АПИ възложи екологичните оценки за част от магистрала „Рила“

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) сключи договор за изготвяне на екологичните оценки за част от бъдещата автомагистрала „Рила“. Става въпрос за близо 60-километровото трасе между Гюешево и Дупница, което трябва да свърже границата със Северна Македония с магистрала „Струма“. Стойността му е 133.3 хил. евро без ДДС, а изпълнител е „Поввик“ АД. Това става ясно от проверка на Economic.bg в Регистъра за обществени поръчки.

Договорът е подписан на 6 ноември 2026 г. и предвижда изработването на доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), както и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони от мрежата „Натура 2000“. Документите са необходими за продължаване на екологичната процедура и последващото определяне на трасе, по което да се развие проектът за магистралата.

Участъкът Гюешево – Дупница представлява западното продължение на по-мащабния проект за автомагистрала „Рила“. Според досегашните планове тя трябва да продължи от Дупница през Самоков към района на Ихтиман, където да се свърже с магистрала „Тракия“, а друго направление да достигне „Хемус“ в района на Бухово. Така бъдещата пътна връзка трябва да свърже границата със Северна Македония с трите магистрали – „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“. Проектната подготовка на отделните участъци се извършва поетапно, като настоящият договор обхваща единствено отсечката между Гюешево и Дупница.

Срокът за изпълнение е 460 календарни дни, като той започва да тече след предоставянето на необходимата документация от АПИ на изпълнителя, удостоверено с приемо-предавателен протокол. В него се включват и процедурите по разглеждане на докладите от компетентните институции, както и времето за отстраняване на евентуални забележки. Договорът се счита за приключен след издаването на решение по ОВОС и оценката за съвместимост и уведомяването на АПИ за това.

Кой ще изготви оценките?

Изпълнителят е избран след вътрешен конкурентен избор по рамково споразумение, сключено от АПИ през юни 2024 г. за изготвяне на екологични оценки на пътни обекти. За конкретната поръчка са били поканени три участника, като и трите са подали оферти. Основният критерий за избор е най-ниската цена.

Най-изгодното предложение е на „Поввик“ АД – 133 304.96 евро без ДДС, при прогнозна стойност 144 308.91 евро. На второ място е класирано обединение „Ий Кей Джей – П“ с цена 136 763.34 евро, а на трето – „ВАНГ“ ЕООД със 143 051.31 евро без ДДС.

Договорът не предвижда авансово плащане. Възнаграждението ще бъде изплатено на три етапа – 30% след съгласуване на заданието за обхвата и съдържанието на докладите, 50% след получаване на положителна оценка за тяхното качество и окончателните 20% след издаване на решението по ОВОС и оценката за съвместимост.

Какви са вариантите за трасе?

Според инвестиционното предложение, изпратено от АПИ до Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на 23 юли 2026 г., бъдещата магистрала ще започва от първокласния път при ГКПП „Гюешево“ (I-6) и ще завършва с директна връзка към магистрала „Струма“ в района на Дупница.

На етап идеен проект са разработени три основни варианта и два подварианта на трасето. След проведени експертни съвети в Пътната агенция за последващо разглеждане са оставени два – зелен и светлосин, който представлява комбинация от първоначалния червен вариант и светлосин подвариант.

Зелен вариант

Зеленият вариант е с дължина 61.49 км. Трасето му преминава през землища на населени места в общините Кюстендил, Невестино, Бобов дол и Дупница. В западната си част то преминава през района на Гюешево, Каменичка Скакавица, Раненци, Гърляно, Вратца, Жиленци и Горна Брестница. След това достига района на Кюстендил, като засяга и землищата на Лозно, Соволяново, Скриняно, Николичевци, Жабокрът и други населени места. Източно от Кюстендил вариантът преминава през землища около Невестино, Берсин, Граница, Друмохар и Мърводол, след което продължава към района на Бобов дол и Дупница.

