дефицит ще бъде 4.2%.
Но откъде идва тази разлика?
Накратко: тя е в методологията – за по-малкия бюджетен дефицит Министерството на финансите използва националното изчисление, т. нар. на касова снова. Докато за по-големия се използва европейската методология, т. нар. начислена основа.
Каква е разликата и защо е важна? Economic.bg отговаря.
Какво е дефицит на касова основа?
Касовата основа отчита парите в момента, в който реално влизат и излизат от държавната сметка. Приходът се брои, когато средствата, например от данъци, постъпят, а разходът – когато плащането, например към строителни компании, е наредено. Точно на тази основа се изготвя консолидираната фискална програма (КФП), по която Министерството на финансите всеки месец следи изпълнението на бюджета.
Предимството е, че показва реалния паричен поток на държавата, но огромният недостатък е, че така сумите може да се нареждат според ситуацията. Така пример, ако плащане се отложи за следващата година или приход се събере по-рано, дефицитът за текущата година изглежда по-малък, отколкото е реално поетият ангажимент.
Какво начислена основа?
Начислената основа отчита приходите и разходите в момента, в който възниква икономическото събитие, а не когато парите сменят собственика си. Тоест един разход се признава, когато държавата поеме задължението, дори то още да не е платено. Това е методологията, по която Евростат и Европейската комисия (ЕК) изчисляват дефицита и следят дали се спазват Маастрихтските критерии, а те бяха важни за приемането на България в еврозоната.
Начислената основа дава по-пълна картина за фискалната позиция на дадена страна и затова се използва от европейските институции, за да преценят кога една страна отговаря на условията за въвеждане на еврото.
Какъв ще е дефицитът за 2027 г.?
Както Economic.bg писа, през следващата година се предвижда дефицитът в бюджета да е 3.5% от БВП. Дори взимайки това по-малко число, на касова основа, България влиза в третата си година на свръхдефицит. На начислена числото би се качило над 4 на сто, като разликата ще дойде от военните разходи, които правителството ще поеме догодина. Но пред журналисти Гълъб Донев заяви, че когато се приложи европейската дерогация за военни разходи, дефицитът на начислена основа ще слезе до 3,6 на сто от прогнозния БВП.
Това при положение, че правителството не продължи порочната практика от предходните няколко години да се прехвърлят и укриват разходи, за да се намали счетоводно дефицита. Евростат вече разкри проблемите за 2025 г., а докладите на Сметната палата показаха, че това не е била практика само на кабинета „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова.