Разширението на „Тракия“ и строителството на „Рила“ се подготвят за концесия

Разширението на автомагистрала „Тракия“ между София и връзката с автомагистрала „Марица“, както и бъдещата магистрала „Рила“, са включени сред стратегическите пътни проекти, които държавата планира да реализира чрез концесионен модел.

Това става ясно от писмен отговор на регионалния министър Иван Шишков до депутата Мартин Димитров, в който за първи път се посочват и конкретни срокове за проектната подготовка на големите инфраструктурни обекти, заложени за реализация с частен капитал.

Срокът за стартиране на проектните процедури за разширението на „Тракия“ е юли 2028 г., а за магистрала „Рила“ – декември 2028 г. Дотогава трябва да бъдат изготвени необходимите идейни проекти и подробни устройствени планове (ПУП), които да послужат като основа за последващата подготовка и възлагането на концесии за строителство. Едва след приключването на проектирането и устройствените процедури държавата ще може да премине към подготовка на самите концесии.

Правителството вече обяви, че възнамерява да разчита на публично-частно партньорство за голяма част от липсващата магистрална мрежа заради ограничения ресурс на бюджета. Тогава сред конкретно посочените обекти бяха „Черно море“, „Рила“, продължението Велико Търново – Маказа и тунелът под Петрохан. Новото в сегашния отговор е, че към този подход изрично е добавено и разширението на вече съществуващата  „Тракия“.

„Тракия“ – първо проект, после нови ленти

Не става дума за отдаване на концесия на съществуващата автомагистрала, а за изграждането на нейното бъдещо разширение между София и автомагистрала „Марица“. За момента не е ясно как ще бъде структуриран концесионният модел за разширението на „Тракия“.

Темата беше върната на дневен ред от Шишков през май тази година. Тогава той заяви, че капацитетът на „Тракия“ вече не е достатъчен за трафика, но държавата няма да изгражда отделни възли или да разширява трасето „на парче“, преди да е разработен цялостен проект. Според него, първо трябва да се премине през проектиране, ПУП и отчуждителни процедури. 

Припомняме, че идеята не е нова. Още през април 2023 г., при предишния си мандат като служебен министър, Шишков определи разширението на първите 168 км от София до Оризово като „изключително неотложно“ – планираният за концесионно строителство участък на практика съвпада с това трасе. През ноември същата година тогавашният министър Андрей Цеков прогнозира, че при оптимистичен сценарий строителството може да започне през 2026 г. – срок, който вече очевидно не може да бъде изпълнен. 

Сегашният правителствен график практически измества хоризонта напред: до средата на 2028 г. трябва да бъде осигурена проектната и устройствената готовност, след която да се върви към концесия. 

„Рила“ – концесията се отлага във времето

При магистрала „Рила“ концесионният модел не е нов. Припомняме, че още през септември 2025 г. тогавашното правителство прави първи стъпки за привличане на частен капитал за проекта. Тогава транспортният министър Гроздан Караджов обяви намерение процесът да започне още през октомври, първоначално за направлението Дупница – Кюстендил – Гюешево, а до пролетта на 2026 г. да бъде избран международен консултант за финансовия модел.

Тези планове не се реализираха в обявените срокове. През май тази година стана ясно отново, че „Рила“ е сред бъдещите магистрали, за които правителството планира концесия, но обещаната процедура от предходната година не е започнала.

Сега вече е поставен нов хоризонт – декември 2028 г. Дотогава трябва да бъдат разработени идейният проект и ПУП за стратегическия коридор „Магистрала Рила“ до Гюешево и Северна Македония. Според отговора на Шишков, проектът трябва да осигури връзка между автомагистралите „Хемус“, „Тракия“ и „Струма“, както и с европейския транспортен Коридор VIII.

Подготовката по проекта вече започва. На 5 октомври Шишков съобщи в Ботевград, че се стартират предпроектни проучвания за магистрала „Рила“, както и изработването на задание за бъдещото трасе. Тогава той отново посочи, че заради мащаба на инвестицията и ограниченията на държавния бюджет за реализацията ще се търси публично-частно партньорство.

Самото трасе се обсъжда повече от две десетилетия и през годините е променяно многократно. При последните разработки направлението трябва да премине през района на Дупница и Самоков и да осигури връзки към „Тракия“ при Ихтиман и към „Хемус“ в района на Бухово. Частта Гюешево – Кюстендил – Дупница е ключова и за завършването на пътното направление по Коридор VIII. 

Три други направления трябва да са готови по-рано

В отговора си регионалният министър посочва още три стратегически направления, за които концесионният подход вече беше публично обявен. При тях срокът за идейни проекти и подробни устройствени планове е декември 2027 г.  Това са продължението на магистралното направление Велико Търново – ГКПП „Маказа“, Черноморският транспортен коридор с автомагистрала „Черно море“ и връзките към Румъния и Турция, както и направлението Видин – София, включително бъдещият скоростен път Монтана – София с тунел под Петрохан.

За всички тях намерението за концесионно строителство вече е известно. През юни стана ясно, че започва подготовката на магистралното продължение от Велико Търново към „Маказа“, което се очаква да е около 220 км. При тунела под Петрохан пък концесионният модел се обсъжда поне от миналата година, като идеята е частният инвеститор да финансира строителството и впоследствие да получава приходи от експлоатацията.

При автомагистрала „Черно море“ МРРБ също вече обяви, че първо ще бъдат завършени проектирането и ПУП, а след това ще се търси частен инвеститор.

Така от отговора на Шишков за първи път се очертава и общ времеви график на концесионната програма – три от направленията трябва да достигнат проектна готовност до края на 2027 г., разширението на „Тракия“ – до юли 2028 г., а „Рила“ – до края на 2028 г.