„Нерелевантни приказки“: Бюджетният дефицит за 2026 г. може да е двойно под заложения

Бюджетният дефицит на България за 2026 г. може да се окаже значително по-нисък от очакваното – около или дори под 4% от брутния вътрешен продукт (БВП), а при задържане на настоящия контрол над разходите – дори до 2.4%. Това каза Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, по време на 9-ия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“.

Приказките за 5.7% дефицит не са релевантни в момента“, заяви Дацов, като уточни, че според различните сценарии максималният дефицит вероятно ще е малко под 4% от БВП, а при задържане на политиката на овладяване на разходите – дори под 2.4%.

„Неустойчив модел“

Дацов обаче отправи критики към проектобюджета за 2027 г. Той сподели, че в момента се говори за 750 млн. евро спестявания, които ще се направят в разходната част, и 1.5 млрд. евро, които трябва да бъдат платени като допълнителни данъци от гражданите.

Абсолютно неустойчив модел на развитие“, коментира той.

Напомняме, че към момента параметрите на проектобюджета за 2027 г. все още не са ясни. Очаква се до 15 октомври правителството да ги изпрати към Европейската комисия (ЕК) във връзка с процедурата по прекомерен дефицит, а големият въпрос е дали ЕК ще ги види първа, или българското общество.

Дацов предупреди, че заради затварянето на икономическия цикъл през следващите две години правителството ще има много по-голям проблем с приходната част на бюджета, като дори увеличение с 2 процентни пункта на базови данъци няма да го реши.

„Към 2027 г. в България реалният растеж ще бъде с 0.6 пр. пункта над потенциалния, но през 2028 г. ще отидем на минус 0.4 пр. пункта – ясно ще затворим цикъла и ще минаваме през някаква малка криза“, посочи Дацов.

„Нито една заявена реформа“

Според Дацов, изходът е в реална стратегия за структурни реформи в две посоки – оптимизиране на бюджетните сектори като размер и подобряване на тяхната ефективност. Именно публичните сектори, смята той, имат най-голям потенциал за подобрение и за ползи за икономиката и растежа.

За съжаление, на секторно ниво няма нито една такава заявена реформа в момента“, каза Дацов.

Той посочи, че през 2005 г. съотношението на заетите в бюджетния сектор спрямо населението е било малко под средното за Европа, а сега за оптимизиране на сектора би било необходимо съкращаване на около 90 000 души.

Подготовка за прогресивно облагане

Дацов отправи критика и към Министерството на икономиката, и към Министерството на земеделието, които през последните три месеца „воюват“ със светлия бизнес, като, според него, измислят нови регулации.

Той изрази надежда Министерството на финансите да не се присъедини към тази политика чрез данъка „Свръхпечалба“, като предупреди, че въвеждането на извънреден данък създава несигурност дали в бъдеще системата няма да премине от пропорционално към прогресивно облагане.

Изглежда ми като една подготовка, която подготвя системата да бъде сменена. Иначе не виждам никаква рационалност в това нещо (бел. ред. – в данък „Свръхпечалба“)“, добави той.

Най-големият проблем при облагането на прекомерните печалби

Доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), също бе критичен към въвеждането на данъка.

По думите му, най-големият проблем с предложението не е нито правното му основание, нито лошият сигнал към чуждестранните инвеститори.

Най-големият проблем е, че той е едногодишен. Това е извънреден секторен данък“, посочи Ножаров.

Той обърна внимание, че с този временен приход правителството се опитва да покрие нови и трайни разходи, които надхвърлят 1.4 млрд. евро, включително:

• около 300 млн. евро за деца и родители;
• 450 млн. евро за индексиране на пенсиите по „швейцарското правило“;
• 150 млн. евро за линията на бедност.

А през 2028 г. какво правим? Като изтече годишният данък, ще убеждаваме света, че при нас има вековни свръхпечалби“, коментира икономистът.

„Нулева фискална консолидация“

Ножаров изрази съмнение, че страната има потенциал да свали дефицита под 5% през следващата година, тъй като новите разходи надхвърлят възможностите за покриване, без да се броят съществуващият структурен дефицит и този на начислена основа.

Той бе категоричен, че реална фискална консолидация на практика липсва, като обвърза това с очаквания размер на дълга.

Готов съм да се обзаложа, че таванът на годишния дълг няма да е под 10 милиарда. За каква фискална консолидация говорим? Нулева“, заяви Ножаров.

По думите му, при истинска консолидация не би бил нужен нов дълг за 10 млрд. евро. Той предупреди още, че високата инфлация има опасни странични ефекти.

Ако помпаме икономиката още, годишната инфлация ще бъде 5.1%. Ако поддържаме висока инфлация, парите отиват за потребление, а то е главно внос, или за нискотехнологични услуги и такива с ниска добавена стойност“, каза той.

Преподавателят от УННС добави, че трябва да се гледат три вида дефицит – на касова, на начислена основа и структурен, като именно последният е най-важен в рамките на процедурата по прекомерен дефицит, следена по новия фискален регламент на ЕС. Той припомни и важен процедурен срок: съгласно регламента, бюджетът трябва първо да бъде обнародван вътре в страната (до 15 октомври) и едва след това изпратен на Европейската комисия за преглед.