По зеления вариант са предвидени общо 41 големи съоръжения – 1 виадукт, 17 моста, 14 надлеза и 9 подлеза.

Сред по-значимите са 220-метрово мостово съоръжение над река Банщица и друг воден обект (км 15+000), мост с дължина 309 м над река Гращичка (км 38+650), както и 281-метрово съоръжение над общински път и река (км 40+650). Предвидено е още 312.4-метрово съоръжение над третокласния път и река Струма (III-104), както и 220-метрово преминаване над река Елешница и третокласния път в района (III-6222).

Светлосин вариант

Светлосиният вариант е по-къс – приблизително 59.97 км. Той също започва при Гюешево и преминава през района на Кюстендил, но след това се отклонява в различно направление спрямо зеления. Сред землищата, които засяга, са Копиловци, Коняво, Ябълково, Долна и Горна Гращица, Катрище, Лиляч и Долна Козница. По-нататък трасето преминава през района на Шатрово, Паничарево, Голям и Мали Върбовник, Палатово, Баланово и Дупница.

При този вариант са предвидени 39 големи съоръжения – 7 виадукта, 19 моста, 7 надлеза и 6 подлеза.

Макар да е по-къс, светлосиният вариант включва повече мостове и виадукти. Сред най-значимите съоръжения са мост с дължина 450 м над река Банщица (км 12+850), както и две съоръжения с дължина по 312.4 м в района на същата река. Предвидени са още 300-метрово преминаване над река Струма (км 30+350) и 312.4-метрово съоръжение над река Лилячка (км 41+400).

В източната част на трасето са разположени и няколко големи съоръжения над сухи долини, включително с дължини 250 м и по 222.2 м. В края на варианта, непосредствено преди връзката с магистрала „Струма“, е предвидено и 280-метрово съоръжение над дере (км 59+800).

Източник: АПИ / Google Earth Pro

Пътни възела

И за двата варианта са разработени решения за пет основни пътни възела – „Гюешево“, „Кюстендил-север“, „Кюстендил“, „Невестино“ и „Дупница“, като местоположението и организацията им се различават според избраното трасе.

Първият пътен възел ще бъде в района на Гюешево, на около 4 км от началото на зеления вариант (км 3+900) и на около 2.7 км при светлосиния (км 2+690). И в двата случая е предвидена връзка със съществуващия първокласен път (I-6).

Пътен възел „Кюстендил-север“ ще осигурява връзка с третокласния път в района (III-601). При зеления вариант е разположен приблизително на 23-ия километър от магистралата (км 22+950), а при светлосиния – на около 22.5 км (км 22+500).

По-съществена е разликата при пътен възел „Кюстендил“. При зеления вариант той е предвиден като „Полудетелина“ с връзка към второкласния път Кюстендил – Дупница (II-62), приблизително на 32-рия километър (км 31+600). При светлосиния вариант възелът е тип „Диамант“ и ще осигурява връзка с първокласния път (I-6), приблизително на 30-ия километър (км 29+900).

Различни решения са предложени и при Невестино. При зеления вариант пътният възел ще бъде тип „Полудетелина“ и ще осигурява връзки към второкласния път Кюстендил – Дупница (II-62) и общински път. Разположен е приблизително на 38-ия километър от магистралата (км 38+400). При светлосиния вариант е предвиден възел тип „Диамант“, който ще се свързва с третокласния път в района (III-621), приблизително на 37.5 км (км 37+500).

Свързването с автомагистрала „Струма“ 

За свързването с автомагистрала „Струма“ при Дупница са разгледани два отделни варианта. Първият предвижда директни връзки по направленията София – Гюешево и Гюешево – София, както и пътен възел тип „Тромпет“ при третокласния път (III-623). При това решение са предвидени връзки с дължина над 1 км.

