НСИ и Евростат изчислиха още по-голям бюджетен дефицит в България за 2025 г.

България е нарушила правилата за допустим бюджетен дефицит през 2025-та – годината, от която зависеше влизането на страната в еврозоната. Актуализираните данни и на Националния статистически институт (НСИ), и на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в сряда, показват, че „дупката“ в Бюджет 2025, изготвен и изпълняван от правителството „Желязков“ с финансов министър Теменужка Петкова (ГЕРБ), е 4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).

Резултатът е по-голям от предварителните статистически оценки (3.5% от БВП) и е доста над допустимото ниво, според българските и европейските правила. Напомняме, че в ал. 2 на чл. 25 на Закона за публичните финанси изрично е записано, че:

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ на годишна основа, изчислен въз основа на методологията на Европейската система от национални и регионални сметки на Общността, не може да надвишава 3 на сто от брутния вътрешен продукт“.

Таблица: НСИ

За 2026 г. Министерството на финансите, под ръководството на Гълъб Донев, прогнозира, че дефицитът ще скочи над 7%, ако се вземат предвид всички „прехвърлени и неразплатени разходи“ от 2024 г. насам и ако няма спешни мерки, които да свият разходите. С приемането на редовния бюджет за 2026 г. обаче бе записано, че дефицитът за т.г. ще е 5.7 на сто от БВП.

Важно уточнение

В днешното си съобщение НСИ обръща внимание, че данните може да бъдат ревизирани допълнително. Причината е, че не е постъпила информация от Сметната палата за инфраструктурните проекти.

Към датата на настоящата публикация НСИ е изискал, но все още не е получил копие от одитния доклад на Сметната палата по извършен извънреден одит на пътни инфраструктурни проекти в публичния сектор, възложен с решение на Народното събрание. В зависимост от констатациите в доклада и след допълнителен анализ, верификация и валидация от страна на Евростат данните за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ и подсектор „Централно управление“ може да бъдат ревизирани“, казват от там.

Това означава, че може крайният резултат да е по-висок и от днес съобщеното.

Напомняме, че в началото на 2025 г. служебният кабинет разкри, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще се нуждае от поне 1.8 млрд. лв., за да се разплати по задължения от 2024 г. От тях, около 500 млн. лв. трябваше а бъдат разплатени към общините за проектите, залегнали в бюджета за миналата година, а другите 1.3 млрд. лв. трябваше да се подсигурят за Агенция „Пътна инфраструктура“.

Реалистични ли са оценките

В последните седмици редица икономисти изразиха мнение, че оценките за такъв дефицит от 5% и нагоре вече не са приложими. Според Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, дефицитът може да е около или дори под 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), а при задържане на настоящия контрол над разходите дори да падне до 2.4%. 

Приказките за 5.7% дефицит не са релевантни в момента“, заяви Дацов, като уточни, че според различните сценарии максималният дефицит вероятно ще е малко под 4% от БВП, а при задържане на политиката на овладяване на разходите – дори под 2.4%.

Докъде сме с процедурата за прекомерния дефицит

През лятото Европейската комисия (ЕК) даде старт на процедура по прекомерен дефицит (ППД) срещу България. Тогава от Брюксел посочиха като причина ускоряващият се темп на растеж на публичните разходи.

Големите и трайни увеличения на разходите без компенсиращи структурни мерки за финансиране допринесоха за продължаващите дефицити въпреки положителния икономически растеж. България може да се изправи пред предизвикателства при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на сериозни усилия за фискална консолидация“, предупредиха тогава от Комисията.

По-рано този месец страната ни представи пред ЕК бюджетен план за 2027 г., в който накратко разписа как планира да си свие разходите през следващата година. Очаква се до края на ноември Комисията да върне становище по представените бюджетни политики.

Къде се класира България в еврозоната

Данните на Евростат сочат, че България е в топ 10 в еврозоната по влошено бюджетно салдо.

Лидер по размер на дефицита остава Румъния, която приключи 2024 г. с бюджетен дефицит от 9.3% от БВП, като това беше най-високото ниво в ЕС. Нарастващите разходи принудиха северната ни съседка да повиши някои данъци, включително ДДС и този върху дивидентите, както и акцизите.