Социалните разходи изпреварват икономиката
Разходите за пенсии и социални помощи растат много по-бързо от икономиката. Данъчните постъпления и приходите от осигуровки също се увеличават, но не успяват да догонят плащанията. По темата е и новият одит на Сметната палата за социалните плащания през периода 2020 – юни 2026 година. Данните показват не само бързо увеличение на разходите, но и растяща зависимост от бюджетното финансиране.
През 2025 г. осигурителните вноски вече покриват само половината от разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО). Останалите над 45% се финансират от основно от държавния бюджет като зависимостта от централния бюджет вече надхвърля 6 млрд. евро годишно.
Проблемът не е в постъпленията. Приходите от осигуровки нарастват постоянно през последните години, но разходите за пенсии, помощи и обезщетения растат още по-бързо. За пет години приходите от осигуровки нарастват с близо 89%, а разходите на ДОО – със 106%.

Причината не е и демографска. Поредица от политически решения увеличи трайно пенсионните разходи. Временните COVID добавки станаха постоянна част от пенсиите, старите пенсии бяха преизчислени, минималната пенсия беше повишавана административно няколко пъти, независимо от осигурителния принос. Така се увеличават не само разходите, но и разликите между това, което хората внасят, и това, което получават.
Сходна тенденция се наблюдава и при социалните помощи. Разходите нарастват значително, а много от плащанията вече се обвързват с линията на бедност и минималната работна заплата. По-високият бюджет сам по себе си обаче не доказва по-ефективна подкрепа. Показателен е примерът с хората с увреждания. В изследването на ИПИ „Трудоспособност, инвалидност и социална подкрепа в България“ показахме, че само разходите за лична помощ достигат 642 млн. евро през 2025 година. В същото време системата остава разпокъсана, а възможностите за трудова реализация на хората с увреждания са ограничени. Повече средства не означават автоматично повече самостоятелност.
В доклада на Сметната палата се разглежда и еластичността на плащанията спрямо икономиката, а изчисленията ясно показват, че „законовите реформи катализират темп на нарастване на социалните разходи, който трайно изпреварва темпа на реално нарастване на икономиката (БВП) и базовите приходи в държавата (КФП)“.
Общият проблем е, че разходите растат по правила, които не създават достатъчно стимули за устойчивост и резултати. При пенсиите отслабва връзката между осигурителния принос и размера на плащането. При социалната подкрепа липсва достатъчно ясна връзка между изразходваните средства и реалното подобряване на живота на хората.
Затова и Алтернативния бюджет на ИПИ за 2027 г. поставя акцент върху овладяването на разходите вместо увеличаването на данъците и осигуровките. При пенсиите това означава предвидими методи за индексация и по-силна връзка между принос и права. При социалните помощи – по-добро насочване на средствата и оценка на резултатите.
Обобщението на Сметната палата е красноречиво: „Цената на провежданата социална политика за периода е създаването на структурно небалансирана, фискално натоварваща и негъвкава осигурително-социална система, която губи финансовата си автономност и се превръща в мащабна държавна социална програма.“
Без промяна на правилата социалните плащания ще продължат да растат, а сметката ще остава за работещите и бизнеса.
Източник: Институт за пазарна икономика