Второто решение предвижда запазване на съществуващия пътен възел „Дупница“ и изграждане на кръгово кръстовище с диаметър 88 м, в което да се включи новата магистрала. Предвидени са и две директни връзки по направленията към София и Гюешево.

И двата варианта са разработени с автомагистрален габарит Г27, който предвижда две платна с по две активни ленти, ленти за принудително спиране и средна разделителна ивица. Проектната скорост в началните два километра е 60 – 70 км/ч заради особеностите на терена, след което се повишава до 100 км/ч, а след 20-ия километър – до 120 км/ч.

В най-западната част, непосредствено след ГКПП „Гюешево“, се предвижда запазване на съществуващия път I-6 и обособяване на буферна площадка преди границата със Северна Македония.

Проектът включва още площадки за отдих и обслужване, центрове за управление на движението, системи за видеонаблюдение и метеорологично наблюдение, както и интелигентна транспортна система. За пътните възли е предвидено осветление, като се разглежда използването на соларни осветителни тела.

При участъците с големи надлъжни наклони е разгледана и възможност за допълнителни ленти за товарни автомобили.

Екологичната процедура и възраженията

В отговора си от 24 август Министерството на околната среда и водите (МОСВ) определя, че проектът подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Причината е както мащабът на бъдещото строителство, така и засягането на защитени зони от европейската екологична мрежа „Натура 2000“.

Зеленият вариант засяга четири защитени зони – „Осоговска планина“, „Скрино“, „Осогово“ и „Долна Козница“, докато светлосиният преминава през последните две. Според МОСВ съществува вероятност проектът да окаже значително  въздействие върху природни местообитания и защитени видове, поради което ще бъде изготвен и доклад за оценка на степента на въздействие върху защитените зони.

В хода на процедурата вече са постъпили възражения срещу светлосиния вариант от жители и собственици на имоти в махала Синорска на село Невестино, както и в района на защитена зона „Долна Козница“. МОСВ ги е изпратило на АПИ за разглеждане при последващите оценки.

Според инвестиционното предложение необходимите площи за отчуждаване и промяна на предназначението са приблизително 4729 дка при зеления и 4482 дка при светлосиния вариант, като преобладават земеделските земи.

МОСВ е допуснало екологичната оценка на бъдещия подробен устройствен план да бъде съвместена с процедурата по ОВОС при определени условия. Окончателното екологично произнасяне за проекта обаче предстои, като на този етап няма одобрено трасе.

Магистралата „Рила“ и плановете за концесия

Проектът за магистралата от Гюешево до Дупница не е нов. Още през август 2022 г. АПИ започна процедура за избор на изпълнител за изработване на идеен и технически проект с подробен устройствен план. Прогнозната стойност тогава беше 3.1 млн. лв. без ДДС.

Както Economic.bg писа, първоначално участъкът фигурираше в инфраструктурните планове на държавата като скоростен път. Впоследствие АПИ реши той да бъде разработен с автомагистрален габарит заради очакваното повишаване на трафика и необходимостта от осигуряване на съвместимост с бъдещата магистрала „Рила“. В края на 2022 г. Пътната агенция отвори офертите за проектирането на отсечката, с което започна и конкретната подготовка на вариантните решения за бъдещия път.

Самият проект за магистрала „Рила“ съществува от години, но параметрите и дължината му са променяни многократно. За трасето, което трябва да свърже магистралите „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“, е било разглеждано в различни варианти с дължини от приблизително 89 до 140 км.

През последните години проектът отново попадна сред пътните направления, за които държавата обмисля привличане на частен капитал. През октомври регионалният министър Иван Шишков посочи декември 2028 г. като срок за приключване на необходимата проектна и устройствена подготовка на магистрала „Рила“, която трябва да послужи за последващо възлагане на концесия за строителство. Министърът съобщи още, че се работи по приблизително 60-километровия участък от Дупница до Гюешево, като очакванията са в началото на 2027 г. да има напредък по подробния устройствен план.